Цветя и билки » Резници

Плектрантус / Plectranthus

admin — Wed, 11 Aug 2010 12:49:10 +0000

сем. Labiatae – Устоцветни
Това растение от Австралия и Тихоокеанските острови се отличава с изключителната си непретенциозност. Родът наброява 250 вида. По света го наричат шведски бръшлян и то действително е много популярно в Скандинавските страни, където го отглеждат във висящи кошници. У нас също е разпространено, продават се и по-красивите пъстролистни форми. Народното название у нас е „курве” с извинение, вероятно в чест на непретенциозността на плектрантуса. Листата му са почти кръгли, около 5 см дълги, назъбени по периферията като копривка, лъскави, а стелещите се стъбла са крехки, воднисти и достигат 50-60 см дължина. Размножава се много лесно от натопени във вода резници. Тъй като чисто зеленият плектрантус не е особено ефектен, обикновено се използва за покриване на пръстта на саксии с други, позрелищни растения. Когато се гледа самостоятелно, може да се пресажда на 2-3 години, но за предпочитане е да бъде обновяван от млади връхни резници.

Педилантус / Pedilanthus

admin — Tue, 13 Jul 2010 20:42:14 +0000

сем. Euphorbiaceae

Сукулент от Централна Америка, чийто род наброява 14 члена, близки роднини на еуфорбията. Отглежда се единствено видът П. титималоидес (P. tithimaloides), добре познат в чужбина под имена като „стълбата на Яков” (заради зигзагообразните стъбла), „гръбнакът на дявола” и „червеноптичи кактус” (заради дребните, прилични на птички алени цветчета, които се появяват напролет, ако растението е презимувало на хладно). Изострените листа на това растение са светлозелени с розово-червени, бели и тъмнозелени петънца. Има и пъстролистен педилантус, чиито восъчни листа са бели и розови по периферията. Млечният сок, който изпускат, дразни кожата. Размножава се от резници, натопени във вода през пролетта. Резникът трябва да се потопи в топла вода, за да се отстрани млечният сок, а след това да се изсуши. Младите растения на няколко пъти трябва силно да се подкастрят през пролетта.

Пентас / Pentas

admin — Thu, 01 Jul 2010 13:32:26 +0000

сем. Rubiaceae – Брошови
Едва ли ще си набавите това растение от кварталната цветарница, но ако го имате, си заслужава да положите усилия за добруването му. Родината му е Арабия и тропическа Африка. Представлява ниско храстче, което трябва редовно да се подрязва, за да запази кичестия си вид. Поддържайте го с височина О,5 м. Основният вид, който се гледа, е П. ланцеолата (P. lanceolata). Главната атракция са цветовете в бяло, бледовиолетово, розово или червено, които растат на едри гроздове. Всеки цвят е звездовиден, с пет цветолистчета, с диаметър около 4 см. Появяват се найнеочаквано по всяко време на годината, най-често през зимата. Размножава се от връхни резници, вкоренени във вода. Всяка пролет да се пресажда.

Пелиония / Pellionia

admin — Sat, 26 Jun 2010 12:47:03 +0000

сем. Urticaceae - Копривови
Това екзотично пълзящо растение пъпли навред из горите на тропическа Азия и Полинезия, но се е адаптирало много добре и към стайните условия. Особено е красиво във висяща кошница. Пелионията дава изобилие от розовати стъбла със зелено-сиви продълговато овални листа, белязани от кафеникаво-черни жилки. Долната част на листата е светловиолетова. Основното, от което се нуждае, е влажност и топлина през зимата. Към осветлението няма големи претенции, но е много чувствителна на въздушни течения. Размножава се лесно от стъблени резници. На всеки две години трябва да се пресажда. Пелиония пулхра (P. pulchra) от Виетнам има почти сукулентни стъбла с овални зеленикаво-сребристи листа, лилави от долната страна и прерязани от черни или кафяви жилки. Пелиония давеауана (P. daveauana = P. repens) расте в Бирма, Виетнам и Малайзия и има много близко разположени двойки посребрени листа, кафеникаво-лилави по краищата върху розови пълзящи стъбла. Пелиония виридис (P. viridis) е с тъмнозелени листа със среблистосиво петно в центъра. Името си това растение дължи на Адолф Пелион (1796-1868) френски адмирал, участвал в една от обиколките на света.

Мимоза / Mimosa

admin — Sat, 08 May 2010 08:52:04 +0000

сем. Leguminosae – Бобови

Мимозата произхожда от тропическа Америка и родът й наброява около 500 вида, но се култивира само М. пудика (М. pudica). Тя е привлекателно растение, макар че се слави главно със способността си при допир бързо да свива листата си и да отпуска стъблата. Но това е само през деня, тъй като нощем мимозата, така или иначе, си прибира листата. Достига 50-60 см височина и има елегантни клонки с лъскави листенца, на които им трябва близо един час да се съвземат след всяко докосване. Лесна е за отглеждане и освен това радва с топчести розови цветове през лятото. Размножава се от резници през пролетта и лятото. Ако решите да използвате семена за размножаване, сторете това рано напролет, а преди да засадите семената, ги залейте с гореща вода. Пресаждането обикновено не е необходимо.

Лантана / Lantana

admin — Fri, 07 May 2010 19:17:15 +0000

сем. Verbenaceae - Върбинкови
Когато не цъфти, това храстовидно растение не впечатлява с грубите си на бръчкани листа и бодливи стъбла. Но през лятото определено лови окото – със съ зряването полусферичните цветове меН я т баграта си от бледожълто до чер бено. След прецъфтяването отрежете ниско стъблата, а на 2-3 години подно вявайте растението от резници. Пресаждането, ако е необходимо, да става през пролетта. Лантана камара (L camara) от Антилските острови може да цъфти целогодишно, ако получава достатъчно слънчева светлина и влага. Лантана монтевидензис (L montevidensis) от Уругвай, както подсказва името, не е толкова храстовидна и е по-ефектна във висяща кошница. Тя цъфти в светлолилаво.

Малвавискус / Malvaviscus

admin — Mon, 03 May 2010 14:10:58 +0000

сем. Malvaceae – Слезови

Наричат растението „спящ хибискус”, защото увисналите му камбановидни цветове никога не се отварят докрай. Произхожда от тропическите райони на Южна Америка. Родът съдържа три вида вечнозелени храсти, култивирани заради красивите цветове, които частично напомнят за цветовете на абутилона и хибискуса. Основният вид, който се отглежда, е М. арбореус (М. аг-boreus = М. mollis), който израства до малко дръвче, но лесно може да се укроти в стайни условия чрез редовно подрязване. Има закръглено-овални листа, леко мъхести, с дължина до 10 см. Увисналите алени цветове са с дължина до 5 см. Малвавискус грандифлорус е с гладки листа и червени или оранжево-червени цветове. Растението се размножава от млади връхни резници, натопени във вода.

Клиантус / Clianthus

admin — Sat, 03 Apr 2010 10:58:54 +0000

сем. Leguminosae – Бобови

Цъфтящо растение от Нова Зеландия и Австралия с крайно необичайна форма на цветовете – приличат на червен разтворен клюн. Те се появяват на гроздове през пролетта и лятото. След прецъфтяването подкастрете стъблата. През лятото обича добра проветривост. Гледат се два основни вида: К. формозус (С. formosus = С. dampieri), чиято продължителност на живота не е голяма и се третира като едногодишно растение, и К. пуницеус (С. puniceus), който е по-дълготраен, но въпреки това е най-подходящ за зимна градина. Наричат го „папагалова човка” или „щипка на омар”, което подсказва красноречиво формата на цветовете му. Първият се размножава от семена през пролетта, а вторият може и от резник, вкоренен във вода през лятото.

Калиандра / Calliandra

admin — Sun, 21 Mar 2010 23:03:20 +0000

сем. Leguminosae – Бобови
Калиандрата е родственица на акацията и има подобни многосегментни листа, а алените цветове са съставени изцяло от тичинки, поради което приличат на пухкави топчета. Затова наричат цялото растение „пухче”. Цъфти през зимата, а продължителността на цъфтежа на всеки цвят е около 6-8 седмици. Иска светлина, топлина и влажен въздух, а това прави калиандрата по-подходяща за зимна градина, отколкото за стая. През пролетта е препоръчително да се подрязва и да се поддържа височина до 80-90 см, за да бъде кичес-та и разклонена. За домашно отглеждане най-подходящи са зимноцъфтящите К. хематоцефала (С. haematocephala), К. суринамензис (С. surinamensis), К. инекилатера (С. inaequilatera), но най-желателна е К. туидии (С. tweedii), която цъфти целогодишно с по-дребни алени цветове. Зеленината на това растение е прелестна дори извън сезона на цъфтежа. Размножава се от резници, натопени във вода през пролетта.

Есхинантус / Aeschynanthus

admin — Sat, 20 Mar 2010 17:42:51 +0000

сем. Gesneriaceae – Геснериеви
Много подходящо за висящи кошници растение със срещуположни зелени листа върху стъбла, достигащи дължина от половин метър, че и повече. В края на стъблата се образуват гроздове пухкави червени цветове като завити нагоре тръбички. На всеки възел от стъблата има малки зачатъци от коренчета, което прави есхинантуса лесен за размножаване по вегетативен път. Често го бъркат с колумнеята, но за да разберете разликата, вгледайте се в цветовете – тези на есхинантуса са с четири отделни листенца, докато горните две на колумнеята се сливат. Най-популярен е явайският Е. лобианус (A. lobbianus), наричан преди Трихоспорум (Trichosporum). Листата му са чисто зелени, достигат 50-60 см дължина, а в края им се появяват гроздове пухкави, щръкнали нагоре, тромпетоподобни алени цветчета с жълто гърло. Поради тази форма на цветовете есхинантусът е известен по света като „дамско червило”. Подобни на Е. лобианус са Е. пул-хер (A. pulcher), Е. яваникус (A. javanicus) и Е. радиканс (A. radicans), но Е. специо-зус (A. speciosus) е доста различен. Листата му са разположени пръстеновидно върху дългите стъбла, а дългите до 8 см цветове са изправени и от жълто в основата постепенно потъмняват до алени устенца. Има и един есхинантус, наричан „зебра”, който се отглежда заради листата, а не заради мътнозелените цветове. Това е Е. марморатус (A. marmoratus = A. zebrinus) от Бирма и Тайланд. Листата му са тъмнозелени със сложна жълтеникаво-зелена мрежа от горната страна, докато от долната са тъмночервени.
Растението се размножава чрез резници, натопени във вода. Понася сравнително добре сухия стаен въздух.

Зъбна трева / Ceratostigma plumbaginoides

admin — Wed, 17 Mar 2010 22:35:53 +0000

сем: Plumbaginaceae – Саркофаеви

Покриващо земята растение с прелестна есенна окраска. Цветове: Чисто лазурносини, дребни, по много в края на издънките.
Листа: С обратно яйцевидна форма, късно се разлистват, отгоре тъмнозелени, а отдолу сивозелени, през есента бронзови до оранжевочер-вени.
Растеж: Подобно на чим, разпростира се с отводи, отначало расте бавно. Произход: Западен Китай. На слънчеви места покрай горите.
Местообитание: Силно слънчеви до полусенчести, топли, както и горещи и сухи места. Почва умерено суха, пропусклива. Недопустими са мокри места, глиноземни или глинести почви!
Отглеждане: Преди засаждането почвата трябва да се разкопае добре, като се внимава да не се нараняват плитките корени. Когато условията са сурови, се покрива със съчки. Размножаване: Чрез резници в началото на лятото или чрез разделяне.
Приложение: На малки площи, в южната част на дървесни насаждения, по наклони, в алпинеуми, по края на зидовете и във фуги на плочници.

Подходящи партньори: Solidago caesia, Stachys byzantina. Красиво стои под хвойна и самотни борове.

Пъстра хризантема / Chrysanthemum coccineum

admin — Mon, 15 Mar 2010 21:53:21 +0000

В миналото позната като Pyrethrum.
Цветове: Розови до виненочервени или бели в кошнички, като на маргарита с жълти тръбести цветове в средата, обикновени или кичести. Листа: Фино нарязани, тъмнозелени.
Растеж: Гъст, често нестабилен.
Произход: Кавказ, Армения и Иран. По планински поляни. Местообитание: Силно слънчево, топло. Почва умерено суха до нормално влажна, добре пропусклива, умерено хранителна. Животът на пъстрата хризантема е кратък върху тежки почви. Отглеждане: През пролетта се наторява, а след цъфтежа се
подрязва. Нестабилните стъбла се подпират. Растенията трудно се преместват. Размножаване: Чрез разделяне и коренови резници. Приложение: В слънчеви бордюрни лехи, лехи за рязани цветя.
Подходящи партньори: Achil-lea-Millefolium-хибриди, Campanula glomerata, Salvia nemo-rosa, Scabiosa caucasica. Сортове:
• ‘Robinson’s Rosa’, различни розови тонове, обикновен, размножава се от семена.
• ‘Robinson’s Rot’, червен, обикновен, размножава се от семена.
• ‘Regent’, виненочервен, обикновен.
• ‘Alfred’, вишневочервен, кичест.

Жасмин / Jasminum

admin — Sun, 14 Mar 2010 14:13:17 +0000

сем. Oleaceae – Маслинови
У нас жасминът открай време е познат като градински храст, но има няколко разновидности, които са много подходящи за отглеждане и в домашни условия. Те са пълзящи, цъфтят в розово, жълто или бяло и, естествено, ароматът на цветовете е най-привлекателното в тях. Най-важното, което трябва да помните за успешното им отглеждане, е да ги съхранявате на хладно през зимата, да ги изваждате на открито през лятото, да им предоставяте максимално количество светлина и да дадете някаква подпорка на стъблата. Почвата никога не бива да пресъхва. Размножава се от млади резници, потопени във вода. Най-подходящи са: Ж. ангуларе (J. angulare) от Южна Африка, който е полукатерлив храст и ако получи подпора, може да израсне до 2 м; Ж. меснейи (J. mesneyi = J. primulinum) от Китай, наричан „игликин жасмин”, който е виещ се храст и цъфти в яркожълто; Ж. нитидум (J. nitidum) или „звезден жасмин” поради звездовидната форма на цветчетата; Ж. офици-нале (J. officinale) или „обикновен бял жасмин”; изключително ароматният Ж. полиантум (J. polyanthum) от Китай, наричан „розов жасмин” и „китайски жасмин”; Ж. рекс (J. rex) от Тайланд и Камбоджа, който е най-фрапантен, с най-едри цветове от белите жасмини; и Ж. самбак (J. sambac) от Индия, Бирма и Шри Ланка, известен като „арабски жасмин”. С цветовете на последния китайците ароматизират прочутия си жасми-нов чай, а индусите го вият на гирлянди и имат цветовете му за свещени.

Каллпелия / Campelia (Dichorisandra)

admin — Fri, 12 Mar 2010 21:19:23 +0000

сем. Commelinaceae – Комелинови
Кампелията произхожда от Мексико, Южна Америка и Антилските острови и е от групата на традесканциите, само че е доста по-едра. Най-близка е до дихо-ризандрата. Гледа се видът К. цанониа (С. zanonia). Развива месест ствол с дължина до 120 см и дебелина един пръст. От него нагоре излизат овално издължените листа с дължина около 20 см. Те са тъмнозелени, нашарени по дължина с ивици с цвета на слонова кост. Кампелията се нуждае целогодишно от температура 18-20°С. Най-добре е да я разположите встрани от прозореца, в лека полусянка. Да се полива редовно и да се подхранва. Размножава се лесно, като се отреже върхът и се потопи в чаша с вода.

Косия / Cassia

admin — Thu, 11 Mar 2010 21:44:38 +0000

сем. Leguminosea – Бобови
Многобройният род на касията наброява около 600 вида от цял свят. Сред тях има дървета, храсти, многогодишници и едногодишници. Всички имат паралелно подредени овални листа и петлистни цветове, последвани от цилиндрични, леко приплеснати шушулки. Като саксиено растението касията е много благодатна, понеже като млада цъфти охотно от юли до октомври. Размножава се от връхни резници, натопени във вода през лятото, или от семена. Видовете, които се гледат стайно, са: австралийската К. артемизиоидес (С. аг-temisioides), която е храстовидна, цъфти в жълто и има сложни листа, съставени от 6 до 14 листенца, покрити с нежен бял мъх; и източноафриканската К. дидимоботриа (С. didymobotrya = С. nairobensis), чиито сложни листа са съставени от 12-32 листенца. Тя също цъфти в наситеножълто.

Косия Cassia
сем. Leguminosea – Бобови
Многобройният род на касията наброява около 600 вида от цял свят. Сред тях има дървета, храсти, многогодиш-ници и едногодишници. Всички имат паралелно подредени овални листа и пет-листни цветове, последвани от цилиндрични, леко приплеснати шушулки. Като саксиено растението касията е много благодатна, понеже като млада цъфти охотно от юли до октомври. Размножава се от връхни резници, натопени във вода през лятото, или от семена. Видовете, които се гледат стайно, са: австралийската К. артемизиоидес (С. аг-temisioides), която е храстовидна, цъфти в жълто и има сложни листа, съставени от 6 до 14 листенца, покрити с нежен бял мъх; и източноафриканска-та К. дидимоботриа (С. didymobotrya = С. nairobensis), чиито сложни листа са съставени от 12-32 листенца. Тя също цъфти в наситеножълто.

Зебрина / Zebrina

admin — Tue, 09 Mar 2010 10:39:08 +0000

сем. Commelinaceae – Комелинови
Зебрината е близка роднина на традесканцията, но е по-колоритна. Листата й са лъскави и многоцветни отгоре и лилави от долната страна. Повърхността на листата може да е на зелени и сребристи ивици, с примеси от розово (3. пендула – Z. pendula), зелено-лилава (3. пендула пурпузии – Z. pendula purpusii) или с допълнителни примеси на червено. Подобно на традесканциите, размножаването й е едно от най-лесните – откъснатото клонче може да се забоде направо във влажната почва или ако предпочитате, да го изчакате да пусне корени в чаша с вода. Проблемът, както при традесканциите, е как да запазите растението красиво, тъй като едва ли има нещо по-неестетично от голи стъбла и засъхнали листа. За целта често отчупвайте върховете на зебрината, за да дава разклонения, и почиствайте съхнещите листа. Ако обаче сте изтървали положението, подновете растението, като го засадите наново от свежи резници. Зебрината цъфти с дребни цветчета в розово или лилаво през пролетта и лятото. Класическо растение за висяща кошница.

Повет Clematis jouiniana

admin — Mon, 08 Mar 2010 15:41:38 +0000

Сем: Ranunculaceae – Лютикови

Наред с известните лиани родът обхваща и почти непознати многогодишни растения.
Цветове: Бялосини, миризливи, средноголеми лъчисти цветове в гъсти съцветия. Пересто-мъхести плодове.
Листа: Триделни, тъмнозелени, дълго остават зелени.
Растеж: Богати и гъсто обсипани с листа, лежащи по земята издънки, често дълги повече от 1 метър. Те покриват плътно земята, възможно е да растат като висящи или пълзящи растения.
Местообитание: Слънчеви до полусенчести, топли, краткотрайно сухи места. Почва умерено суха до нормално влажна, богата на чернозем, варовита.
Отглеждане: Подрязва се през пролетта, отрязаните издънки просто се оставят настрани, те бързо изгниват.
Размножаване: Чрез резници в началото на лятото. Приложение: Като почвена покривка пред отделни храсти или покрай групи от редки дървета. Много красиво и висящо от наклонени зидове. Подходящо и като пълзящо растение, ако издънките се завържат.
Подходящи партньори: Aster divaricatus, Ceratostigma, Geranium sanguineum.

Еритрина / Erythrina

admin — Mon, 08 Mar 2010 06:27:36 +0000

сем. Leguminosae – Бобови
Това растение е от тропиците и суб-тропиците на двете полукълба. Родът е многоброен – с около 100 члена, предимно дървета и храсти, повечето с дебели, покрити с бодли стволове. Листата са триделни, понякога опадват през есента, но има и вечнозелени. Отглежда се бразилският вид Е. криста-гали (Е. crista-galli), който има изправено, бодливо стъбло, израстващо до 2 м. Листата са широки, елипсовидни, до 10 см дълги, а цветовете са около 5 см в дължина, разкошно червени и се отварят през лятото. След прецъфтяването се образуват твърди семена. Много ярък акцент за зимна градина и макар да е дърво, всяка година или най-много през година трябва да се отрязва ниско. Размножава се от семена или от невдървени меки резници с основа, които трябва да се вкоренят на топло през пролетта.

Планинска метличина / Centaurea montana

admin — Sun, 07 Mar 2010 23:47:55 +0000

Сем: Asteraceae – Сложноцветни

Местен вид c красиво оформени цветове.
Цветове: Сини, подобни на обикновената метличина, кошничките са единични върху прави стъбла.
Листа: Широко лаицетни, тъмно сивозелени. Растеж: Изправени, гъсти стъбла, които се развиват от пълзящото коренище. Понякога полягат.
Произход: Европа до Мала Азия. По горски поляни и слънчеви места покрай планинските гори. Местообитание: Полусенчесто, при достатъчно напояване и слънчево, умерено топло. Почва умерено суха до нормално влажна. Недопустими са мокри или уплътняващи се почви!
Отглеждане: Наторява се само понякога умерено, тъй като в противен случай е неустойчива. След като прецъфти, цветните дръжки се подрязват силно. Размножаване: Чрез разделяне през пролетта и чрез коренови резници.
Приложение: В източните и западните части на дървесни насаждения, в полусенчести и бордюрни лехи или в хладни, слънчеви цветни лехи. В алпинеуми и подобни на гора естествени градини.

Подходящи партньори: Anemone sylvestris, Digitalis grandiflora, Geum coccineum, Lamium, Lysimachia.

Сортове:
• ‘Alba’, бял
• ‘Grandiflora’, синьовиоле-тов c едри цветове.

Епифилум (Коледниче) Epiphyllum

admin — Sun, 07 Mar 2010 19:29:25 +0000

сем. Cactaceae – Кактуси
Наричат този кактус коледниче, защото цъфти в края на декември. Естествено вирее в Централна и Южна Америка като епифит, закрепяйки се към гнили дънери и дървесни стволове. Стъблото му е съставено от плоски прешлени, които лесно се отчупват (това да не ви притеснява) и стават за размножаване. В нецъфтящо състояние коледничето не е пир за окото, но цъфне ли, то оправдава стократно присъствието си в дома. Цветовете са розови или червени в различни нюанси и цялото растение щедро се окичва с тях. Най-често ще попаднете на мексиканския Е. акермании (Е. ackermanii), който цъфти през деня в богата гама от багри. Цъфтящите през нощта с едри ароматни цветове коледничета са хибриди на Е. коопери (Е. cooperi).
Епифилумът е подходящ за хладни и светли помещения. През лятото за разлика от другите кактуси не обича пълно слънце, а в големите горещини също нетипично за кактусите се нуждае и от пръскане. Размножаването като при повечето кактуси е лесно. Оставяте откъснатия прешлен няколко дни да образува корица по отреза, след което го бодвате в пясък или друга почва.