Цветя и билки

Хелиотроп

admin — Thu, 17 May 2012 07:52:13 +0000

Най-ароматни са храстовидните тропически представители на рода хелиотроп (Heliotropium), идващи от земите на Южна Америка (Перу и Чили). Част от тях се използват като декоративни и като суровина за парфюмерийната промишленост. Целият род днес наброява 250 вида и е най-големият от интересното
семейство Грапаволистни (Boraginaceae).

Видове за стайно отглеждане В средата на XVIII век перуанският хелиотропиум станал най-известният и популярен вид сред ценителите на декоративни растения и аромати в Европа. Известен е още като ванилов или ароматен хелиотроп. А за науката го нарекли дървовиден хелиотропиум (Heliotropium arborescens). Това е вариращ вид с много форми, от които през годините са създадени и различни сортове.

Представлява полухрастовидно, силно разклоняващо се растение, достигащо височина от 60 см до 1,20 метра, с фино овласинени стъбла и листа. В родината си Перу и Еквадор образува пищни храсти с височина до 190 см, покриващи се с ухаещи на ванилия цветове. Листата са 3-12 см дълги и 4-5 см широки, издълженоланцетни или овални, на върха заострени. Долната им повърхност е светлозелена и мъхеста, а горната е по-тъмнозелена и грапава. Цъфни продължително в периода май-октомври.

Цветовете са дребни, ароматни, събрани в ефектни щитовидни съцветия. Имат приятен ванилов аромат, който излъчват най-силно вечер. Венчето е тъмновиолетово или тъмносиньо във формата на къса тръбица. Всяко цветче е с големина около 3-6 мм, съставено от чашка и венечна тръбица, обагрена в интензивен лилав цвят.

Отглеждане в стая Стефанотис

admin — Tue, 15 May 2012 17:17:49 +0000

Стефанотисът или както е популярен Мадагаскарски жасмин може да се отглежда като ароматно цъфтящо стайно растение. За увивните му стъбла трябва да се подсигури опора, а за да може да има цъфтеж, мястото трябва да е добре осветено, но без пряка слънчева светлина. През зимата се полива оскъдно, а температурата в стаята не бива да пада под 15° С. През останалия период от годината (март-октомври) почвата трябва да се поддържа влажна и от време на време да се пулверизират листата с вода, като в период на цъфтеж това се прекратява. Размножава се основно чрез стъблени резници и по-рядко със семена. За да цъфтят растенията всяка година, трябва да се пресаждат в периода февруари-март. Почвената смес, която се отглежда стефанотис, се съставя от лека градинска пръст, листовка, торф, угнил оборски тор и пясък в съотношение
2:2:2:2:1.

Ароматно мушкато

admin — Mon, 14 May 2012 15:28:35 +0000

Ароматните мушката са интересна група растения, защото в нея има доста диви видове мушката, чиито листа са със запомнящи се аромати. Индришето е едно от най-известните стайни ароматни мушката, познато ни още от градините на нашите баби. Днес почти няма дом, в който да не се отглежда.

Популярни видове и сортове
Индришето (P. graveolens) навлиза в Европа през 1774 г. и е сред най-известните ароматни мушката с розово-балса-мов аромат. Лесно може да се различи от другите видове по силно разсечените светлозелени листа, съставени от 5 до 7 дяла, всеки от които е назъбен. Листата са покрити изцяло с власинки, в клетките на които се съдържат етеричните масла. Цветовете му са дребни, в розова или розово-виолетова багра, но ароматът им е силен и приятен. Цъфти обилно през цялото лято. При стари растения стъблата в долната си част вдървеняват. Сортовете се делят на сортове с розов аромат и такива с лимонов аромат на листата. Розовоароматни са ‘Lady Plymouth’, ‘Queen of Roses’ и ‘Rober’s Lemon Rose’. Pelargonium radens е другият вид c розовоароматни листа, широко култивиран и известен у нас също като индрише. Окраската на цветовете му е бледорозова или бяла, а листата разсечени. С лимонов аромат са листата на сорта Prinzess Ann’, известен още като лимонено мушкато – високо до 80 см растение с розови цветове.

Тубероза – Полиантес

admin — Sat, 12 May 2012 15:32:32 +0000

Туберозата (Polianthes tuberosa), известна още и като клубенов полиантес, е тревисто растение, тропически представител на семейство Кокичеви (Amaryllidaceae). Полиантес идва от гръцките думи „polios” – бял и „anthos” – цвят – име, дадено на това красиво цвете заради впечатляващите едри, силно ароматни и чисто бели цветове. Среща се в див вид в природата на Мексико. Оттам туберозата е пренесена в Южна Франция през XVI век, откъдето се разпространява в Средиземноморския регион (Италия, Испания, Мароко, Египет) а също в Китай и Индия. Още тогава е започнало отглеждането й по тези места и днес там се намират основните плантации за култивиране на туберозата.

Има дълги до 30 см и 1-1,5 см широки листа, образуващи розетка. От тях на изправено стъбло с височина до 1 м се разполагат в рехаво класовидно съцветие изящни ароматни, снежнобели цветове, наподобяващи восъчни лилии. Ароматът на туберозата е много интензивен, сладък, наситен, леко напомнящ този на лилиум и зюмбюл, поради което нерядко я наричат „нощен зюмбюл”. Наричатя също „красавица на нощта”, защото цветовете й ухаят най-силно през тази част на денонощието. Времето на цъфтеж е в периода август-септември.

Мадагаскарски жасмин / Стефанотис

admin — Wed, 09 May 2012 17:51:14 +0000

Стефанотис е род от 16 вида растения, срещащи се на о-в Мадагаскар и Малайския архипелаг. Представляват вечнозелени увивни растения и храсти с ароматни цветове.

Видове за стайно отглеждане За отглеждане в домашни условия се използва единствено обилноцъфтящият стефанотис – жасмин (Stephanotis floribunda). Среща се само на остров Мадагаскар, където образува обширни обраствания сред горите на острова и затова популярно го наричат още мадагаскарски жасмин.

Представлява вечнозелена лиана, достигаща на дължина до 5 метра, с вдървеняващи в основата си увивни стъбла и кожести тъмнозелени листа с блестяща повърхност. Цъфти с едри, восъчнобели цветове с тръбеста форма. Те са много по-едри от тези на жасмина и са събрани в неголеми гроздовидни съцветия от по 5-7 цвята. Излъчват силен и приятен аромат. Цъфтежът им започва от края на април, продължителен е и трае през цялото лято. На някои места по продължението на стъблата се образуват и доста интересни плодове с големината на малко манго. В началото са зелени на цвят, но с узряването си стават кафяви. Съдържат голям брой семена, снабдени с доста едра и пухеста хвърчилка от сребристобели власинки, която дава възможност на семената лесно да се разпространят при разпукване на плода с помощта на вятъра. Отглежданите в стая растения рядко образуват плодове, защото това става, когато растението е възрастно и доста голямо.

Миниатюрни рози

admin — Sun, 06 May 2012 17:29:40 +0000

Те са пренесени от Китай в Европа през 1810 г. За произхода им има различни становища. Миниатюрните рози се отличават се с малкия си храст (20 – 30 см височина) и дребните цветове (1,5 – 2 см в диаметър). Цветовете са кичести и с различна окраска, по-рядко ароматни.

Храстчетата са силно разклонени и компактни, с дребни, тъмнозелени листа. Цъфтят обилно и почти без прекъсване през целия вегетационен период. Лесно се размножават чрез резници и добре се развиват на собствен корен.

Хамедорея / Chamaedorea (Neanthe)

admin — Wed, 02 May 2012 06:47:44 +0000

сем. Palmae – Палми
Тази миниатюрна палма от Мексико и Южна Америка има ценното качество, че предпочита да расте в полусянка и поради това лесно й се намира място в дома. В родните си планински гори покрива пръстта под високите дървета, а като стайно растение се отглежда още от миналия век. Тъй като понятието „палма” често се свързва с мащабни растения, много често притежателите на хамедореята смятат, че отглеждат интересна трева, а други я бъркат с ховеята заради някои прилики във външния вид. Хамедореята често се продава съвсем като бебе в най-малките възможни саксийки, но с нарастването размахът на листата й достига от 20 до 60 см, а височината им до 1,2 м. След третата година дава бледожълти цветове, донякъде с формата на мимоза, но се препоръчва веднага да бъдат отрязани, тъй като отслабват растението. Пресаждайте всяка пролет, а ако в една саксия са групирани 3-4 палми, което е обичайното, не обезпокоявайте корените им. Често почиствайте листата, които губят блясъка си от домашния прах. Освен най-разпространената X. елеганс (С. elegans) в продажба могат да се намерят X. катарактарум (С. cataractarum), също от Мексико, която е съвсем миниатюрна и израства до около две педи. Аленочервените й плодове я правят доста зрелищна в дома. Много елегантна е и X. костарикана (С. costaricana), с леко падащи назад листа, a X. сеифриции и X. ерумпенс (С. seifrizii, С. erumpens) образуват стъбла като на бамбука и израстват 3 м във височина. Хамедореята се размножава от семена на топло, което не е лесно в домашни условия, или от издънки, ако даде такива.

Хавортия / Haworthia

admin — Sun, 29 Apr 2012 18:00:59 +0000

сем. Liliaceae, Кремови
Хавортията е южноафрикански сукулент, по форма приличащ на алоето, но листата му не са сочни и воднисти, а твърди, дебели и покрити със ситни белезникави брадавички. Горната им повърхност е вдлъбната, долната изпъкнала, постепенно се стесняват и в края са заострени. Най-често се отглеждат X. маргаритифера (Н. margaritifera) и X. фасциата (Н. fasciata), чиито розетки достигат в диаметър 10-12 см. Хавортия теселата (Н. tessellata) и X. куспидата (Н. cuspidata) имат полупрозрачни „прозорчета” вместо брадавички в горната част на листата. Растението дава странични розетки, които могат да се оставят да гарнират саксията или да се използват за размножаване. Саксийната пръст трябва да е примесена с пясък и отцедлива.

Хеликония / Heliconia

admin — Thu, 26 Apr 2012 07:01:44 +0000

сем. Heliconiaceae (Musaceae)
Хеликонията произхожда от тропическа Америка. Тя е от едно семейство с банана и стрелицията и в естествени условия или в оранжерия е фрапиращо красива. Известни са около 80 нейни вида. Едрите розовати листа с формата на изострени в края весла приличат много на банановите, а екзотично зрелищните, дълги до 0,5 м цветове издават родството на хеликонията със стрелицията. Като стайно растение се отглежда заради красиво оцветените листа, но не е лесно да си набавите хеликония, тъй като рядко се продава. Наименованието произлиза от планината Хеликон в Гърция – дом на митичните музи. По този начин кръстникът на хеликонията намеква за родството й с банана (Musa на латински). Розово листата X. индика (Н. indica) е наистина прекрасна, но още no-зашеметяваща е X. илустрис ауреостриата (Н. illustris aureostriata), при която всяко зелено листо е покрито с тесни жълти ивички под прав ъгъл на централната жила. Хеликония рострата (Н. rostrata) от Бразилия достига височина 2 м и има листа като на банана, но дава фрапантни червени брахтеи с жълто по края, които обграждат цветовете. През пролетта хеликонията трябва да се пресажда във свежа пръст. Размножава се от издънки или чрез разделяне на коренището.

Как да се грижим за финикова палма

admin — Mon, 23 Apr 2012 17:13:21 +0000

Като младо растение финиковата палма предпочита недиректна светлина, но след като навърши три години започва да понася много добре преките слънчеви лъчи. Обича топлите летни температури, а през зимата внимавайте температурата да не падне под 10°С. През пролетта и лятото поливайте обилно, защото пръстта не бива никога да пресъхва. Осигурете добър дренаж и не позволявайте на непоетата вода да се застоява в подложката. Често пръскайте листата, особено през лятото. През зимата намалете поливането и добавяйте вода само след като горният слой на почвата е пресъхнал.

Полиантово-хибридни рози

admin — Fri, 20 Apr 2012 17:57:48 +0000

Получени са от кръстосването на полиантовите с чайно-хибридните сортове. За техен създател се смята датският селекционер Паулсен. В резултата на кръстосването на полиантовия сорт Орлеан рози с чайно – хибридния Редстар Паулсен получава първите хибридн полиантови сортове Кирстен Паулсен и Елзе Паулсен. В тази група рози успешно се съчетават добрите качества на полиантовите и на чайно-хибридните рози. Цветовете са по-едри от полиантовите, събрани в големи съцветия, с различна окраска и почти без аромат. Цъфтят обилно през целия вегетационен период. Храстите са изправени, високи 50 до 80 см. Лесно се размножават чрез резници и успешно се развиват на собствен корен. Те са по-студоустойчиви от чайно-хибридните рози.

Отглеждане на Фитония

admin — Wed, 18 Apr 2012 15:17:25 +0000

За успешното отглеждане на това растение трябва да се спазват три важни условия: топлина през цялата година, непряко осветление, висока влажност. Освен това трябва да се предпазва от въздушни течения. Пресаждай-те я през пролетта в плитки саксии, тъй като кореновата система е също плитка. Можете да се опитате да я размножите от клонки, натопени във вода, но не се учудвайте, ако не постигнете успех. От друга страна, стелещите се стъбла често сами се вкореняват при допир с почвата. Няма нищо по-ефектно от фитонията за покриване на почвата на големи саксии или в зимни градини. Въпреки всички грижи ще се убедите, че долните листа често ще съхнат и стъблата ще се оголват. Затова се препоръчва често отщипване на връхчетата, за да бъде растението кичесто.

Фортунела / Fortunella

admin — Mon, 16 Apr 2012 09:55:42 +0000

сем. Rutaceae
Интересно растение, произхождащо от Източна Азия и Малайзия. В рода има 4-6 вида вечнозелени храсти и дребни дръвчета. Листата им са прости, а след белите цветове се появяват оранжево-жълти до червени плодове, които приличат на миниатюрни портокалчета. От всички фортунели стават чудесни дълготрайни стайни растения, красиви по всяко време на годината. Пъстроли-стните форми са особено атрактивни. Името се дължи на шотландския градинар Робърт Форчън (1812-1880), който освен дето пренесъл чая от Китай в Индия и започнал там индустриалното му производство, внесъл в Англия, а оттам и в Европа, много от сега познатите ни стайни растения, фортунела красифолиа (F. crassifolia) е разклонено храстче, леко бодливо, с тъмнозелени лъскави листа и ядливи оранжеви плодове; ф. хиндзии (F. hindsii) расте право като дръвче, достига 180 см височина и дава ярки оранжево-червени плодове, което прави растението изключително орнаментално. Китайците го отглеждат от векове, а плодовете му консервират и ги използват като ароматизант.

Фитония Fittonia

admin — Tue, 10 Apr 2012 06:34:01 +0000

сем. Acanthaceae / Акантови
Фитонията е сред най-ефектните листнодекоративни растения, но много лесно можете да я загубите, ако не угаждате на всичките й капризи. Произхожда от тропическите гори на Перу и Бразилия и има ниско, стелещо се, покрито с власинки стъбло и красиви овални зелени листа, целите в гъста мрежа бели или червени жилки. Много хора си я купуват заради неустоимата й красота, за да открият след няколко седмици, че се е споминала, като често причината за кончината й е съвършено необяснима. Стандартните едролистни фитонии за съжаление трудно виреят в домашни условия, тъй като искат постоянна топлина и непрекъсната влага около листата. Затова най-подходящото място за фитонията в дома е терариумът. Освен едролистните (листата им достигат 8 см дължина) ф. вершафелтии (F. verschaffeltii) с розови жилки и ф. аргинореура (F. argynoreura) с бели жилки, има и дребнолистна (с дължина на листата 1-1,5 см) с бели жилки ф. аргинореура нана (F. argynoreura папа), която се смята за относително устойчива. Има и четвърти вид с червена нерватура и по-различна форма на листата – Ф. пеарцеи (F. pearcei), но тя е по-капризна и от другите три.

Видове Филодендрони

admin — Sat, 07 Apr 2012 22:50:36 +0000

Специалистите делят филодендроните на пълзящи и непълзящи. Първите са със дълги стъбла, които в джунглата се закрепят с въздушните си корени към дърветата, а в домашни условия към специални дебели подпори, които най-добре да бъдат увити в задържащ влагата мъх. Те могат и да се провесват от кошници или да се пуснат да пълзят нагоре покрай някоя стена. При непълзя-щите всички листа излизат от една корона близо до почвата. Тези филодендрони с растежа си стават широки, а не високи. Повечето от тях с нарастването стават много обемни, затова трябва да прецените дали разполагате с място за отглеждането им. И при двата вида листата може да са цели или нарязани, с дупки в центъра или покрай ръба. Изборът от филодендрони е богат в зависимост от това дали желаете да растат нагоре, надолу или настрани и дали листата да бъдат тежки и солидни или леки и въздушни.

Формиум / Phormium

admin — Wed, 04 Apr 2012 12:30:25 +0000

сем. Agavaceae (Liliaceae) Агавови
формиумът расте в Нова Зеландия и прилежащите острови, където се използва за извличането на влакна за рогозки, платове, кошници и други, поради което го наричат „новозеландски лен”. Родът включва два вида образуващи туфи вечнозелени многогодишници с лъскави, жилави мечовидни листа и тъмнозелени или бронзови цветове върху твърди метлици. Плодовете, които следват, са цилиндрични капсули, съдържащи приплеснати, почти като хартиени лъскави черни семена, формиумът се размножава чрез деление или от семена през пролетта, формиум кукианум (P. cookianum = P. colensoi) или „планински лен” има листа, достигащи 1-1,5 м. Листата на ф. тенакс (P. tenax), който е същинският „новозеландски лен”, са дори по-дълги – go 2 м. И при двата вида има множество култивари с ефектни вариегатни (нашарени с кремаво и бяло) листа.

Финикова палма / Phoenix

admin — Fri, 30 Mar 2012 20:35:45 +0000

Финиковата палма (P. dactylifera) от Северна Африка е всъщност плодоносното, даващо фурми полезно дърво. У нас се е наложило руското наименование -финик означава фурма. Ако изядете фурмата и засадите семката, скоро ще получите кълн, а след доста години ще си имате и палма. Но в Европа всъщност се гледа Феникс канариензис (P. canariensis), който е специално създаден градински вариетет. Както става ясно от латинското име, негова родина са Канарските острови, финиковата палма е внушителна, нараства бавно, поради което не се деформира в стайни условия, и макар че на Канарските острови достига 15 м височина, при домашно гледане само след много години може да нарасне до 3 м. Палмата дава издънки, които са ценен размножителен материал. През лятото много добре й се отразява изнасяне на открито. От време на време я къпете или избърсвайте добре листата с чиста влажна кърпа. Пресаждайте младите растения през година, а на възрастните само подменяйте горния слой на пръстта. Миниатюрната финикова палма ф. ребелении (P. roebelenii), която расте естествено в Азия – от Индия до Виетнам, е много по-грациозна и е сред най-екзотичните стайни растения.

Как се отглежда драцена

admin — Wed, 28 Mar 2012 16:13:35 +0000

Родът Драцена (Dracaena) е богат с видове, но у нас се отглеждат най-вече видовете драцена фрагранс (Dracaena fragrans) и драцена деремензис (Dracaena deremensis) с техните форми, различаващи се по надлъжните светли и тъмни ивици на листата.
През лятото растенията се оросяват, поливат се и се засенчват. Когато престане образуването на нови листа, поливането се намалява. През зимата расенията се държат в светли оранжерии при температура 8 – 10°С, като поливането се намалява още повече.
Драцените са отлични растения за вътрешно озеленяване на обществени сгради, а също и за засаждане като централни растения в цветни фигури през лятото.

Болести по хризантемите

admin — Tue, 27 Mar 2012 21:12:19 +0000

Вертицилийно увяхване. Гъбна болест. Болните растения увяхват внезапно по време на цъфтежа. По листата им се появяват бледозелени до жълти неправилни петна. При пререз на стъблото в основата се наблюдава сиво оцветяване на проводящите съдове. Гъбата, причинител на болестта, зимува по растителните остатъци на заразените растения. Борба. Силно нападнатите растения се изскубват и се изгарят.

Сиво гниене. Гъбна болест. Заразените листа стават кафяви, а по цветовете се появяват светлокафяви петна с неправилна или овална форма. Благоприятни за развитието на болестта са високата въздушна влажност и мокренето на растенията.

Листни петна. Гъбна болест. Развива се от най-долните листа и се разпростира към по-горните. По заразените листа се образуват светлокафяви кръгли петна с по-тъмен център. Високата влажност спомага за развитието й. Борба. Най-долните листа на хризантемите се обират. Цветята се пръскат предпазно с 1%-ов бордолезов разтвор с прибавка на смолист сапун – 2,5 л за 100 л разтвор. Хризантемите се нападат още от ръжда, брашнеста мана, вирусно израждане и др.

Филодендрон / Philodendron

admin — Mon, 26 Mar 2012 13:01:43 +0000

сем. Araceae – Змиярникови
филодендроните присъстват като украсен елемент в жилищата вече близо век, но през последните десетина години интересът към тях чувствително е нараснал. Впрочем, като се каже „филодендрон” у нас, а и не само у нас, все още се има предвид почти изключително монстера делициоза, към която неизвестно защо се хранят предразсъдъци като към фикус еластика. Същинските филодендрони обаче се радват на голяма популярност, защото са много декоративни с драматичните си форми. Те са рожби на джунглите в Централна и Южна Америка, където сянката е по-изобилна от слънцето, а продължителните влажни периоди могат да бъдат последвани от внезапни засушавания. Гигантските видове, които често се прикрепят към дърветата, са снабдени от природата с дупки по листата си, за да не могат да ги разкъсат тропическите урагани. Всичко това ще рече, че филодендроните са също така пригодени към живота в нашите домове, че ще приемат да растат и на силно слънце, и в засенчен ъгъл, че можем безнаказано да забравяме да ги поливаме от време на време. Те издържат на сух или влажен въздух, на високи и ниски температури, дори на студения въздух от климатичните инсталации. Някои дори растат добре само потопени в съд с вода.