Сиво гниене. Гъбна болест. Заразените листа стават кафяви, а по цветовете се появяват светлокафяви петна с неправилна или овална форма. Благоприятни за развитието на болестта са високата въздушна влажност и мокренето на растенията.

Листни петна. Гъбна болест. Развива се от най-долните листа и се разпростира към по-горните. По заразените листа се образуват светлокафяви кръгли петна с по-тъмен център. Високата влажност спомага за развитието й. Борба. Най-долните листа на хризантемите се обират. Цветята се пръскат предпазно с 1%-ов бордолезов разтвор с прибавка на смолист сапун – 2,5 л за 100 л разтвор. Хризантемите се нападат още от ръжда, брашнеста мана, вирусно израждане и др.

Размножаване. Разделяне през пролетта или чрез семена. Използване. За „диви градини” и цъфтящи сухи поляни, за скални кътове, за цветната леха и за тематични билкови градини. Риганът се цени заради ароматните листа и късния летен цъфтеж. От рода за покривно озеленяване може да се използва още Origanum laevigatum.

Използване. За преден план или по периферията на смесените бордюри, като почвопокривно, покрай пътеки и алеи, в композиции с камък, за покривни градини. За градина на ароматите. При озеленяване на покриви и субстрати с дебелина минимум 6-10 см изберете още измежду мащерките: Т. doerfleri, Т. pulegioides, Т. serpyllum, Т.
vulgaris.

През август е моментът да се сдобиете с роза, като вкорените резници. Миниатюрните рози са особено податливи на този тип размножаване. За целта от отрязаните клонки се оформят резници. За предпочитане е всеки да се постави в индивидуална саксийка. За да се съхрани необходимата въздушна влажност, саксийката се привързва в полиетиленов плик. Съдът се поставя на полусянка и се полива редовно. Ако са на топло, след около месец растенията се вкореняват. Тогава се откриват и се закаляват. Когато връхната пъпка се развие в летораст, трябва да се премахне връхчето. Така растението се разклонява. При първите студове младите растения се прибират на защитено място.

Има и още по-прости начини за вкореняване на рози, които се ползват и досега по вили и селски градини. Вземат се резници с дължина 10-15 см. В долната част правим разрез по диагонал, а във връхната – перпендикулярен. След това потапяме клонките във вкоренител и ги забучваме направо в земята. Покриват се със стъклен буркан или срязана пластмасова бутилка. От време на време „капачето” се вдига, за да не се запарят растенията. Чак на пролет, след като се вдигнат температурите през нощта, се маха бурканът. Пръчките, които имат покарали листа, са се вкоренили. Те обаче не се вадят, а остават на същото място поне още година, докато се вкоренят добре.

Съществува легенда, че прекрасната Венера, докато се наслаждавала на любовни игри, загубила обувката си. И тя се превърнала във възхитително цвете, символизиращо сексуалността. Това цвете е орхидеята. На орхидеята и до ден-днешен се приписват вълшебни свойства, а от листата и семената й приготвят любовни еликсири. Като всяка красавица и тя изисква трепетно отношение и нежна грижа, затова на начинаещите препоръчваме фаленопсис – при правилни грижи той цъфти около шест месеца в годината и е много приспособим към домашните условия на отглеждане.

Цветовете на късните сортове есенни хризантеми бележат края на градинската година и съобщават за настъпващата зима. Рязаните хризантеми в магазините за цветя обикновено са култивирани в оранжерии. Тези сортове не са устойчиви през зимата. Според различния си произход есенните хризантеми се делят на следните групи хибриди: Chrysanthemum-lndicum, Chrysanthemum-Koreanum, Сhrysanthemum-Rubellurn. Между отделните групи няма рязка разлика и делението няма особено значение за практическото градинарство. Поради това те не са споменати при описанията на сортовете. Вместо това селекционните форми са подредени според периода на цъфтеж и форма на цветовете.

Въпреки че есенните хризантеми са високо ценени, останалите видове и селекционни форми не трябва да се отминават. От ранно лято до късна есен цветовете на хризантемите обогатяват градината. Всички споменати тук видове са подходящи рязани цветя за вазите.

Сем. Bromeliaceae

Според книгите, ако отрежете горната розетка на плода и я заровите във влажна почва на 2-3 см дълбочина, тя ще пусне корени и вие ще се радвате на изключително красиво растение, а след две години ще си откъснете от него и сладък плод. На практика това трудно се осъществява в домашни условия, но затова пък в магазините за цветя продават разкошни екземпляри в цъфнало състояние. Ананаси с чисто зелени листа не се предлагат, а само красиви ва-риетети с жълти или бели ивици по края на листата. Новата розетка трябва да се пресажда два-три пъти по време на растежа. Първия път три месеца след отделянето й от майката, а втория път, когато саксията й стане тясна. Не използвайте много обемисти контейнери, а само с един размер по-голям от предишния. Не притискайте силно почвата, тъй като ананасът обича тя да е рохка, въздушна. Слагайте ръкавици, за да не се убодете.

Най-често за продажба се предлагат А. комозус (A. comosus = A. sativus), който достига височина до 90 см в естествени условия, но е доста по-дребен в саксия. Цветовете му са лилаво-сини със зелени прицветници. А. брактеатус (A. brac-teatus striatus) е пъстролистна форма на дивия ананас и има дръзко раирани с кремаво листа, които при силно осветление стават розови. Ананас нанус (A. nanus) е много по-дребен, както сочи названието (nanus – джудже), с обикновени тъмнозелени листа и дребни плодове, които не стават за консумация. Продава се обаче както е с плода, който му стои много ефектно и екзотично.

Изисквания
За предпочитане е да се държи на пълно слънце, но може да издържи и на по-умере-но осветление. Минималната температура трябва да е около 18°С. При по-ниски температури се забавя растежът. Почвата трябва добре да засъхне между две поливания. Обича висока въздушна влажност, затова пръскайте често листата през лятото, а през зимата, ако въздухът в стаята е сух, продължете да пръскате.

сем.

Изисквания
Топлина, обилно слънце и много оскъдно поливане, колкото да не е без хич.