Цветя и билки » Градина

Полиантово-хибридни рози

admin — Fri, 20 Apr 2012 17:57:48 +0000

Получени са от кръстосването на полиантовите с чайно-хибридните сортове. За техен създател се смята датският селекционер Паулсен. В резултата на кръстосването на полиантовия сорт Орлеан рози с чайно – хибридния Редстар Паулсен получава първите хибридн полиантови сортове Кирстен Паулсен и Елзе Паулсен. В тази група рози успешно се съчетават добрите качества на полиантовите и на чайно-хибридните рози. Цветовете са по-едри от полиантовите, събрани в големи съцветия, с различна окраска и почти без аромат. Цъфтят обилно през целия вегетационен период. Храстите са изправени, високи 50 до 80 см. Лесно се размножават чрез резници и успешно се развиват на собствен корен. Те са по-студоустойчиви от чайно-хибридните рози.

Болести по хризантемите

admin — Tue, 27 Mar 2012 21:12:19 +0000

Вертицилийно увяхване. Гъбна болест. Болните растения увяхват внезапно по време на цъфтежа. По листата им се появяват бледозелени до жълти неправилни петна. При пререз на стъблото в основата се наблюдава сиво оцветяване на проводящите съдове. Гъбата, причинител на болестта, зимува по растителните остатъци на заразените растения. Борба. Силно нападнатите растения се изскубват и се изгарят.

Сиво гниене. Гъбна болест. Заразените листа стават кафяви, а по цветовете се появяват светлокафяви петна с неправилна или овална форма. Благоприятни за развитието на болестта са високата въздушна влажност и мокренето на растенията.

Листни петна. Гъбна болест. Развива се от най-долните листа и се разпростира към по-горните. По заразените листа се образуват светлокафяви кръгли петна с по-тъмен център. Високата влажност спомага за развитието й. Борба. Най-долните листа на хризантемите се обират. Цветята се пръскат предпазно с 1%-ов бордолезов разтвор с прибавка на смолист сапун – 2,5 л за 100 л разтвор. Хризантемите се нападат още от ръжда, брашнеста мана, вирусно израждане и др.

Отглеждане Японски клен

admin — Sun, 25 Mar 2012 16:36:57 +0000

Осветление: Това са определено светлолюбиви растения, които се нуждаят от достатъчно светлина, за да могат да разкрият цялата красота и великолепие на окраската си. Ако обаче са изложени на прекалено силното обедно слънце, крайчетата на листата им засъхват. Най-добре се чувстват на шарена сянка.
Температура: Повечето сортове издържат до -15°С, но някои, като Atropurpureum, Osakazuki и Dissectum, издържат и до -29°С. При особено тежки и студени зими е възможно да измръзнат върховете на клонките. През пролетта растението се възстановява.
Поливане: Японски клен изисква умерено влажни почви. Могат да понесат и известно засушаване, но за кратко. През лятото се нуждаят от поливане. При продължително засушаване крайчетата на листата засъхват, а после опадат и самите листа. При преовлажняване обаче корените загниват, растението започва да хвърля още зелени, най-вече млади листа и постепенно загива.
Засаждане: Японските кленове предпочитат рохкави, въздухо- и водопроницаеми почви, богати на хранителни вещества. Ако почвата е бедна и глинеста, добре е в ямата, изкопана за тях, да се добави тор, широколистна листовка и малко пясък.

Американско димитровче / Aster novae angliae

admin — Thu, 22 Mar 2012 18:39:47 +0000

По-здраво от обикновеното димитровче.
Цветове: карминено и пурпурночервени, виолетови, бели, лавандуловосини, подобни на маргарити.
Листа: Широки линейни, матовозелени, мъхести и грапави.

Растеж: Опънати изправени гъсти стъбла, не пуска отводи. Произход: Източната и централна част на Северна Америка. Слънчеви места покрай гори и по поляни.

Местообитание: Силно слънчеви, топли, също и сухи за кратко време места. Почва нормално влажна, богата на хранителни вещества. Недопустими са тежки почви, защото стъблата полягат!
Отглеждане: Наторява се умерено с повече калиев тор. В периоди на суша се полива. Подрязване след цъфтежа.
Размножаване: Чрез разделяне.

Приложение: В слънчеви бордюрни лехи.

Подходящи партньори: Aconi-tum carmichaelii, Aster erico-ides, Chrysanthemum serotinum. – Panicum virgatum. Дървета, които променят цвета си през есента.

Сортове:
*’Herbstschnee’, бял, 140 см
*’Rudelsburg’, розов, 120 см
*’Rubinschatz’, тъмно руби-неночервен, 150 см
*’Andenken an Paul Gerber’, карминеночервен, 140 см.

Фаленопсис / Phalaenopsis

admin — Thu, 17 Nov 2011 10:54:39 +0000

сем. Orchidaceae
Тази орхидея от тропическа Азия, Нова Гвинея и Австралия е изумително красива през продължителния си период на цъфтеж. Дългите цветоносни стъбла с по няколко цвята може да се редуват целогодишно. Oбразува псевдолуковица, а листата са месести, широки, ярко зелени, разположени ниско в основата на цветоносното стъбло, от което цветовете изпъкват още по-екзотично. Наричат тази орхидея „нощна пеперуда” и красотата й запленява нейните купувачи, малко от които успяват да се справят след това, тъй като е много трудно да й се осигурят условията, на които е свикнала в родната си Индонезия. Истинските любители на орхидеи обикновено им осигуряват парници. Фаленопсисът дава странични луковички, които се използват за размножаване.

Тунбергия / Thunbergia

admin — Mon, 14 Nov 2011 10:54:05 +0000

сем. Thunbergiaceae (Acanthaceae)
Ефектно цъфтящо катерливо растение от субтропическа Източна Африка. Носи името на холандския ботаник и лекар Карл Петер Тунберг (1743-1828), професор по ботаника в Упсала. Цветовете на тунбергията са оранжеви, бели или жълти с лилаво-черно петно в центъра. Обикновено се третира като едногодишно растение, но ако след прецъф-тяването подрежете много ниско стъблата, почти до самата почва, ще насърчите нов растеж и нов цъфтеж. Това подрязване след всяко прецъфтяване, комбинирано с подхранване и ежегодно пресаждане, може да направи живота на тунбергията многогодишен. Има и индийски вид с много едри сини цветове, които се появяват в края на лятото. Най-популярна е Т. алата (Т. alata) от тропическа Африка, чиито цветове са бели до кремаво-жълти с шоколадов център, поради което в англоговорящи-те страни е популярна като „черноока Сюзан”. Тунбергия грандифлора (Т. дгап-diflora) от Индия има дървесни стъбла до 6 см във височина, а едрите до 7 см в ширина и дължина цветове са сини. Тунбергия наталензис (Т. natalensis) от Натал в Южна Африка е полухраст до 80-90 см във височина и има светлосини или светлолилави разтворени цветове-кам-банки с жълто гърло.
Подходящо растение за слънчева тераса, ако му дадете опора, по която да се катери.

Какво представлява Офиката

admin — Sun, 30 Oct 2011 12:14:13 +0000

Представлява невисоко дърво – до 15 м, и по-рядко храст. Листата й са сложни, нечифтоперести, назъбени, отгоре по-тъмнозелени, отдолу по-светли. През есента те се обагрят във великолепни жълто-оранжево-чер-вени тонове. Кората на дървото е сива и гладка, а младите клонки преливат във виолетово-зелено или червеникаво-кафяво. Цветовете са дребни, бели, събрани в многоцветни щитовидни съцветия. Ухаят на горчив бадем. Плодовете са малки – до 6-10 мм в диаметър, червени или жълто-оранжеви, кръгли или леко яйцевидни, месести, с кисело-тръпчив вкус и специфичен аромат. Те се запазват дълго време върху дървото, а при по-мека зима могат да устоят до пролетта. Плодовете са ценна храна за много видове птици и насекоми, които разнасят семенцата на растението. В Русия, на места, където офиката съжителства с вид дроздове, наречени рябинови (на руски растението се нарича рябина), тя образува цели горички, тъй като птиците бързо я разпространяват. Офиката цъфти през април-юни, а плодовете й узряват през август-септември. Нараства сравнително бързо и към петата година започва да плодоноси. Живее между 50 и 100 години, според някои автори дори повече.

Сортове Японски клен

admin — Fri, 28 Oct 2011 12:21:49 +0000

Едни от най-популярните сортове на Японски клен са Acer palmatum Atropurpureum с тъмночервени до винени листа, Acer palmatum Dissectum със силно нарязани като дантела зелени листа и плачеща корона, Dissectum Atropurpureum и Dissectum Garnet със силно нарязани тъмночервени листа, които през есента стават оранжеви или пурпурни. От двуцветните на пазара може да се намери сортът Butterfly със зелени листа, чиито краища са окантени с бяло-розова ивица, A. palmatum Beni shichi henge – със зелени листа с червен кант, и A. palmatum Orange Dream – с жълто-зелени листа с червен кант. За алпинеуми са много подходящи ниските Dissectum Ornatum и Dissectum Nigrum. С много интересна и оригинална багра на листата са сортовете A. palmatum Summergold, A. palmatum Aurem c лимоненожълти листа и A. palmatum Ariadne c розово-червени листа. От растенията, принадлежащи към вида A. japonicum, много красиви са сортовете Vitifolium и Aconitifolium, които през есента се оцветяват в пурпурни багри.

Отглеждане на Снежноплодник

admin — Sun, 23 Oct 2011 13:45:41 +0000

Осветление: Растението е силно светлолюбиво, предпочита открито и слънчево място. Търпи и известно засенчване, но при липса на достатъчно светлина част от листната маса опада, растението слабо цъфти и плодоноси.

Температура: Симфорикарпусът е студоустойчив и може да се отглежда навън без проблем. При нашия климат успешно зимува и S.orbiculatos, чиито плодове имат наситена розово-цикламена багра. Много красиви и достатъчно сту-доустойчиви растения са също хибридите от групата Symphoricarpus х doorenbosii, изобилно плодоносещи с бели и ярко обагрени плодчета. Има и сортове с пъстри листа – Variegatus – с жълта линия, и Taffs Silver Edge – с бяла. За жив плет най-подходящ е сортът White Hedge, чиито плодчета са по-дребни, а клонките по-яки и стоят изправени.
Поливане: Растението се полива умерено, според температурата и скоростта, с която изсъхва почвата. По-добре е да се полива по-рядко, но обилно.
Засаждане: Симфорикарпусът предпочита варовити, отцедливи почви, но, общо взето, не е претенциозно растение. Може да расте и върху каменисти, бедни на хранителни вещества почви. Когато се засажда като единично растение, трябва да се знае, че необходимата му площ е около 1-1,5 м.
Размножаване: Размножава се чрез разделяне на храста, с полувдървенели стъблени резници и със семена. Семената задължително се подлагат поне 2 месеца на стратификация, за да покълнат, или се засяват през есента на открито, направо в почвата. Те обаче са много дребни и съществува вероятност да бъдат отнесени от вятъра или отмити от дъждовете. По-сигурен метод е направата на разсад. Размножени от семена, растенията плодоносят след третата си година. Резниците се свалят през юни или август. Дължината им трябва да бъде около 15 см. Потапят се във вода за няколко часа и след това се поставят в перлит, едър пясък или смес от пясък и перлит. Отгоре се покриват с найлон, за да им се осигури достатъчно въздушна влага. Периодично се овлажняват.
Особености: Снежноплодникът се поддава на подстригване и оформяне и може да се използва за изграждане на жив плет. За целта се изкопава траншея с дълбочина 50-60 см и ширина 40-50 см. Растенията се засаждат в прав ред или шахматно, на 25-30 см едно от друго. Почвата около тях се утъпква добре и се полива обилно. Напролет, преди появата на листата, короната на растенията се подрязва. Прекалено старите и вдървенели стъбла се премахват, а по-младите се скъсяват до 1/3 или 1/4 от дължината им. Растенията на възраст 8-10 години се нуждаят от по-драстично подрязване, така че храстите да се подмладят.

Японски клен

admin — Wed, 19 Oct 2011 19:57:29 +0000

Кленовете са едни от аристократите в градината. Подходящи са както за големи, така и за малки градини и са задължителни за градините от японски тип. Изглеждат прекрасно в скални кътове, покрай водни басейни и др. Едни от най-красивите бонсаи са направени от японски кленове. В цял свят интересът към тях е огромен и непрекъснато се създават нови сортове. Разбира се, водещи в това отношение са японците. Към групата на японските кленове се отнасят два вида – A. japonicum и A. palmatum, произхождащи от района на Япония, Китай и Корея, и огромното множество от техни сортове, различаващи се главно по големината, формата и окраската на листата. В Европа са въведени в култура през XVIII век, макар че в Япония са се използвали като декоративни растения столетия по-рано. През 1820 г. в Англия бил донесен първият екземпляр от този вид ацер. Заради формата на листата, напомнящи човешка длан, или може би в директен превод от японски той бил наречен “palmatum”, тъй като японците наричали растението „каеде” – жабешко краче, и „момидзи” – длан.

Видове Берберис

admin — Sat, 15 Oct 2011 16:26:31 +0000

Едно от най-старите декоративни растения е обикновеният кисел трън – Berberis vulgaris. Той достига височина до 2 м, рядко 3-4 м. Листата са тъмнозелени от горната си страна и по-светлозелени отдолу. Есенната окраска на този вид е разкошна. Тя прелива от жълто-оранжеви в пурпурночервени тонове. След опадането на листата върху клонките остават яркочервените плодчета, които са особено красиви на фона на белия сняг. Плодовете му са ядливи. Много красив е сортът Atropurpurea с много тъмна, почти виолетова багра на листата, която силно контрастира с яркожълтите цветове. Сред вечнозелените бербериси най-често използвани са В. darwinii и В. stenophylla. Това са високи растения – над 2 м, със зелени кожести листа и яркочервени плодчета. По-рядко се среща В. verruculosa, със зелени листа и черни плодове. Много подходящ за алпинеуми и като почвопокривно растение е Berberis candidula – компактно, добре разклонено вечнозелено храстче, високо около 50 см. От горната си страна листата му са зелени, а отдолу сребристи. Berberis thunbergii и сортовете му са сред най-популярните днес листопадни бербериси. Листата му са бронзови, наесен придобиват пурпурна окраска, плодовете са тъмночервени. Много подходящ за изграждане на среден и висок жив плет и като почвоукрепващо растение. Неговите сортове Atropurpurea Nana и Red Rochet, които достигат едва 40 см височина, са красиви растения за алпинеуми.

Рустифина / Rhus typhina

admin — Wed, 12 Oct 2011 16:54:59 +0000

Русът (Rhus typhina) е ниско листопадно дръвче или храст с елегантна чадъровидна корона. На височина рядко достига повече от 4-5 м с 5-6 м ширина на короната. Дава много издънки и бързо образува групи от по няколко растения. Клонките са светло-кафяви на цвят, вилообразно разклонени, покрити с фини власинки. Листата са дълги до 50 см, сложни, съставени от 11 до 31 листчета. От горната си страна са зелени, а отдолу сивкави, овласинени. Листната маса е доста рехава. Цъфти през юни-юли. Цветовете са дребни, светлочервеникавокафяви, събрани в щръкнали като пламъци нагоре пухести съцветия. Плодовете имат червено-кафява окраска и са покрити с гъсти, груби, червено-кафяви власинки. Задържат се върху растението почти цяла зима. И цветовете, и плодовете имат декоративна стойност. Русът живее кратко – до 15-20 години, но лесно и бързо се възобновява от издънките си.

Самодивско дърво – офика

admin — Sun, 09 Oct 2011 15:24:09 +0000

Така се нарича офиката (Sorbus aucuparia). У нас тя е известна и под името калина поради приликата си с истинската калина (Viburnum opulus). Офиката принадлежи към семейство Розоцветни – Rosaceae. Разпространена е в цяла Европа, Мала Азия, Крим, Кавказ и Северна Африка. У нас се среща поединично или на групи в горите на всички планини от 1000 до 1800-2000 м надм. вис. Широко се култивира като декоративно растение, тъй като е красива и ефектна почти през цялата година, освен това е устойчива на дим и вредни газове. В България се срещат още няколко вида Sorbus, от които по-известни са скорушата (S. domestica), разпространена предимно в Южна България – Странджа, Източни Родопи и Източна Стара планина, брекината (S. Torminalis) и мукината (S. Aria), които се срещат във всички наши планини, често в съжителство с офиката. Плодовете на скорушата са по-едри от тези на офиката и се използват за храна, а брекината има много ценна дървесина.

Цератостигма

admin — Wed, 05 Oct 2011 06:53:08 +0000

Родът наброява 8 вида, разпространени в Североизточна Африка и Югоизточна Азия. Най-популярният в озеленяването – Ceratostigma willmottianum, е родом от Китай.
Цератостигмата е дребно, но много красиво листопадно храстче, което е сравнително непознато у нас. На височина достига едва 0,5 м. Образува множество тънки стелещи се стъбла. Листата са целокрайни, леко ланцетни, със заострени върхове, ярко до тъмнозелени. От долната си страна са силно овласинени. Цъфти от юли до октомври с множество цветове, събрани в класовидни съцветия. Те са ярко небесносиньо обагрени, като цветовете на метличината. В средата имат малко червеникаво-лилаво петно. През есента листата придобиват красива бронзово-пурпурна окраска.

Снежноплодник

admin — Mon, 03 Oct 2011 13:45:33 +0000

Наричат го с красивите имена “снежноплодник”, “бял маргарит” и “коралова ягода”. Латинското име на това елегантно и грациозно растение произлиза от гръцки език и означава “много плодове, събрани накуп”. И в действителност кръглите, бели или розови плодчета на симфорикарпуса, с големина и форма на по-едри или по-дребни перли, са събрани по много на върха на клонките, които под тежестта им леко се отпускат надолу. Родът е естествено разпространен в Северна Америка. В Китай се среща Symphoricarpus Sinensis, който има черни на цвят плодчета.

Родът наброява около 15 вида. Най-популярен като декоративно растение у нас е Symphoricarpus albus или S. Racemosus. Това е листопадно растение, което на височина рядко достига повече от 1,5 м. Има закръглена корона с увиснали тънки клонки и нежна, ефирна листна маса. Тя е съставена от дребни овални листенца, зелени от горната си страна и сивкави от долната. Цъфти през лятото – от началото на юли до края на август, с множество дребни, розови цветове. Те имат камбанковидна форма и са събрани в гроздовидни съцветия. След прецъфтяване се образуват плодовете, които узряват през септември. Те са меки и сочни и се запазват дълго след като листата са опадали. Не са ядливи, но не са и отровни. Храстът расте бързо. Добър медонос.

Каскадни сортове петуния

admin — Tue, 23 Aug 2011 09:10:44 +0000

Каскадните сортове петуния имат хоризонтално развибащи се стъбла, които са по-слабо разклонени 6 сравнение с полукаскад-ните сортове. Те могат да провис-нат от съдовете с повече от 20 см, като при благоприятни условия някои сортове могат да висят на повече от 1 м от съда, в който се отглеждат. Тези сортове имат по-малко цветове в сравнение с полукаскадните и компактните сортове, но доста повече в сравнение с изправените. Дължината, която ще достигнат каскадните сортове, зависи от въздушната влажност (при по-висока влажност нарастват повече), от силата на осветление (колкото едно място е по-силно огрято от слънцето, толкова по-гъсто се разклоняват и по-малко провисва), от температурите (колкото е по-хладното, толкова по-голям е каскадният ефект), от гъстотата на засаждане в съдовете (колкото повече растения толкова по-силен каскаден ефект) и др.

Градински цветя – петуния

admin — Wed, 03 Aug 2011 09:03:32 +0000

Често Вкусовете no отношение на петунията се променят и през различните години се търсят повече сортовете с по-дребни или по-едри иветове, кичести или простоцветни, едноцветни или пъстри. Въпреки че предпочитанията относно цветовете на петунията се менят, при хабитуса те са доста постоянни и винаги клонят към каскадните и полука-скадните сортове, които изглеждат много по-добре, отглеждани в съдове.

Макар че на нашия пазар се предлагат много каскадни и полукаскадни сортове, които често се менят, някои правят особено впечатление и продължат да са актуални много по-дълго от останалите. Много интересни са и някои новопоявили се сортове, които имат необичайни качества или превъзхождат с декоративния си ефект както новите, така и старите култивари.

Талия / Thalia

admin — Fri, 29 Jul 2011 12:08:54 +0000

сем. Marantaceae / Марантови
Родът на това растение, родом от тропическа Америка и Африка, наброява 11 вида водни или водолюбиви многогодишници, от които само Т. деалбата (Т. dealbata) се отглежда като красив акцент за онези зимни градини, които разполагат и с водна площ. Образува туфа, лисmama са върху дълги елегантни стъбла, издължени, тясно-елиптични до 40 см дълги, покрити с бял восъчен прах. Растението е кръстено на Йоханес Тал (1542—1583), немски лекар и ботаник.

Полиантови рози

admin — Fri, 20 May 2011 13:28:52 +0000

Получени са през 70-те години на XIX в. във Франция в резултат на кръстосването на многоцветната роза (Р. мултифлора) с чайните и други непрекъснато цъфтящи китайски рози. За един от първите сортове от тази група се приема „Пакерет”, създаден от селекционера Гюйо през 1875 г. Цветовете на сортовете полиантови рози са дребни ( 3 – 4 см), от пулести до силно кичести, събрани в големи метловидни съцветия. Повечето от тях нямат аромат, а при други той е с ъ в с ем слаб. Храстът е нисък, силно разклонен, с дребни листа, с обилен цъфтеж непрекъснато до късна есен. Полиантовите рози се размножават лесно чрез вкоренени резници и се развиват добре на собствен корен.

Видове алтернантера

admin — Wed, 27 Apr 2011 16:38:54 +0000

Разноцветна алтернантера (Alternanthera versicolor) – понякога се смята за разновидност на алтернантера на Бетзик. Също като нея тя е многогодишно тревисто, до 15 см високо растение със силно разклонени стъбла. Листата й са продълговато-лопатовидни с къса дръжка, с тъпи върхове и леко набръчкани. Окраската им е смес от зелен, червен, розов, а понякога и жълт цвят.

Alternanthera атоепа – многогодишно нискорастящо растение с височина само 10-20 см. Стъблата й са набраздени, разклоняващи се от основата си. Листата й са продълговато-овални или във формата на тънка елипса. Окраската им се състои от съчетаването на зелен, червен и оранжев цвят. формата и f. amabilis се различава по окраската на листата, която е основно розово-червена или яркооранжева.