Цветя и билки » Стайни растения

Фатсхедера / Fatshedera lizei

admin — Wed, 23 Nov 2011 09:55:20 +0000

сем. Araliaceae
Фатсхедерата е хибрид на фатсията и бръшляна, постигнат през 1910 г. във френската оранжерия „Братя Лизе”. Наименованието й е комбинация от латинските имена на родителските видове и тя притежава най-добрите качества на двата, фатсхедерата е катерлива като бръшляна и достига височина 1,5 м, така че се нуждае от подпора, за предпочитане обвита в мъх, за да задържа влагата. За разлика от бръшляна обаче няма мустаци (въздушни корени) и трябва да се привърже към подпората. Листата й са едри, длановидни, петделни като на фатсията, а зрялото растение може и да даде дребни зеленикави цветчета. Много е издръжлива, но не бива да се преполива, а преди да се полее, почвата трябва да е пресъхнала. Ако се гледа в стая с централно отопление, поставете саксията върху подложка с мокри камъчета. Предпочита добро осветление, но издържа и на по-слабо. Пъстролистните форми трябва да се гледат на светло, за да запазят окраската си. Почиствайте редовно листата, а връхчетата можете да отщипвате, за да поддържате растението ки-често. Размножава се само вегетативно чрез вкореняване на клончета.

Фаленопсис / Phalaenopsis

admin — Thu, 17 Nov 2011 10:54:39 +0000

сем. Orchidaceae
Тази орхидея от тропическа Азия, Нова Гвинея и Австралия е изумително красива през продължителния си период на цъфтеж. Дългите цветоносни стъбла с по няколко цвята може да се редуват целогодишно. Oбразува псевдолуковица, а листата са месести, широки, ярко зелени, разположени ниско в основата на цветоносното стъбло, от което цветовете изпъкват още по-екзотично. Наричат тази орхидея „нощна пеперуда” и красотата й запленява нейните купувачи, малко от които успяват да се справят след това, тъй като е много трудно да й се осигурят условията, на които е свикнала в родната си Индонезия. Истинските любители на орхидеи обикновено им осигуряват парници. Фаленопсисът дава странични луковички, които се използват за размножаване.

Тунбергия / Thunbergia

admin — Mon, 14 Nov 2011 10:54:05 +0000

сем. Thunbergiaceae (Acanthaceae)
Ефектно цъфтящо катерливо растение от субтропическа Източна Африка. Носи името на холандския ботаник и лекар Карл Петер Тунберг (1743-1828), професор по ботаника в Упсала. Цветовете на тунбергията са оранжеви, бели или жълти с лилаво-черно петно в центъра. Обикновено се третира като едногодишно растение, но ако след прецъф-тяването подрежете много ниско стъблата, почти до самата почва, ще насърчите нов растеж и нов цъфтеж. Това подрязване след всяко прецъфтяване, комбинирано с подхранване и ежегодно пресаждане, може да направи живота на тунбергията многогодишен. Има и индийски вид с много едри сини цветове, които се появяват в края на лятото. Най-популярна е Т. алата (Т. alata) от тропическа Африка, чиито цветове са бели до кремаво-жълти с шоколадов център, поради което в англоговорящи-те страни е популярна като „черноока Сюзан”. Тунбергия грандифлора (Т. дгап-diflora) от Индия има дървесни стъбла до 6 см във височина, а едрите до 7 см в ширина и дължина цветове са сини. Тунбергия наталензис (Т. natalensis) от Натал в Южна Африка е полухраст до 80-90 см във височина и има светлосини или светлолилави разтворени цветове-кам-банки с жълто гърло.
Подходящо растение за слънчева тераса, ако му дадете опора, по която да се катери.

Фенестрария / Fenestraria

admin — Sun, 06 Nov 2011 13:26:21 +0000

сем. Aizoaceae
Цъфтящи сукуленти от Южна Африка, с които би се гордял всеки колекционер на подобни растения. В естествени условия листата са почти заровени в пустинния пясък, а интензивната слънчева светлина прави контакт с хлорофила през прозрачния връх с „прозорче” (фенестрария произлиза от латинското fenestra – прозорец). В домашни условия листата трябва да са изцяло открити, за да може растението да се възползва максимално от наличната светлина. Подобните на маргарита цветове са непропорционално едри и изключително зрелищ-ни. Родът включва два вида: Ф. ауранти-ака (F. aurantiaca) и Ф. ропалофила (F. rho-palophylla). Първата расте на туфи, които постепенно образуват купчини. Листата са с дължина 2-3 см, издължени, сплескани на върха, сивкави отстрани. Цъфти в яркожълто. Втората се отличава по по-късите и по-дебели листа. Цветовете й са бели и се появяват през есента. Фенестрарията се размножава от семена през пролетта или чрез много внимателно разделяне на туфата.

Брунфелзия / Brunfelsia

admin — Wed, 02 Nov 2011 17:30:37 +0000

сем. Solanaceae
Листата на повечето оформят розетки, в които се задържа вода и поради това ги напичат „вази”. От тях при някои бромелии щръкват високи цветоносни стъбла с пищни цветове, други вместо цветове имат пауново ярка окраска на листата, трети растат във въздуха и изобщо не се нуждаят от почва. В болшинството си тези растения са лист-нодекоративни и имат издължени, жилави, панделковидни листа, понякога назъбени или леко бодливи по краищата. Розетките на някои, като например неорегелията, се оцветяват в яркочервено в центъра, когато растението цъфти, докато други са си постоянно изпъстрени – например криптантусът и някои вриезии.

Трахикарпус / Trachycarpus

admin — Tue, 11 Oct 2011 18:10:38 +0000

сем. Palmae / Палми
Тази относително рядка като стайно растение палма расте в Хималаите и Югоизточна Азия. Родът й се състои от 6-7 дребни до средно големи вида с ветрилообразни листа, нарязани дълбоко на тесни и дълги сегменти. Това е може би най-зимоустойчивата от всички палми, тъй като в родината си се среща във високите планини, и това я прави подходяща за хладни помещения. Видът, който се гледа като стайно растение, е Т. фортунеи (Т. fortunei) om Борнео и Китай. Достига 2 м височина в контейнер, макар че в естествени условия може да се извиси до 10 м. Листа та му израстват до 60 см в размах. Като младо растението не цъфти. Размножава се от семена през пролетта.

Тибухина / Tibouchina

admin — Wed, 28 Sep 2011 13:14:56 +0000

сем. Melastomataceae
Вечнозелено храстче от Централна и Южна Америка, достигащо средни размери (около 70 см височина). Наричат го „принцеса”, може би заради едрите до 12 см кадифени цветове, драматично окрасени в кралска лила, които радват окото през зимата, докато растението е още само трийсетина сантиметра високо. Когато не цъфти, красотата му се запазва от бронзово-зе-лените мъхести листа. Препоръчва се всяка година тибухината да бъде обновявана от резници, взети през пролетта и лятото. Ако решите да я запазите, най-добре е да я оформите като дръвче (прочетете за това на фухсия). Тибухината е много ефектна и ако се пусне да пълзи по някоя задна стена в зимната градина. Отглежданият вид е Т. урвилеана (Т. urvilleana = Т. semide-candra) om Бразилия.

Тетрастигма / Tetrastigma

admin — Sat, 24 Sep 2011 10:55:56 +0000

сем. Vitaceae – Лозови
Тетрастигмата расте естествено в Азия и Австралия. Тя е бързорастящо пълзящо растение и се използва подобно на цисуса и роицисуса за тапициране на стени, за увиване около колони, за спускане от висящи кошници и пр. Тетрастигмата обаче е гигантът в това семейство – листата й достигат 30 см в диаметър. Те са петделни, лъскави и с назъбени периферии. Поради размерите си този катерач е по-подходящ за зимни градини – полезен, ако искате да прикриете гола стена, но опасен за близко-растящи деликатни растения. Не е сред разпространените стайни растения не само заради размерите си, но и защото определено не понася топлия сух въздух в жилищните помещения. Видът, който се отглежда, е Т. воиниерианум (Т. voinierianum = Cissus voinierianum = Vitis vo-inierianum) om Лаос, наричан „кестено-ва лоза”. Размножава се лесно от натопена във вода клонка.

Тиландзия / Tillcmdsia

admin — Sun, 18 Sep 2011 14:07:36 +0000

сем. Bromeliaceae
Тази бромелия с подчертано драматичен вид има розетка от тесни, дълги, червеникави от долната страна листа, подобни на трева. През есента от центъра на розетката се появява червеното съцветие с вид на сплескан клас, до 7 см широк и до 30 см дълъг. А от ноември до януари последователно се отварят по един-два ярковиолетови, сини или лилави цвята с диаметър до 5 см. Като всички бромелии и тиландзията е родом от тропическите и субтропическите области на Южна Америка и е типичен представител на епифитните растения, или, с други думи, расте по скали, дървесни дънери или кухини и други растения, които й предоставят опора. Може да вирее обаче и в безводна пустиня. Най-декоративните видове са Т. лин-дении (Т. lindenii), която дава сини цветчета, и Т. цианеа (Т. суапеа), чието съ-цветие е по-дребно, до 10 см дълго, а цветчетата са виолетови или лилави.

Толмиеа / Tolmiea

admin — Thu, 15 Sep 2011 17:27:52 +0000

сем. Saxifragaceae – Каменоломкови
Толмиеата е туфесто растение от Северна Америка. Родът наброява единствено Т. менциезии (Т. menziesii), която има меки, зелени (често с жълтеникави петна), окосмени, сърцевидни листа. При добро гледане достигат 7-8 см в диаметър, а самата туфа може да нарастне до 30 см във височина. През лятото се случва и да цъфне, но зеленикавите, събрани в грозд цветчета не са нищо особено. Най-интересната черта на толмиеата е, че в основата на зрялото листо се образува миниатюрно малко растение, което може да се отреже и засади във влажна пръст. Толмиеата се нарежда сред най-издръжливите стайни растения и се чувства много добре в хладна, проветрива, не-слънчева среда. Най-големият й враг е топлият сух въздух. Много е красива във висяща кошница, защото по-тежките листа на дълги дръжки, обременени от „бебетата”, падат ниско на красива дъга. Кръстена е на д-р Уилям фрейзър Толми (1812-1886), хирург във Ванкувер. Размножава се много лесно и е препоръчително да се обновява през година-две.

Торения / Torenia

admin — Sun, 11 Sep 2011 17:15:07 +0000

сем. Scrophulariaceae / Живеничеви
Торенията е родом е от тропическите и субтропическите райони на Азия и Африка, видът, който се култивира домашно – Т. фурниери (Т. fournieri) произхожда от Виетнам. Носи името на преподобния Олаф Торен (1718-1753), капелан на шведската Източно-индийска компания в Индия и Китай. Цветовете на това шармантно, но деликатно растение са бледовиолетови към наситенолилави, с жълто в средата на долната устна. Листата са светлозелени с назъбени краища. В родните си места торенията расте като едногодишно растение сред много влага и в полусянка. Никога не бива да се излага на пряко слънце и на въздушно течение. Израства на височина до към 30 см и при добри условия ще цъфти непрекъснато през цялото лято. В края на сезона на цъфтежа най-добре да изхвърлите растението, след като сте събрали семена за размножаването му. Семената да се засадят при температура 18-20°С. Често отщипвайте върховете на стъблата, за да бъде растението по-пищно. Много е подходящо за висяща кошница. Пресаждане не е необходимо, тъй като торенията се третира като едногодишник.

Традесканция / Tradescantia

admin — Tue, 06 Sep 2011 18:31:12 +0000

сем. Commelinaceae
Едно от най-разпространените стайни растения по света, произхождащо от Северна и Южна Америка. Кръстено е на градинаря на английския крал Чарлс I Джон Традескант (1608-1662). Към групата на традесканциите се включват кализията, зебрината, сет-креазеята, сидеразисът и цианотисът, които са разгледани отделно. Растенията имат увиснали крехки, чупливи стъбла, които лесно се вкореняват при допир с почвата. Това прави размножаването им безпроблемно. Когато са в добро състояние, традесканциите могат да бъдат много красиви, особено във висящи кошници или като покритие за почвата на обемисти саксии. Стъблата са много чупливи и раними, затова трябва да се отнасяте към тях внимателно. По света традесканциите са известни с много народни имена: „не ме бутай”, „скитник-евреин”, „злочес-тие”. Чисто зелената традесканция започва да се среща все по-рядко, откакто в домовете навлязоха по-колоритните Т. албифлора албо-витата (Т. albiflora albo-vittata) с едри синьозелени листа, щедро нашарени вертикално с бяло; Т. албифлора лекенензис (Т. albiflora laekenensis) със зелени листа на светловиолетови и бели ивици; Т. ауреа (Т. aurea) с жълти листа на зелени ивици и пр. Много са красиви и традесканциите, чиито стъбла и листа на слънце стават яркочервени. Има и миниатюрни видове, които образуват ефектни гъсти туфи. Пресаждането не е необходимо, а е желателно често да обновявате тези растения от клончета, натопени във вода, тъй като с времето листата започват да съхнат и дългите стъбла се оголват.

Тетранема / Tetranema

admin — Tue, 30 Aug 2011 08:56:09 +0000

сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Тетранемата принадлежи към малоброен род, състоящ се само от Z-3 ниски многогодишници със срещуположни двойки тъмнозелени листа и тръбовидни цветове. Отглежда се мексиканската Т. розеум (Т. roseum = Т. mexicanum = Allophyton mexicanum), наричана „мексиканска теменужка”. Овално-издължените и листа имат дължина go 15 см и растат близо до върха на стъблата, така че образуват нещо като розетка. Цветовете са виолетови или бели и растат на кичести гроздове почти целогодишно, ако температурата в помещението е над 13°С. Размножава се чрез разделяне или от семена през пролетта.

Тетрапанакс / Tetrapanax

admin — Tue, 23 Aug 2011 08:51:51 +0000

сем. Araliaceae – Бръшлянови
Тетрапанаксът е китайско растение и родът му се състои само от един член – Т. папириферус (Т. papyriferus = Aralia papyrifera = Fatsia papyrifera), който преди се причисляваше към фатсията. Това е великолепно листнодекоративно растение за по-просторно помещение (за предпочитане зимна градина), на което ще придаде екзотичен тропически вид. Елегантното стъбло израства до 2-3 м, листата, широки до 60 см, са ветриловидни, разположени нечифтно върху дълги дръжки и се състоят от 5 до 14 островърхи дяла. Цветовете са дребни белезникави до жълтеникави или чисто бели. Дава и дребни плодчета. От бялата сърцевина на стъблото китайците изработват своята оризова хартия. Размножава се от през зимата и пролетта от издънки, които се появяват в остовата на стъблото, или от млади резници, натопени във вода.

Тицитус / Tacitus

admin — Mon, 15 Aug 2011 07:31:26 +0000

сем. Crassulaceae
В рода има само едно образуващо розетка сукулентно многогодишно растение (Т. белус – Т. bellus), съчетаващо чертите на сродните си ехеверия и се-дум. В цъфнало състояние е изключително зрелищно, а атрактивната зеленина го краси целогодишно. Цветовете са звездовидни, петлистни, 3-4 см широки, карминено-червени. Размножава се от семена през пролетта, чрез разделяне на туфата или от издънките, които се появяват встрани от майката.

Така / Тасса

admin — Wed, 10 Aug 2011 07:26:19 +0000

сем. Тассасеае
Изумително произведение на природата, произхождащо от тропиците на Америка, Африка, Азия, Австралия и Тихоокеанските острови. Родът наброява около 30 многогодишници с удебелени коренища, а описаните по-долу оформят туфи с атрактивни едри листа и причудливи цветове, от зелени до почти черни на цвят, които трудно се поддават на описание. Азиатската Т. ханmpuepu (Т. chantrieri) е наричана „прилеп” и котешки мустаци” и е толкова ефектна в цъфнал вид, че може да се превърне във фокус на всяка градина. Таса леонтопеталоидес (Т. leontopetaloides = Т. pinnatifada) има смокиновидни листа на дълги дръжки, широки до 80 см. Цветовете са жълтеникаво-зелени до лилаво-черни с лилави или кафяви „мустаци”. Растението изсъхва през есента и грудката трябва да се прибере на сухо и топло до пролетта. Грудките са изключително богати на нишесте, но са горчиви на вкус и не стават за ядене, ако не се обработят по специален начин.

Талинум / Talinum

admin — Thu, 04 Aug 2011 07:17:15 +0000

сем. Portulacaceae
Родина на това растение е Мексико, но то вирее също в Северна Америка, Африка и Азия. Родът наброява около 50 сукулентни едногодишни и многогодишни ниски храстовидни растения. Мексиканският Т. гуадалупенсе (Т. guada-lupense) има месест корен и възлести стъбла 50-60 см високи. Листата са лопатко-видни, месести, синкаво-сини с червено ръбче по края, около 5 см дълги. Цветовете са 2 см широки, цикламено-розови и нетрайни. Необичаен храстовиден суку-лент и интересен акцент за домашната градина. Т. паникулатум (Т. paniculatum) от Централна Америка има грудкови корени, от които израстват няколко месести зелени стъбла до към 60 см високи. Листата са тлъсти, елипсовидни и образуват розетка в края на стъблото. Цветовете са дребни, розово-червени или жълти. Има и вариегатен талинум, дръзко изпъстрен с бяло и тук-таме с розово.

Талия / Thalia

admin — Fri, 29 Jul 2011 12:08:54 +0000

сем. Marantaceae / Марантови
Родът на това растение, родом от тропическа Америка и Африка, наброява 11 вида водни или водолюбиви многогодишници, от които само Т. деалбата (Т. dealbata) се отглежда като красив акцент за онези зимни градини, които разполагат и с водна площ. Образува туфа, лисmama са върху дълги елегантни стъбла, издължени, тясно-елиптични до 40 см дълги, покрити с бял восъчен прах. Растението е кръстено на Йоханес Тал (1542—1583), немски лекар и ботаник.

Табернемонтана (Ерватамия) Tabernaemontana, Ervatamia

admin — Sat, 23 Jul 2011 11:51:21 +0000

сем. Apocynacae – Зимзеленови
Табернемонтаната се среща в тропическа Африка и в Азия, а родът, в зависимост от ботаническия авторитет, който ги класифицира, наброява от 100 до 150 вида. В различните страни я наричат „къдрав жасмин“, „любовно цвете” (фльор д’амур), „гардения-пеперуда”, „Адамова ябълка”, „короната на Нерон” и какво ли не още, но под всяко име си остава прелестен вечнозелен храст, който би трябвало да се гледа в доста голям контейнер, а рано напролет силно да се подкастря. През лятото дава гроздове восъчнобели, тръбести, ароматни цветове. Размножава се от полузрели клонки, натопени във вода през пролетта. До оформянето на корените трябва да се поддържа висока влажност и около 25°С топлина. Наименованието й е в чест на Якоб Теодор Бергцаберн (7-1590), латинизирал името си на Цабернемон-танус, под който псевдоним пише класическия си справочник за билки „Neuw Kreuterbuch”. Гледа се видът Т. корона-риа (Т. coronaria = Ervatamia coronaria = Т. divaricata), който в контейнер достига 2 и повече метра височина.

Сцирпус / Scirpus

admin — Wed, 20 Jul 2011 16:14:04 +0000

сем. Cyperaceae / Кипарисови
Сцирпусът е изключително популярен в последно време и много се гледа в Европа, а вече и нас може да се закупи от цветарските магазини. Родът му има около 300 члена, но единственият предлаган вид е С. цернуус (S. cernuus = Isole-pis gracilis). Произхожда от тропическиme u субтропическите региони на Средиземноморието и има лъскави, зелени, тънки, тревисти стъбла, които растат съвсем прави и грациозно се извиват над саксията. Те достигат на дължина 25-30 см. Сцирпусът обикновено се продава напъхан в широка тръба, за да изпъкне по-добре. Тъй като вирее във вода, служи за украса на аквариуми, но и в саксия като стайно растение е много ефектен, стига да получава достатъчно влага. Затова най-добре саксията да се постави във втори, малко по-голям контейнер, като разстоянието между двата се запълни с влажен мъх или торф. Ако листата започнат да избледняват, значи не получават достатъчно светлина и растението трябва да се премести на по-светло място. През лятото, ако е горещо, външните листа може да покафевеят. Отстранете ги и преместете саксията на по-хладно. За да размножите сцирпуса, извадете растението от саксията и с нож разрежете туфата на 2, 3 или повече части. Всяка част засадете в отделна саксия.