Цветя и билки » Разделяне

Нефролепис / Nephrolepis

admin — Wed, 07 Jul 2010 19:46:30 +0000

сем. Oleandraceae (Davalliaceae)
Нефролеписът е разпространена чак до баналност папрат с естествен хабитат от Япония до Нова Зеландия. Листата й са гребеновидни, едро назъбени от двете страни на дяловете. Има и вариетети със ситно назъбени листа (N. exaltata и N. Roosveltii plumosa), които са по-ефектни. Стандартната Н. екзалтата има тесни петури като извити мечове, които могат да достигнат над 1 м дължина. Бостънската папрат (N. exaltata bostoniensis), наречена така, понеже е била открита в този град през 1894 г., има по-къси листа и издържа дори на климатична инсталация. Нефролепис кордата (N. cordata) има интересни, почти жълти листа. Папратта е доста издръжлива дори на сянка, но невинаги понася добре централното отопление. Затова листата й трябва да се пръскат редовно, а саксията да се постави върху подложка с мокри камъчета. Не бива да се пръска с инсектициди. Ако състоянието на растението се влоши по необясними причини, което понякога се случва, изрежете листата почти до основата и дръжте саксията на топло и влажно до появата на нова зеленина. Размножава се чрез внимателно разделяне на туфата.

Монстера / Monstera

admin — Tue, 06 Jul 2010 19:40:23 +0000

сем. Araceae – Змиярникови
Монстерата е стар познайник, повече известна у нас и по света със старото си име филодендрон. Когато е съвсем млада, тя и досега се предлага като Филодендрон пертузум (Philodendron pertusum). Най-разпространената M. делициоза (М. deliciosa) е родом от горите на Мексико и Гватемала, където се опира о дърветата с въздушните си корени и така бърза да изпълзи нагоре в търсене на светлина. Подобно е поведението на монстерата и в домашни условия – нараства бързо, има нужда от солидна подпора, пуска множество въздушни корени и придобива внушителни размери. Младите листа са цели, но с растежа се появява характерното нарязване. Ако целта ви е да отгледате високо растение с гигантски листа, трябва да полагате грижи за въздушните корени – внимавайте да не се наранят, напъхвайте ги в почвата, а подпората е добре да бъде увита в мъх и да е постоянно влажна. Когато светлината не е достатъчна, монстерата дава дребни листа и хилаво стъбло, а в сянка спира изцяло да расте. Ако не разполагате с достатъчно пространство, има и по-малка монстера – борсигиана или мини (М. borsigiana), която прилича на зелен сциндапсус, чиито листа са простреляни c куршуми. Съществува и пъстролистна монстера с бели и кремави петна по листата и макар да е по-капризна от зелената, тя е далеч поатрактивна. Гватемалската М. акумината (М. acuminata) има твърди овални листа, които като млади се застъпват, подобно на керемиди.
Монстерите се гледат лесно, стига да се спазват основните им изисквания. Ако от връхчетата на листата капе вода, значи сте преполели растението. Оставете пръстта да изсъхне и увеличете периода между поливките. Ако много от листата жълтеят, може отново да сте преполели растението, особено при наличието на вехнене и загниване. Ако липсва вехненето и загниването, причината може да е точно обратната – недостатъчно поливане. Ако жълтеят само долните листа, проверете дали няма кафяви петънца и дали новите листа не са дребни и тъмни признаци за недостатъчна влага. Ако листата са цели, ненарязани, това е нормално, докато растенията са млади, но ако зрелите листа нямат врязове, причината е в липса на светлина, вода u подхранване, или растението е на студено. Размножаването става от издънки или от стъбла на стари растения. Най-добре е обаче, когато растението стане прекалено голямо и неуправляемо, да му отрежете върха точно под въздушен корен и да го потопите във вода или направо да го засадите. При това положение растениетомайка продължава да живее и да се развива.

Микролепия / Microlepia

admin — Sun, 09 May 2010 09:19:34 +0000

сем. Dennstaedtiaceae (Pteridaceae) - Папратови

Това е една от най-популярните папрати, която присъства в домовете, откакто е била изнамерена преди повече от сто години в североизточния индийски щат Асам от видния британски ботаник Томас Мор. В рода на микролепията битуват около 45 вида. Има пълзящи коренища, петурите й са бледозелени и достигат 1 м дължина, затова се нуждае от доста пространство. Обича да е на топло и влажно, затова поставете саксията върху подложка от мокри камъчета и често пръскайте листата. Ако спазвате тези условия, няма причина растението да не издържи у вас дълги години. Ако все пак изтървете положението и поради засушаване петурите започнат да съхнат, изрежете ги ниско и започнете пръскане, за да изникнат нови. Размножава се чрез разделяне на коренището през пролетта, като внимавате всяка чепка да има добра коренова система. Трябва да се пресажда всяка пролет. Микролепия стригоза (М. strigosa) образува с възрастта широка туфа с нежнозелени петури до 120 см; М. платифила (М. platyphylla) е малко по-дребна, а младите й петури са покрити с бели власинки; М. спелунке (М. speluncae) расте много енергично и има бледозелени петури с белезникави власинки.

Либерция / Libertia

admin — Tue, 04 May 2010 20:18:03 +0000

сем. Iridaceae – Перуникови

Либерцията произхожда от Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка. Родът наброява 12 вечнозелени многогодишници, образуващи ветрилообразни туфи от мечоподобни листа. Трилистните цветчета са появяват през лятото върху тънки дръжки. Растението е взискателно спрямо въздушната влага, поради което е най-подходящо за зимна градина, но по време на цъфтежа може да се внесе в дома. След цъфтежа може да се размножи чрез деление. Носи името на белгийската ботаничка Мари Либер (1782-1863). Култивират се Л. формоза (L formosa) от Чили с листа до 45 см дълги и бели цветове; Л. грандифлора (L grandiflora) от Нова Зеландия с малко по-дълги листа и снежнобели цветове върху дълги до 1 м дръжки; и Л. иксиоидес (L ixioides) също от Нова Зеландия, чиито бели цветове са жълтеникави от външната страна.

МИНИАТЮРНА КАМБАНКА / Campanula cochleariifolia

admin — Thu, 15 Apr 2010 07:44:16 +0000

Многогодишно растение с дребни цветове, което образува чим.
Цветове: Сини, камбановидни, единични или по три на къси, изправени стъбла, многобройни.
Листа: Дребни, приосновни-те овални, стеблените продълговати, грубо назъбени по края, свежозелени. Растеж: Ниско, но силно растение, което се разпростира чрез подземни отводи (коренища).
Произход: Планините в Европа. По скали, сипеи или по слънчеви склонове върху богата на варовик земя, от долините до 3000 м височина. Местообитание: Силно слънчево и топло. Почва нормално влажна, пропусклива, съдържаща калций, също и бедна на хранителни вещества. Недопустими са тежки глинести или глиноземни почви, задържащи вода! Отглеждане: В периоди на суша се полива отвреме навреме. Не е необходимо да се подхранва. Да се пази от охлюви. Когато буйното растение застрашава съседите си от задушаване, трябва да се направи прореждане по края. Размножаване: Чрез изскубване на отводи, разделяне на млади растения. Приложение: В алпинеуми, в скални фуги, фуги на зидове и върху сухи зидове. Подходящи партньори: Сеrastium, Saponaria, Thymus. Сортове:
• ‘Alba’, бял, иначе както вида.

Дифенбахия Dieffenbachia

admin — Mon, 05 Apr 2010 10:27:10 +0000

сем. Аrесасеае – Палмови

Родът на дифенбахията включва 30 вида вечнозелени многогодишници с яки изправени стъбла, често месести и сочни, по които израстват едри овални листа. Кръстник на растението е Й. П. Дифенбах (1790-1863), администратор на градините към кралския дворец Шонбрун във Виена. Дифенбахията произхожда от тропическа Америка и Антилските острови и е едно от предпочитаните стайни растения по света и у нас. Това се дължи както на високата декоративност, така и на относителната непретенци-озност и лесна размножаемост. Добре гледан екземпляр може да достигне два метра във височина, но в повечето случаи това подсказва, че е време да се скъси. Много често собственици на дифен-бахии се оплакват, че долните листа засъхват и трябва да се махат, което оголва ствола, но, от друга страна, това прави растението дори по-привлекателно, като му придава вид на палма. Някои вариетети са доста деликатни и страдат от сухия въздух и промяната в температурата, но най-разпространените Д. пикта и Д. амена (D. picta и D. атоепа) са прекрасно пригодени към стайните условия. Дифенбахия пикта макулата е най-често срещаната, а Д. амена е с гигантски листа, достигащи половин метър дължина, и е изключително атрактивна като самостоятелно растение в просторно помещение. Има и доста по-дребни дифен-бахии като сортовете „Камила” и „Мариан”, както и една с чисто зелени листа – Д. epcmeguu (D. oerstedii) с бяла централна жилка. Много е красива жъл-то-зелената Д. баузеи (D. bausei) и нейният гигантски вариант (с листа около 30 см дълги) Д. боумании (D. bowmannii). Сокът на дифенбахията е отровен, но умрели от отравяне с него засега няма и най-страшното, което може да сполети човека, е краткотраен сърбеж по ръцете. Бъдете нащрек за подлите па-муклийки и веднага ги чистете с паму-че, натопено в спирт. Дифенбахията обича почвата й да е влажна, но препо-ливането води до загниване на стъблото. Размножаването е много лесно. Понякога от стъблото израстват издънки, които можете да срежете, да ги сложите във вода и когато пуснат корени, да ги засадите. Ако екземплярът е станал прекалено висок, отрежете върха с около една-две педи ствол, сложете го в буркан с вода и чакайте да пусне корени. Може да се засади и направо в почвата, но успехът не е стопроцентов. Допълнителен размножителен материал е самият ствол, който също нарежете на парчета около една педя дълги, сложете ги във вода (внимавайте за посоката на листата) и ги изчакайте да пуснат корени.

ЕСЕННА ХРИЗАНТЕМА / Chrysanthemum serotinum

admin — Sun, 04 Apr 2010 11:04:09 +0000

Ценно едро многогодишно растение, което цъфти късно и се използува слабо.
Цветове: Бели кошнички със зеленикавожълта среда, едри цветове като маргарити в многоцветни съцвегия.
Листа: Ланцетни с дълбоко назъбени ръбове, сочнозелени.
Растеж: Гъст, изправен, стабилен.
Произход: Югоизточна Европа. По лъки и влажни поляни.
Местообитание: Слънчево до светлосенчесто. Почва нормално влажна до влажна (понася краткотрайно засушаване), глинеста или глинесто-черноземна, богата на хранителни вещества.
Отглеждане: Добро подхранване. При продължително засушаване се полива. След като прецъфти през есента, се подрязва. Много лесно се отглежда.
Размножаване: Лесно чрез разделяне.
Приложение: Заедно с други есенни цветя в дълги тесни лехи, също близо до езерца, много добре стои до променилите цвета си дървета.
Подходящи партньори: Aconitum carmichaelii, Aster novi-belgii, Delphinium, Vernona cri-nita. – Miscanthus. Сортове:
• ‘Herbststern’, чисто бял c жълта среда, цъфти богато.

Кливия / Clivia

admin — Thu, 01 Apr 2010 19:22:00 +0000

сем. Amaryllidaceae – Кокичеви
Родината на това великолепно растение е Южна Африка. То е старовре-мешен любимец заради лъскавите тъмнозелени перести листа, разположени като ветрило в една плоскост, и разкошните гроздове жълти, оранжеви или алени цветове с формата на камбанки, които коронясват върха на високо цве-тоносно стъбло. То се появява измежду листата в края на зимата или началото на пролетта. Всяко цветче е с размер около 5 см. При изкуствено опрашване образуват и плодове, които се обагрят в червено. Корените на кливията са дълги и месести. Тя обаче няма да ви цъфти година подир година, ако я държите през зимата в отоплено помещение или ако не се спазват правилата за поливане. Първо има нужда от пространство. Има нужда и от зимна почивка -хладно място и поливане, колкото да не е без хич. Освен това не понася да й нарушават покоя – не местете саксията, когато кливията е напъпила или цъфти, и не я пресаждайте, докато корените не изпълнят докрай саксията. Устойчива е на сух въздух, но листата й събират много прах и е препоръчително често да се забърсват с чиста влажна кърпа. Най-разпространена е К. ми-ниата (С. miniata = Imantophyllum miniatum) или „кафкрска лилия”. Тя е и основният вид, срещан у нас. Размножава се от издънки на старото растение. Можете спокойно да я гледате в спалнята си, тъй като е един от най-добрите пречистватели на въздуха.

Квисквалис / Quisqualis

admin — Sun, 28 Mar 2010 12:19:32 +0000

сем. Combretaceae – Комбретови
Това вечнозелено пълзящо растение от тропическа Африка и югоизточна Азия е изключително орнаментално, но изисква простор, за да расте и цъфти добре. Отглежда се видът К. индика (Q. indica), наричан „рангунски катерач”. Може да достигне 4-5 м височина в контейнер. Цветовете му са ароматни, издължени и растат на гроздове. Вен-целистчетата са бели, когато се разтворят в началото, но впоследствие се променят към розово или червено, като и трите цвята могат да съществуват в един и същи грозд. Когато се засади от семе, растението в началото е не-пълзящ храст, но постепенно променя характера си. Това негово свойство е отразено и в наименованието – преведено от латински ще рече „кой? какво?”, което от своя страна е превод на малайското название, изразяващо учудване от промяната на растението от храст към катерач. Размножава се от млади клонки, натопени във вода, или от коренови издънки.

Гроздовидна цимизифуга / Cimicifuga racemosa

admin — Sat, 27 Mar 2010 12:07:25 +0000

Атрактивни дълго живеещи растения, които развиват напълно красотата си за няколко години.
Цветове: Бели, с тръпчив аромат. Многобройните дребни
цветчета са разположени в гъсти, валчести гроздовидни съцветия, които изглеждат като четка за миене на бутилки и достигат дължина до 60 см. Съцветията с дългите си дръжки стърчат над листните стъбла. Те често са огънати и елегантно наведени. Листа: Перести, продълговати, яйцевидни и грубо нарязани, тъмнозелени. Растеж: Гнездовиден, не винаги стабилен.
Произход: Източната част на Северна Америка. В широколистни и смесени гори. Местообитание: Светлосенчесто или на шарена сянка, хладно с влажен въздух, защитено от вятър. Почва нормално влажна до влажна, рохкава, богата на чернозем. Недопустими са горещи места или лесно изсъхващи почви! Отглеждане: Многократно слабо подхранване с органичен тор. В периоди на суша се напоява обилно. Размножаване: Чрез разделяне през пролетта. Приложение: В светлата сянка на високи дървета или на северната страна на зидове. Добре е цветята да не бъдат смущавани и да не растат в съседство с буйно растящи растения.
Подходящи партньори: Aconitum napellus, Astilbe, Campanula lactiflora, Hosta. – Красиво стои и пред вечнозелени дървета.

Сортове:
• w. cordifolia, остролистна цимицифуга кремавожълта, в разклонени гроздовидни съцветия, от август. Малко по-ниска от гроздовидната цимицифуга.
• Cimicifuga ramosa, разклонена цимицифуга, също кремавобяла. Цъфти в продължение на седмици от септември до октомври, достига височина над 2 м. Много красиво стои до променящи цвета си през есента дървета, Aconitum carmichaelii и Anemone-Japonica-хибриди.
• ‘Atropurpurea’ с пурпурно-кафяви листа.
• Cimicifuga simplex, обикновена цимицифуга, бяла, цъфти след края на октомври. С височината си от 150 см е значително по-дребна от грозд овидната цимицифуга
• ‘Armleuchtt , чисто бял, богато разклонени цветни стъбла.

Еписция / Episcia

admin — Fri, 26 Mar 2010 12:15:38 +0000

сем. Gesneriaceae – Геснериеви
Родът произхожда от тропическа Америка и Антилските острови и включва 40 вида. Еписцията е едно от най-красивите растения с падащи стъбла, което ще рече, че е много подходящо за висяща кошница. Въпреки южноамериканския си произход тя е близка роднина на африканската (или узамбарска) теменужка, най-разпространеното стайно растение в България, и трудно може да се обясни защо не се радва на подобна популярност, след като е дори по-декоративна. Листата са едри, покрити с гъсти нежни власинки, ярко очертани сребристи жилки и назъбена периферия. Цветовете са аленочервени, срещат се и бели, и това силно увеличава декоративния ефект на растението. Можете да го гледате както отделно във висяща кошница, така и като покритие за почвата на големи саксии. Непрекъснато пуска нови издънки, които са добър размножителен материал. Най-ефектна е мексиканската Е. купреата (Е. cupreata) с нейните прелестни хибриди: „Сребърна царица” („Silver Queen”) с нежнозелени овални листа, целите изпъстрени покрай жилките със сребро, и яркочервени тръбни цветенца, които се появяват обилно през лятото; „Арлекин” с набръчкани сребристо-зелени листа с кафяв бордюр и същите алени цветове; „Клеопатра” с кафяви кадифени листа и зелени жилки, също цъфтяща в алено (тя е и най-капризна); и „Лилацина” („Lilacina”), чиито листа са като на „Клеопатра”, но тъмнозелени със сбетлозелени жилки, а цветовете са пухкави, светлолюлякови. Еписция диан-тифлора (Е. dianthiflora) има чисто зелени, овални, много пухкави листа и снеж-нобели цветове с дълги косми по края. Съществуват и множество хибриди.
Еписцията непрекъснато пуска нови розетки върху дълги дръжки. Ако откъснете една (заедно с дръжката) и я натопите във вода, след няколко седмици пуска корени.

Прасковолистна камбанка / Campanula persicifolia

admin — Tue, 23 Mar 2010 12:02:19 +0000

Добре развиващ се местен вид.
Цветове: Нежиосини с бели дялове на близалцето, над 3 см, в редки гроздовидни съцветия.
Листа: Тесни, продълговати, лъскаво тъмнозелени.
Растеж: Съцветия с листа, излизащи от приосновна листна розетка. Образува къси отводи.
Произход: Европа. В редки гори и храсталаци.
Местообитание: Леко засенчено, при достатъчно влажна почва и слънчево. Най-подходяща е глинестата почва. Но-допустими са песъчливи или глиноземни почви!
Отглеждане: В слънчеви лехи се полива. След като прецъфти, листните дръжки се изрязват до листата, за да не се самозасява. В близост до дървета опадалите листа се почистват, за да не задушават растенията.
Размножаване: Чрез разделяне. На подходящо място се самозасява.
Приложение: Под редки дървета и в слънчеви лехи. Подходящи партньори: Alchemilla, Chrysanthemum maximum, Geranium psilostemon.
Сортове:
• ‘Grandiflora Alba’, бял, висок почти един метър.

Ехеверия / Echeveria

admin — Sat, 20 Mar 2010 20:49:13 +0000

сем. Crassulaceae – Дебелецови
Ехеверията всъщност трябва да се произнася ечеверия, тъй като е кръстена на испанеца Атанасио Ечеверия, проектант на градини, придружил една от експедициите до Мексико през 1787-1797 г. Родът включва 150 вида нежни сукулен-ти от Мексико, които образуват месести розетки. При някои стъблото почти липсва и розетките опират направо в почвата, други образуват причудливи избити стъбла, осеяни с множество розетки. Тъй като са пустинни растения, в почвата им е желателно да има примесен пясък. Обичат силно слънце и умерено поливане, а размножаването им е изключително лесно – достатъчно е да откъснете една розетка и да я забодете в почвата, а понякога е достатъчен и само един лист от розетка. Много ефектни са Е. хармзии (Е. harmsii = Oliveranthus elegans), чиито листа са покрити с фин мъх и са червени по края, а стъблата често се разклоняват; едролистата Е. гибифлора (Е. gibbiflora), която достига 60 см височина и има розовато-бронзови листа; Е. агавоидес (Е. agavoides) с вдлъбнати сиво-зелени, белязани с червено листа; Е. глаука (Е. gla-иса), наричана „синя ехеверия” заради синкавия цвят на листата. Ехеверия левкотриха (Е. leucotricha) е известна като „гъсеничено растение”, защото листата й са целите мъхести и много наподобяват листата на бриофилум томентоза.

Каланхое / Kalanchoe

admin — Thu, 18 Mar 2010 18:57:15 +0000

сем. Crassulaceae – Дебелецови
Има много разновидности на калан-хоето и те силно се различават едно от друго. Родът наброява от 125 до 200 сукулента, някои от които са класифицирани като Бриофилум. Най-разпространено е К. блосфелдиана (К. blossfeldi-апа) и неговите хибриди. Расте храстовидно, има месести листа и дава едри гроздове от цветове, които поединично са съвсем дребнички. Цветът им е най-често червен, но се среща и в оранжево, жълто, розово и лилаво. Растението цъфти, когато денят е къс, обикновено по Коледа и през зимата, но има нови хибриди, които целогодишно радват с цветовете си. Обича слънцето и може да достигне на височина половин метър, макар че повечето хибриди на пазара са доста по-дребни. Каланхое мангинии (К. manginii) е по-рядко срещано и доста по-живописно. Листата му са по-тесни, цветовете висят надолу като камбанки, цъфти през пролетта и иска по-голяма влажност, затова е препоръчително саксията да се постави в чинийка с мокри камъчета, а листата често да се пръскат с вода. Каланхое бехарензис (К. beharensis) има едри листа, целите покрити с гъсти кафяви власинки. А К. томентоза (К. tomentosa) е с дребни листенца, покрити с белезникав мъх с леко назъбени кафяви връхчета. Описаните в тази книга бриофилу-ми също се водят понякога като каланхое, съответно К. tubiflora (змиорчето) и К. daigremontianum. Размножаването е много лесно от издънка, клонче, натопено във вода, а може и само от листо, забодено в почвата.

Евкомис – Eucomis

admin — Sat, 13 Mar 2010 13:24:14 +0000

сем. Liliaceae – Кремови
Родът произхожда от тропическа и Южна Африка и включва 14 вида луковични многогодишници. Луковиците са с широка основа, почти като стъбло, а листата на евкомиса са панделковидни, дълги, леко вълнообразни. Дребните звездовидни цветове са обикновено зеленикаво-бели, събрани в цилиндрични съцветия. Много благодатни стайни растения, koumo е препоръчително ga се пре-саждат всяка пролет 6 свежа пръст. Размножават се от издънки на пролет или от семена. Най-подходящи за отглеждане са Е. аутомналис (Е. automnalis = Е. unciulata), която има дълги до 60 см листа с къдрави периферии и дълбока като улей средна жилка; и Е. комоза (Е. comosa = Е. punctata), наричана „ананасова лилия” заради цилиндричния цвят, увенчан от зелена коронка.

Колизия / Callisia

admin — Wed, 10 Mar 2010 21:10:22 +0000

сем. Commelinaceae – Комелинови
Родина на това растение е тропическа Америка. Родът включва 12 вида пълзящи вечнозелени многогодишници с елипсовидни листа. Кализията е от многобройната група на традесканциите и наистина основният вид, който се гледа – К. елеганс (С. elegans = Setcreasea striata), – често се продава като Тра-десканция cmpuama (Tradescantia striata). Кализия елеганс има масленозелени листа на по-светли ивички, лилави от долната страна. Цялото растение е леко мъхесто. Кализия фрагранс (С. fragrans = Spironema fragrans = Tradescantia dracaenoides) като млада образува розетки, а ланцетните лъскави листа достигат 25 см на дължина и създават действително илюзия за драцена. Кали-зия репенс (С. repens) има гъсто разположени като керемидки зелени листа. Като истинска традесканция, кализията е лесна за гледане и размножаване -поставете клонка в чаша с вода и тя бързо ще пусне корени. Пресаждането не е необходимо, за предпочитане е по-честото обновяване на растението.

Змийска глава / Chelone obliqua

admin — Wed, 10 Mar 2010 18:48:50 +0000

Сем: Plantaginaceae – Живовлекови Малко познато многогодишно растение за влажни места в градината. Цветове: Светло до тъмно-розови, шлемовидни, в гъсти, прави класовидни съцветия. Листа: Широколанцетни, по края назъбени, без дръжки, лъскави тъмнозелени. Растеж: Гъст, изправен с твърд вид. Произход: Източната част на Северна Америка. По влажни места покрай гори и по поляни. Местообитание: Слънчево до засенчено, хладно с влажен въздух. Почва нормално влажна до влажна, богата на хранителни вещества, оптимални са тежките глинести почви. Отглеждане: В периоди на суша се полива обилно. През есента се подрязва. Размножаване: Чрез разделяне и засяване. Приложение: Във влажни бордюри, покрай езера. Подходящи партньори: Filipendula purpurea. Polygonum amplexicaule, Veronica virginica. – Molinia arundinacea. Сортове: • ‘Alba’, бял. • Chelone lyonii, карминено-червен, c листни дръжки, 50-70 см.

Мъхнат рожец / Cerastium tomentosum

admin — Wed, 10 Mar 2010 13:46:21 +0000

Caryophyllaceae - Карамфилови

Атрактивно сребристосиво многогодишно растение, което образува чим.
Цветове: Бели, дребни, звездовидни, в редки съцветия.
Листа: Дребни, продълговати, със сребристосив мъх.
Растеж: Нисък, образуващ възглавнички или килими.
Произход: Южна Италия. На оголени места, в скални пукнатини.
Местообитание: Силно слънчево, топло, също горещи места. Почва суха до нормално влажна, пропусклива, глинесто-песъчлива или камениста.
Отглеждане: Колкото по-бедно и по-горещо е местооби-танието, толкова по-малко грижи са необходими. Рано напролет стъблата се прочистват. Твърде големите килими се подрязват силно.
Размножаване: Чрез разделяне или засяване.
Приложение: В алпинеуми, сухи зидове и каменни фуги, в корита и градини по покривите. Красиво е между каменни стъпала и плочници.
Подходящи партньори: Всички многогодишни растения за алпинеуми.
Подхожда на Campanula portenschlagiana. – Festuca cinerea.
Сортове:
• Cerastium biebersteinii, сребрист рожец, бял. Не толкова сивомъхнат, много буйно расте. Само за големи площи.

Дикия / Dyckia

admin — Sun, 28 Feb 2010 15:29:48 +0000

сем. Bromeliaceae – Бромелиеви

Южноамериканска бромелия, чийто род се състои от около 80 вечнозелени многогодишници, растящи на туфи и оформящи розетки като повечето бромелии. За разлика от голяма част от посестримите си обаче, дикията не е епи-фит, което ще рече, че не впива корени в сухи пънове и дървесни кори, а расте в почва и се е адаптирала към безводни условия. Щръкналите листа са обикновено полу-сукулентни и са поръбени с остpu шипчета. Жълтеникавите цветове имат 3 венцелистчета и израстват върху дълги, безлистни, тънки стъбла високо над листата. Описаните тук видове виреят еднакво добре в стая и зимна градина и са впечатляващи и интересни екземпляри, но трябва да се внимава с шиповете на някои от видовете. Дикията е кръстена на немския ботаник принц Йозеф Залм-Райфершайд-Дик (1773 -1861), автор на няколко ценни книги за сукулентните растения. Най-разпространена е Д. фостериана (D. fosteriana) от Бразилия, която е прелестен миниатюрен екземпляр с разперени розетки go към 15 см в диаметър. Цъфти в наситено жълто и оранжево. Дикия бревифолия (D. brevifolia = D. sulphurea = D. princeps) също от Бразилия има листа с дължина до 30 см, люспесто-бели от долната страна и с бодливи ръбове.

Размножавайте от семена или чрез отделяне на издънки през пролетта.

Геснерия / Gesneria

admin — Sun, 28 Feb 2010 14:47:50 +0000

сем. Gesneriaceae / Геснериеви
Това растение от тропическа Америка и Антилските острови се отглежда заради красивите цветчета, подобни по форма на цветовете на колерията и смитиантата, които са от същото семейство. Родът наброява 50 вечнозелени многогодишници и храсти. Геснерията е дребна и компактна, а листата й са прости, овални, понякога мъхести и растат на двойки. Цветовете са като разтворени мъхести тром-петчета. Името си дължи на знаменития немски естественик от XVI век Конpag фон Геснер, автор на прочутата за времето cu „Historiae Animalium” и родоначалник на библиографията. Сред най-отглежданите видове са Г. кунеифолиа (Gesneria cuneifolia), която цъфти в жълто и алено и израства до към 30 см, и Геснерия вентрикоза (Gesneria ventricosa) с височина около до 1 м, макар че в родината си достига и 5 м. Цветовете й са оранжево-червени с щръкнали навън тичинки. Размножава се лесно през пролетта и лятото от нецъфтящи клонки, вкоренени във вода.