Температура: Симфорикарпусът е студоустойчив и може да се отглежда навън без проблем. При нашия климат успешно зимува и S.orbiculatos, чиито плодове имат наситена розово-цикламена багра. Много красиви и достатъчно сту-доустойчиви растения са също хибридите от групата Symphoricarpus х doorenbosii, изобилно плодоносещи с бели и ярко обагрени плодчета. Има и сортове с пъстри листа – Variegatus – с жълта линия, и Taffs Silver Edge – с бяла. За жив плет най-подходящ е сортът White Hedge, чиито плодчета са по-дребни, а клонките по-яки и стоят изправени.
Поливане: Растението се полива умерено, според температурата и скоростта, с която изсъхва почвата. По-добре е да се полива по-рядко, но обилно.
Засаждане: Симфорикарпусът предпочита варовити, отцедливи почви, но, общо взето, не е претенциозно растение. Може да расте и върху каменисти, бедни на хранителни вещества почви. Когато се засажда като единично растение, трябва да се знае, че необходимата му площ е около 1-1,5 м.
Размножаване: Размножава се чрез разделяне на храста, с полувдървенели стъблени резници и със семена. Семената задължително се подлагат поне 2 месеца на стратификация, за да покълнат, или се засяват през есента на открито, направо в почвата. Те обаче са много дребни и съществува вероятност да бъдат отнесени от вятъра или отмити от дъждовете. По-сигурен метод е направата на разсад. Размножени от семена, растенията плодоносят след третата си година. Резниците се свалят през юни или август. Дължината им трябва да бъде около 15 см. Потапят се във вода за няколко часа и след това се поставят в перлит, едър пясък или смес от пясък и перлит. Отгоре се покриват с найлон, за да им се осигури достатъчно въздушна влага. Периодично се овлажняват.
Особености: Снежноплодникът се поддава на подстригване и оформяне и може да се използва за изграждане на жив плет. За целта се изкопава траншея с дълбочина 50-60 см и ширина 40-50 см. Растенията се засаждат в прав ред или шахматно, на 25-30 см едно от друго. Почвата около тях се утъпква добре и се полива обилно. Напролет, преди появата на листата, короната на растенията се подрязва. Прекалено старите и вдървенели стъбла се премахват, а по-младите се скъсяват до 1/3 или 1/4 от дължината им. Растенията на възраст 8-10 години се нуждаят от по-драстично подрязване, така че храстите да се подмладят.

Описание
Многогодишни листопадни и вечнозелени видове. Всички бербериси са добре разклонени храстчета, които на височина достигат от 1 до 3 м в зависимост от вида. Клонките им са покрити с остри бодли, които представляват видоизменени листа. Истинските им листа са обратнояйцевидни, дребни, с разнообразна окраска – от изумруденозелено до жълто и червено-кафяво. Има и сортове с пъстри листа. През есента листата на берберисите, особено тези със зелена окраска, се обагрят във великолепни оранжево пурпурни тонове. Цъфтят през май и юни. Цветовете са яркожълти, разположени поединично върху клонките или събрани в щитовидни или гроздовидни съцветия. Едно съцветие може да съдържа до 250 цвята. Излъчват силен сладникав аромат. Плодовете са дребни, най-често тъмночервени, сочни, запазват се върху клонките почти цяла зима. Плодовете на някои видове са ядливи, с приятен възкисел вкус. Всички бербериси са добри медоноси.

Родът наброява около 15 вида. Най-популярен като декоративно растение у нас е Symphoricarpus albus или S. Racemosus. Това е листопадно растение, което на височина рядко достига повече от 1,5 м. Има закръглена корона с увиснали тънки клонки и нежна, ефирна листна маса. Тя е съставена от дребни овални листенца, зелени от горната си страна и сивкави от долната. Цъфти през лятото – от началото на юли до края на август, с множество дребни, розови цветове. Те имат камбанковидна форма и са събрани в гроздовидни съцветия. След прецъфтяване се образуват плодовете, които узряват през септември. Те са меки и сочни и се запазват дълго след като листата са опадали. Не са ядливи, но не са и отровни. Храстът расте бързо. Добър медонос.