Кливия / Clivia

сем. Amaryllidaceae – Кокичеви
Родината на това великолепно растение е Южна Африка. То е старовре-мешен любимец заради лъскавите тъмнозелени перести листа, разположени като ветрило в една плоскост, и разкошните гроздове жълти, оранжеви или алени цветове с формата на камбанки, които коронясват върха на високо цве-тоносно стъбло. То се появява измежду листата в края на зимата или началото на пролетта. Всяко цветче е с размер около 5 см. При изкуствено опрашване образуват и плодове, които се обагрят в червено. Корените на кливията са дълги и месести. Тя обаче няма да ви цъфти година подир година, ако я държите през зимата в отоплено помещение или ако не се спазват правилата за поливане. Първо има нужда от пространство. Има нужда и от зимна почивка -хладно място и поливане, колкото да не е без хич. Освен това не понася да й нарушават покоя – не местете саксията, когато кливията е напъпила или цъфти, и не я пресаждайте, докато корените не изпълнят докрай саксията. Устойчива е на сух въздух, но листата й събират много прах и е препоръчително често да се забърсват с чиста влажна кърпа. Най-разпространена е К. ми-ниата (С. miniata = Imantophyllum miniatum) или „кафкрска лилия”. Тя е и основният вид, срещан у нас. Размножава се от издънки на старото растение. Можете спокойно да я гледате в спалнята си, тъй като е един от най-добрите пречистватели на въздуха.

Още по темата

• Нерине / Nerine
• Еухарис / Eucharis
• Валота / Vallota