Алоказия (Трилистник) Alocasia
сем. Агасеае
Алоказиите имат подчертано необичаен и екзотичен вид и е трудно да минат незабелязани с високите си прави стъбла, върху които са кацнали едри, стреловидни или сърцевидни сочнозеле-ни листа с изпъкнали, често бели жилки. Алоказия амазоника (A. amazonica) има тъмнозелени листа с рязко контрастиращи бели жилки, А. сандериана (A. sanderiana) е с no-издължени, леко назъбени листа, А. купреа (А. сиргеа) от Борнео има тежки вълнообразни листа с много удебелени светли жилки върху метално-зелени листа, които от долната си страна са вишнево-виолетови. Алоказия мак-рорица (A. macrorrhiza) от Шри Ланка е нашенският трилистник, наричан така, понеже след израстването на третото листо, най-старото често изсъхва. Всъщност обаче при добра светлина и влажност трилистникът запазва по пет-шест, че и повече листа и става изключително декоративен. Размножава се от издънки или от резници на стари растения, заровени във влажен пясък така, че да се подава само върхът на пъпката.
Общо са известни около 70 вида алоказии, всичките рядко екзотични, но често и проблемни растения за стайно отглеждане. Не обичат пряка слънчева светлина през лятото, но им трябва добро осветление, особено през зимата, и непрекъснато пръскане с вода, за да не съхнат и вехнат. По време на пре-саждането можете да разделите растението, за да го размножите. Освен това алоказията дава издънки, които трябва внимателно да се отделят от майчиното растение и засадят. Въпреки всички грижи вероятно ще се убедите, че мястото на алоказията (изключение донякъде прави трилистникът) е в парник или поне в зимна градина.
Изисквания
Топлина както през лятото, така и през зимата, висока въздушна влажност, редовно пръскане, постоянна влажност на почвата.
