Температура: Симфорикарпусът е студоустойчив и може да се отглежда навън без проблем. При нашия климат успешно зимува и S.orbiculatos, чиито плодове имат наситена розово-цикламена багра. Много красиви и достатъчно сту-доустойчиви растения са също хибридите от групата Symphoricarpus х doorenbosii, изобилно плодоносещи с бели и ярко обагрени плодчета. Има и сортове с пъстри листа – Variegatus – с жълта линия, и Taffs Silver Edge – с бяла. За жив плет най-подходящ е сортът White Hedge, чиито плодчета са по-дребни, а клонките по-яки и стоят изправени.
Поливане: Растението се полива умерено, според температурата и скоростта, с която изсъхва почвата. По-добре е да се полива по-рядко, но обилно.
Засаждане: Симфорикарпусът предпочита варовити, отцедливи почви, но, общо взето, не е претенциозно растение. Може да расте и върху каменисти, бедни на хранителни вещества почви. Когато се засажда като единично растение, трябва да се знае, че необходимата му площ е около 1-1,5 м.
Размножаване: Размножава се чрез разделяне на храста, с полувдървенели стъблени резници и със семена. Семената задължително се подлагат поне 2 месеца на стратификация, за да покълнат, или се засяват през есента на открито, направо в почвата. Те обаче са много дребни и съществува вероятност да бъдат отнесени от вятъра или отмити от дъждовете. По-сигурен метод е направата на разсад. Размножени от семена, растенията плодоносят след третата си година. Резниците се свалят през юни или август. Дължината им трябва да бъде около 15 см. Потапят се във вода за няколко часа и след това се поставят в перлит, едър пясък или смес от пясък и перлит. Отгоре се покриват с найлон, за да им се осигури достатъчно въздушна влага. Периодично се овлажняват.
Особености: Снежноплодникът се поддава на подстригване и оформяне и може да се използва за изграждане на жив плет. За целта се изкопава траншея с дълбочина 50-60 см и ширина 40-50 см. Растенията се засаждат в прав ред или шахматно, на 25-30 см едно от друго. Почвата около тях се утъпква добре и се полива обилно. Напролет, преди появата на листата, короната на растенията се подрязва. Прекалено старите и вдървенели стъбла се премахват, а по-младите се скъсяват до 1/3 или 1/4 от дължината им. Растенията на възраст 8-10 години се нуждаят от по-драстично подрязване, така че храстите да се подмладят.

Родът наброява около 15 вида. Най-популярен като декоративно растение у нас е Symphoricarpus albus или S. Racemosus. Това е листопадно растение, което на височина рядко достига повече от 1,5 м. Има закръглена корона с увиснали тънки клонки и нежна, ефирна листна маса. Тя е съставена от дребни овални листенца, зелени от горната си страна и сивкави от долната. Цъфти през лятото – от началото на юли до края на август, с множество дребни, розови цветове. Те имат камбанковидна форма и са събрани в гроздовидни съцветия. След прецъфтяване се образуват плодовете, които узряват през септември. Те са меки и сочни и се запазват дълго след като листата са опадали. Не са ядливи, но не са и отровни. Храстът расте бързо. Добър медонос.

Макар че на нашия пазар се предлагат много каскадни и полукаскадни сортове, които често се менят, някои правят особено впечатление и продължат да са актуални много по-дълго от останалите. Много интересни са и някои новопоявили се сортове, които имат необичайни качества или превъзхождат с декоративния си ефект както новите, така и старите култивари.

Alternanthera атоепа – многогодишно нискорастящо растение с височина само 10-20 см. Стъблата й са набраздени, разклоняващи се от основата си. Листата й са продълговато-овални или във формата на тънка елипса. Окраската им се състои от съчетаването на зелен, червен и оранжев цвят. формата и f. amabilis се различава по окраската на листата, която е основно розово-червена или яркооранжева.

Цветове: Просветващо сини, кошничките топчести, по върховете на прави стъбла. Хранително за пчелите растение.
Листа: Дълбоко нарязани с бодливи ръбове, отгоре матовозелени, а отдолу с бял мъх.
Растеж: Рехаво гнездовиден, невинаги стабилен.

Произход: Югоизточна Европа. По поляни със степен характер.
Местообитание: Слънчево, топло, и горещо, защитено от вятър. Почва суха до нормално влажна, пропусклива, варовита. Недопустими са влажни и тежки почви, тъй като загнива и става нестабилен.
Отглеждане: При нужда се подпира. След като прецъфти, се подрязва силно, за да не се разпростира прекалено от семена.
Размножаване: Чрез засяване и коренови резници.

Приложение: Засажда се в малко количество, в противен случай образува гъсталаци. В дълги и тесни лехи. Подходящи партньори: Много добре контрастира с декоративни дървета с червени листа. Подхожда си с бели многогодишни, като Gypsophila paniculata. Освен с червенолистни храсти красиво се комбинира с жълти многогодишни, като Achillea filipen-dulina.

Echinacea purpurea

Орхидеята е любимо цвете на пчелите.
Цветове: Матови карминено-червени, лъчисти цветове с оранжевокафяви тръбести цветове в средата. Едри като маргарити, поединично на прави стъбла.
Листа: Заострено яйцевидни, тъмнозелени и мъхести, както всички части на растението.
Растеж: Гъсти стъбла с твърди цветни издънки, понякога нестабилен.
Произход: Северна Америка. В прерии и пустинни области. Местообитание: Силно слънчево, топло. Почва нормално влажна , богата на хранителни вещества, глинеста. Отглеждане: Най-добре е да се засажда през пролетта. Да се пази от охлюви. След цъфтежа се подрязва. Пониците се отстраняват, тъй като обикновено цъфтят в други тонове. Живее кратко, поради което трябва да се пресажда на 3-4 години.
Размножаване: Разсадът от семена обикновено е несполучлив, а разделянето на месестите корени – трудно. Приложение: В тесни и дълги лехи.
Подходящи партньори: Цъфтящи през есента Aster, Liatris, Monarda-хибриди, розов или бял Phlox.
Сортове:
• ‘Abendsonne’, карминено-червен.
• ‘Magnus’, силно червен, размножава се чрез засяване.
• ‘Rubinstern’, пурпурночервен.

Подходящи партньори: Муоsotis, незабравка. – Късно цъфтящи бели нарциси, розови и бели лалета.

Сортове:
• ‘Alba’, малко известна форма с очарователни чисто бели цветове.
Конкурентноспособна и многостранна, може да се комбинира и с жълти тонове.

Сортове:
• Alba, бял, по-необикновен.
• Bountiful, тъмнорозов, по-едри цветове.
• Dicentra formosa, от Северна Америка, много сходен. Тъмночервените цветове се извисяват над зелените листа и се появяват 3 седмици по-късно.
• Luxuriant, цъфти месеци наред, 40 см.

Най-популярният килимест карамфил.
Цветове: Бели, розови, карминено или кадифеночервени, Някои двуцветни или кичести, ароматни. С форма на чиниика, често ресничести.
Листа: С вид на трева, в зависимост от сорта сивозелени до сребристосиви.
Растеж: Във форма на чим.
Произход: Европа. По скали и в редки борови гори.
Местообитание: Силно слънчево, топло, горещо. Почва умерено суха с добра пропус-кливост, умерено хранителна. Недопустими са тежки и влажни почви, тъй като там за-гнива.
Отглеждане: Дръжките на цветовете се изрязват, след като прецъфтят. Подхранва се слабо, за да не позеленяват възглавниците.
Размножаване: Чрез разделяне.
Приложение: В алпинеуми, в сухи зидове и по плочници.
Подходящи партньори: Campanula, Cerastium, Gypsophila.
Сортове:
• ‘Blaureif, розов, 15 см.
• ‘La Bourbille’, розов, 5 см.
• ‘Badenia’, кървавочервен, 10 см.
• ‘Rotkaeppchen’, кадифеночервен, 15 см.
• Dianthus plumarius, перест карамфил, едри силно миришещи цветове с форма на пера, 15-35 см.
• ‘Heidi’, кървавочервен, кичест.