Популярни видове и сортове
У нас в България масово се използва Вечнозеленият чемшир (Buxus sempervirens). Негови използвани сортове са “Angustifolia” – с ланцетни и дълги до 3,5 см листа; “Argenteo variegata” – с пъстри в сребристо и зелено листа, „Rotundifolia” – един от търсените сортове, с по-едри закръглени обратнояйцевидни листа, дълги около 2,5 см и разположени рехаво по клонките, и „Suffruticosa” – бавнорастящ и сравнително нисък сорт, достигащ на височина само до 1 м. При Aureovariegataw листата са много декоративни, с кремавожълти петна. „Elegantissimatt е с изправени клонки, а сивозелените листа са със сребрист кант; „Pyramidalis” – пирамидална форма с удълженояйцевидни листа, подходящ за разнообразно оформление, a “Bullata” е сортът с най-дълги листа – до 3,5 см, и широки 2 см, които са в зелена багра с тъмносинкав оттенък.

сем. Myrtaceae / Миртови

Евгенията произхожда от тропиците и субтропиците по целия свят и е широко разпространена. Родът й включва около 1000 вечнозелени дървета и храсти, някои от които добре приспособени за домашни условия, но изискващи доста големи контейнери. Растението има срещуположни двойки прости листа и единични или струпани на гроздове петлистни бели цветове. След прецъфтяването се образуват плодове в различни оттенъци на жълтото, лилавото, червеното или синьочерното. Евгенията е кръстена в чест на френския принц Южен Савойски (1663-1736), който минавал за покровител на ботаниката. Размножава се от връхни резници, натопени в чаша c вода. Най-разпространени 6 домашни условия са Е. бразилиензис (Е. brasiliensis = Е. dombeyi), който има лъскави зелени листа и е много податлив на оформяне като красиво дръвче, и Е. унифлора (Е. uniflora) или „суринамска череша”, чиито листа като млади са лилаво-червени и това е основната, но не малка атракция на храстчето.

Този род е от най-многобройните -наброява над 500 вечнозелени дървета и храсти от Австралия и Малайзия. За домашно отглеждане не става дума за същински дървета, а за дребни, до 2 м високи, много красиви евкалиптчета, чиито листа, ако се разтрият между пръстите, изпускат типичната миризма. В стайни условия се развиват добре, ако се държат на светло и хладно. През лятото саксията може да се изнесе навън. За да не израства прекалено високо, отщипвайте върха на растението – по този начинто ще стане разклонено и ще дава нови листа, тъй като старите не са толкова привлекателни. За жалост след няколко години евкалиптът се проскубва и обикновено свършва на боклука. Гледат се следните видове: Е. цитриодора (Е. citriodora), който в саксия достига 2 м височина и чиито листа издават подчертано цитрусов аромат; Е. фицифолиа (Е. ficifolia), който се цени заради красивите едри червени цветове; Е. глобулус (Е. globulus), който е най-разпространен и се харесва главно заради синкаво-сивкавия цвят на листата и заради непретенциозността си; Е. нитенс (Е. nitens), чиито стъбла като млади са квадратни в разрез, а ъглите им са червеникави.

Размножавайте от семена през пролетта.