Цветя и билки

Розмарин / Rosmarinus

admin — Thu, 09 Sep 2010 10:08:30 +0000

сем. Labiatae – Устоцветни
Розмаринът е родом от Средиземноморския регион и родът му се състои от три вечнозелени ароматни храста със срещуположни двойки листа с навити ръбчета. Ако ги разтриете между пръстите, ще излъчат познатото приятно ухание, заради което в цял свят използват розмарина като хранителна подправка. Цветовете с две устнички са в синьо-лилавата гама. Розмаринът е атрактивен в саксия и е чудесно попълнение за домашната градина или кухненския прозорец. Препоръчват се видовете Р. лавандулацеум (R. lavandulaceum = R. officinalis prostratus), който е стелещ се и цъфти в наситено виолетово-синьо, и Р. официналис (R. officinalis), който расте изправен до 1 м.
Размножава се от резници в края на лятото на хладно. Пресажда се на две години в съвсем малко no-голям съд, напълнен с отцедлива песъчлива почва.

Роза / Rosa

admin — Wed, 08 Sep 2010 10:00:59 +0000

сем. Rosaceae – Розоцветни
Напоследък от магазините за цветя може да се закупи миниатюрна роза от китайски произход, култивирана специално за домашно отглеждане и наричана затова китайска роза (R. chinensis). Тази роза не бива да се бърка с Хибискус роза-синензис (Hibiscus rosasinensis), на която също казваме „китайска роза”.
Макар розата да е царица на градинските цветя, като стайно растение тя се утвърди едва през последните десетина години благодарение на усилията на холандски и датски селекционери. Китайската роза достига едва 30 см височина и може да се набави и у нас във всички великолепни багри, с които се отличават и градинските й каки, като при това е и доста лесна за отглеждане. Ако искате да цъфти през лятото, оставете я на открито и в средата на зимата силно я подкастрете. След това я вкарайте вкъщи, поставете я при добро осветление и постепенно покачете температурата от около 5°С на около 13°С до настъпването на пролетта. Розите имат нужда от постепенна аклиматизация. Може да се размножи от млади резници през лятото. Пресажда-нето в нова почва да става на есен, но не бива да се прави повече от 2-3 пъти. След това растението може да се изнесе в градината за постоянно.

Полистихум / Polystichum

admin — Tue, 07 Sep 2010 16:40:55 +0000

сем. Polypodiaceae - Папрати
Полистихумът е папрат, която расте естествено по цял свят и наброява около 135 вида. Образува пищни розетки от двуперести листа с дължина понякога до 2 м, широки в основата и стесняващи се към върха. Най-разпространени са П. цус-симензе от Корея (P. tsussimense) с тъмнозелени силно нарязани петури, подходяща за терариуми поради ограничените си размери, и поедрата П. аурикулатум (P. auriculaturn) с изправени гребеновидни петури. Други красиви видове са П. акростихоидес (P. acrostochoides) от северна Америка, наричана „коледна г\апрат^у която е много устойчива; европейската П. акулеатум (P. aculeatum), чиито петури достигат в размах 3 м; П. аристатум (P. aristatum = Arachnoides aristata), която има разклоняващи се коренища и образува цели колонии. Едно от предимствата на тази папрат е, че е доста по-невзискателна от другите, издържа на сух въздух и дори на по-ниски от приетите температури. Пресаждайте, когато корените препълнят саксията и тогава можете да размножите растението чрез разделяне на коренището.

Полисциас / Polyscias

admin — Mon, 06 Sep 2010 16:38:37 +0000

сем. Araliaceae - Бръшлянови
Произходът на това ефектно растение е тропическа Азия и Полинезия. Родът наброява около 80 вида, които се класифицират и като аралии. Декоративността на растението е в неповторимите листа, разположени нечифтно. Листата напомнят на папрат или дори на магданоз, но има и кръгли, леко назъбени по краищата. Пъстролистните се особено ефектни. Най-разпространена е П. балфуриана (P. balfouriana) от Нова Каледония (с тъмнозелени кръгли листа), чийто вариетет пенокии (pennockii) е с жълти жилки, а маргината (marginata) е изпъстрена с бяло. Полисциас фрутикоза (P. fruticosa elegans) от Полинезия е доста различна – листата са издължени, разделени на неравни назъбени листа като магданоз, а стволът достига 1-1,2 м височина. При от глеждането на това растение най-важна е въздушната влажност, затова се постарайте да я набавите, красотата му заслужава усилието. Полисциас филисифолиа (P. filicifolia) е наричана „папратова аралия” заради папратоподобните и листа, а П. гвилфойлеи (P. guilfoylei) е известна също като „диво кафе“. Последната има дълги от 20 до 40 см овални листа, но се продават най-вече пъстролистните й култивари.
Пресаждането да става на две години. Размножава се през пролетта от млади резници, натопени във вода.

Полигала (Телчарка) Polygala

admin — Fri, 03 Sep 2010 18:39:43 +0000

сем. Polygalaceae – Телчаркови

Полигалата расте естествено навсякъде по света с изключение на Нова Зеландия и Полинезия. Родът включва над 500 вида дървета, храсти, многогодишни и едногодишни растения с цели листа и светлолилави цветове като пеперудки, които напомнят донякъде тези на граховото семейство. Като стайно растение се гледа южноафриканската П. миртифолиа (P. myrtifolia), която представлява изправен, вечнозелен, бавнорастящ храст, достигащ във височина 2 м. Големината на цветовете е около 2 см. През пролетта трябва да се подкастря, за да не придобие ошмуглен вид. Размножава се от връхни резници през лятото.

Подокарпус / Podocarpus

admin — Thu, 02 Sep 2010 18:38:51 +0000

сем. Podocarpaceae – Подокарпус

Вечнозелено японско иглолистно дръвче, наричано още „будистки бор”. То удобно запазва в продължение на дълги години малките си размери, когато се отглежда в саксия. За подокарпуса е важно да расте в неотоплявана стая, за да живее успешно в стайни условия. Много е издръжлив, понася въздушни течения и едва ли ще намерите по-добър озеленител за студен коридор или антре. Видът макрофила (P. macrophyllamaki) има лъскави тъмнозелени остри листа, на Podocarpus редени спираловидно около стъблата. Друг прекрасен подокарпус е наги (Р. nаgi) с елегантно разперени клони и зелени лъскави елипсовидни листа. И двата вида са изключително подходящи за бонзай. Може да се размножи от натопена във вода зряла клонка.

Птерис / Pteris

admin — Wed, 01 Sep 2010 10:35:59 +0000

сем. Pteridaceae / Папратови
Към тази група принадлежат около 250 дребни папрати. Те се различават от другите по своите криловидни листa. Повечето nmepucu се гледат лесно и дават обилна зеленина в голяма гама от форми и размери. Някои имат два вида листа – къси, стерилни, растящи близо до корените, и дълги, фертилни. Най-популярни са многобройните култивари на растящия из тропиците и субтропиците П. кретика (P. cretica), които могат да бъдат чисто зелени или пъстролистни, с прави или назъбени листа. Птерис квадриаурита (P. quadriaurita = P. biaurita) е много жизнена папрат с петури до 60 см в дължина. Птерис аргиреа (P. агдугаеа) е неин култивар, който най-често се отглежда заради ефектната бяла централна ивица. Птерисът се приспособява доста добре към стайните условия. Трябва да се полива добре през лятото , по-малко през зимата, от време на време да го къпете и подхранвате. Не обича слънчевата светлина, но пъстролистните форми не бива да се гледат и в пълна сянка. За листата е напълно естествено да засъхват. Просто ги подрязвайте ниско в такива случаи и на тяхно място ще изникнат нови. Размножавайте чрез разделяне на туфата през пролетта.

Псевдерантемум / Pseuderanthemum

admin — Tue, 31 Aug 2010 10:30:22 +0000

сем. Acanthaceae – Страшникови/Акантови
Това тропическо растение отдавна се отглежда в зимните градини на Европа и вече широко е навлязло и в домовете. Листата му са овални, срещуположни, върху изправени стъбла и са невероятно ефектни. Сред най-декоративните е П. атропурпуреум (P. atropurpureum = Eranthemum atropurpureum), който вероятно произхожда от Полинезия, но добре се е натурализирал в тропическите райони на Америка. Представлява изправен храст, който, ако не се подкастря, достига 1-1,2 м височина. Листата са елипсовидни, до 15 см дълги, зелени на лилави петна, но се срещат и зелени на жълти, розови, бели и светлозелени петна. Неговият култивар „триколор” (P. a. tricolor) е с наситено-лилави листа неравно изпъстрени с бяло, розово и зелено. Листата на друг култивар – „вариегатум”
(P. a. variegatum) са наплескани обилно с кремаво, цикламено и розово. Растението дава и бели цветчета с лилави оченца през лятото. Много е ефектен и П. ретикулатум (P. reticulatum = Eranthemum reticulatum) с неговите тесноовални издължени листа, достигащи 10-25 см дължина, наситено-зелени със сложна мрежа от яркожълти жилки.
Проблемът при отглеждането на това растение е високата влажност, която изисква, и затова мястото му е по-скоро в зимна градина, отколкото в апартамент. Размножава се от млади клонки, натопени във вода през пролетта и лятото.

Пипер / Piper

admin — Mon, 30 Aug 2010 10:05:25 +0000

сем. Piperaceae – Пиперови
Пиперовите растения се въдят навсякъде из тропиците. Родът им наброява от 1000 до 2000 вида в зависимост от ботаническия авторитет, с когото се консултирате. Листата им са нечифтно разположени, овални или сърцевидни, в много случаи с красиви мраморни бели, розови, лилави или червени жилки. Миниатюрните и не особено атрактивни цветчета се появяват върху цилиндрични изправени стъбла и са следвани от месести топчести плодчета. Размножавайте от резници през лятото или от семена през пролетта. Сред най-отглежданите е П. крокатум (P. crocatum) от Перу, наричан още декоративен пипер. Той е катерлив, със сърцевидни листа около 10 см в дължина, маслинено-зелени със сребристо-розови точки покрай жилките и лилави от долната страна. Пипер орнатум (P. ornatum) прилича в много отношение на П. крокатум, но има no-широки листа, които са нашарени по-равномерно със сребристо розово, което с времето избелява. Индийският П. нигрум (P. nigrum) или по нашенски казано черен пипер е също пълзящо растение с изострени сърцевидни листа , тъмнозелени с подчертани жилки. Този пипер не е от най-декоративните, но въпреки това е интересно и непретенциозно стайно растение.

Ароматна аранжировка с жасмин

admin — Sun, 29 Aug 2010 11:25:18 +0000

Какво е необходимо
1. Jasminum (Жасмин)
2. Spathiphyllum (Спатифилум)
3. Ranunculus (Лютиче)
4. Abelmoschus esculentus (Избелени, сушени плодове от бамя)

Как да го направим
Напълнете една купа с пиефлора Oasis, така че до ръба да останат няколко сантиметра. Покрийте с пласт пясък и вмъкнете изсушените плодове на бамята. Завършете композицията с жасмина, спатифилума и лютичетата.

Видове и разновидности на цъфящите бегонии

admin — Sat, 28 Aug 2010 09:46:29 +0000

Сред разновидностите на цъфтящите бегонии се срещат както многогодишни – храстови и луковични, така и едногодишни видове.

Сред многогодишните се откроява Begonia metaliica, която достига на височина до 80 см, има сребрист мъх на листата и бели или червени съцветия, напомнящи по форма на копченца.

Сред едногодишните може да спрете избора си на сорта Gloria de Lorraine, която външно прилича на вечноцъфтящата бегония, но цъфти предимно през зимния период с червени, розови или бели цветове. Многобройните хибриди на Begonia elatior са изключително красиви, с доста едри обикновени или кичести цветове, обагрени в червено, розово, бяло или жълто. Видът Begonia gracilis у нас наричат бонка или че-решки. За разлика от другите бегонии, тя обича пълно слънчево огряване. Най-красиви са младите едногодишни растения, но старите можете да подновите, ако рано напролет прекършите стеблата, за да избият нови разклонения в основата. Всяка пролет й сменяйте пръстта.

Мандевила (Дипладения)

admin — Fri, 27 Aug 2010 13:27:45 +0000

Mandevilla (Dipladenia)

сем. Apocynaceae – Зимзеленови

Южноамериканската мандевила е едно от най-ловящите окото катерливи растения. Родът наброява около сто вида. Много е подходяща за слънчеви зимни градини. Листата са като кожени, на дължина до 20 см. Цъфти през лятото и есента със 7-8-сантиметрови розови, лилави, наситено-червени или бели цветове с формата на фунийки. Като стайно растение, най-добре да бъде засадена в голяма саксия и да бъде пусната да пълзи по рамка, направена от тел или друг материал. Ако се наложи подкастряне, най-добре е това да се стори през пролетта. Остави ли се да расте на воля, може да достигне 3-5 м дължина. Мандевила боливиензис (М. Ьоliviensis) достига 3 м и има лъскави, зелени, продълговато-овални листа, 5-8 см дълги. Цветовете са 5 см в диаметър, бели с жълто гърло. Мандевила лакса (М. laxa = М. suaveolens), наричана чилийски жасмин, израства до 5 м във височина и дава ароматни бели цветове, които растат на гроздове. Растението е изключително отровно – отровни са както листата, така и цветовете, но това не се отразява видимо на неговата популярност. Размножава се от натопени във вода резници.

Еквадорска роза

admin — Thu, 26 Aug 2010 11:59:17 +0000

В Еквадор има особени климатични и почвени условия, които определят тази страна като идеално място за отглеждане на едроцветни рози за рязан цвят в естествена почва в оранжерия (с полимерно покритие). Покритието трябва да се подновява на всеки две или три години поради ултравиолетовото увреждане. Износеният полимер има неблагоприятно въздействие върху наситеността на окраската. При беритба розите се сортират на място, опаковат се в кутии и се изпращат към летище Шипхол в Амстердам, Холандия.

Пътуването трае около 14 часа и всяка допълнителна обработка се извършва от вносителя в Холандия. Еквадорските рози не трябва да стоят на течение или на пряка слънчева светлина. Три сантиметра от стеблото трябва да бъдат изрязани косо и тази операция трябва да се повтори след три или четири дни. Използвайте чиста ваза с хладка вода и хранителен разтвор за рязан цвят (напр. Кризал). Цветът им се разтваря по-бързо под въздействието на етилен. C тях можете да правите смесени букети, букети от различни видове рози или просто букети само от еквадорски рози. Те са много подходящи за аранжировки в стил бидермайер и много привлекателни в букети от рози без зеленина. Най-добри са, когато току-що са отрязани. Тогава са и най трайни, дори по-дълготрайни от други видове първокласни рози.

Вредители и болести при цъфтящите бегонии

admin — Wed, 25 Aug 2010 09:45:26 +0000

Бегониите са твърде чувствителни към гъбични заболявания. Излишъкът на влажност, ниската температура и лошото проветряване на помещението създават благоприятна среда за появата на гъбички, като например ботритис (брашнена мана). При това заболяване върху листата ясно се вижда сива плесен. Ако забележите признаци на болестта, веднага изрежете заразения лист, подобрете проветряването и намалете поливането. Що се отнася до вредителите, най-характерни врагове на бегонията са паяковидният кърлеж и листната въшка.

Грижи за розите през Август

admin — Wed, 25 Aug 2010 09:04:50 +0000

Настъпи последният месец от лятото и ярките рози започнаха постепенно да гаснат. В наши дни всеки може да си отгледа роза, която сам е захванал. И това съвсем не се смята за селекционерски връх, но е имало времена, когато потомствените розари са държали в тайна как може да се размножат красивите растения.

През август е моментът да се сдобиете с роза, като вкорените резници. Миниатюрните рози са особено податливи на този тип размножаване. За целта от отрязаните клонки се оформят резници. За предпочитане е всеки да се постави в индивидуална саксийка. За да се съхрани необходимата въздушна влажност, саксийката се привързва в полиетиленов плик. Съдът се поставя на полусянка и се полива редовно. Ако са на топло, след около месец растенията се вкореняват. Тогава се откриват и се закаляват. Когато връхната пъпка се развие в летораст, трябва да се премахне връхчето. Така растението се разклонява. При първите студове младите растения се прибират на защитено място.

Има и още по-прости начини за вкореняване на рози, които се ползват и досега по вили и селски градини. Вземат се резници с дължина 10-15 см. В долната част правим разрез по диагонал, а във връхната – перпендикулярен. След това потапяме клонките във вкоренител и ги забучваме направо в земята. Покриват се със стъклен буркан или срязана пластмасова бутилка. От време на време „капачето” се вдига, за да не се запарят растенията. Чак на пролет, след като се вдигнат температурите през нощта, се маха бурканът. Пръчките, които имат покарали листа, са се вкоренили. Те обаче не се вадят, а остават на същото място поне още година, докато се вкоренят добре.

Лечебен жасмин

admin — Tue, 24 Aug 2010 09:07:21 +0000

Комбинацията от пълзящи стебла, раздвоени листа и ароматен бял цвят правят лечебния жасмин много търсено растение. To със сигурност не е единствен от своето семейство, което е от приблизително 200 вида, но този, който най-често е използван в цветарството, със сигурност расте в нашия район. Среща се от Кавказ, Северен Ирак и Афганистан чак до Хималаите и Китай. При мек климат може да се отглежда навън, но по на север е растение, подходящо за гледане в парник или саксия. Не забравяйте, че се нуждае от много светлина и въздух. Най-добре е да го засадите на сухо място в парника. Ежегодното подрязване не е задължително, трябва само да премахвате по-старите стебла. В цветарството тънките стебла с много листа са важни колкото самите цветове. Те придават на цветните композиции елегантен и игрив тон, а освен това имат и естествено излъчване.

Рео / Rhoeo

admin — Mon, 23 Aug 2010 08:56:44 +0000

сем. Commelinaceae - Комелинови
Родът наброява само вида Р. спатацеа или дисколор (R. spatacea = R. discolor). Изключително ефектно растение от Мексико и Гватемала, което е близък роднина на вездесъщата традесканция. За жалост не е толкова лесно за гледане и размножаване. Има късо стъбло, от което излизат тъмнозелени или изпъстрени напречно с жълто островърхи сочни листа, лилави от долната си страна. На външен вид наподобява донякъде на някои драцени. Реото се смята за капризно растение. Обича да е на топло, влажно, далеч от въздушните течения и често да се пръска с хладка вода. Почвата никога да не се оставя да подгизва, особено през зимата. Много са интересни дребните бели цветчета, които се появяват в малки „лодчици” в основата на долните листа. Издънките, от които реото се размножава, израстват в основата на стъблото и като ги отделите внимателно, поставете ги първо във вода, за да пуснат корени. Желателно е реото всяка пролет да се пресажда.

Простантера / Prostanthera

admin — Sun, 22 Aug 2010 08:47:31 +0000

сем. Labiatae – Устоцветни
Родът обхваща около 50 австралийски вечнозелени ароматни храсти със срещуположни цели листа и тръбовидни цветчета, струпани на гроздове върху стъбла, подобно на люляка. Като стайни се отглеждат само някои от видовете: цъфтящата в различните нюанси на лилата П. мелисифолиа (P. melissifolia), чиито грубо назъбени овални листа са изключително ароматни; П. нивеа (P. nivea), цъфтяща в чисто бяло или леко нюансирано в люляково, и П. ротундифолиа (P. rotundifolia), чиито закръглени листа достигат 10 см дължина. Последната цъфти обилно в лилаво-синкаво до бледо люляково. Размножавайте растението от семена през пролетта при осигурена топлина или от резници през лятото, също на топло.

ТЕМЕНУЖКА – Viola tricolor

admin — Fri, 20 Aug 2010 11:58:36 +0000

В априлската вечер, когато въздухът е пълен със свежите пари на разбудената земя, особено силно се чувства нежният мирис на горската теменужка /виолетката/. Красивата форма, лилавото кадифе на венчето, неповторимия фин аромат, сочната зеленина на листата са я направили от стари времена любимо цвете на човека.

Близък родственик на горската теменужка е градинската теменужка, която в някои райони на страната се нарича кокорче. Стара генда разказва: “Веднъж богинята на любовта Афродита се къпела в закътано езеро далеч от хорските погледи. Изведнъж тя чула шум и като се огледала видяла, че с любов я гледат няколко простосмъртни. Разгневената от подобна дързост Афродита помолила Зевс да накаже смелчаците. Тогава той ги превърнал в цветя.

И настина не е трудно с малко въображение градинските теменужки да се оприличат на детски личица, които гледат наоколо с любопитство и учудване. Колкото и да се взираш в тези ококорени очички не можеш да откриеш две еднакви. Цветовете са обагрени най-различно – бели, небесносини, жълти, лилави и пъстри.

Цъфтенето започва рано напролет. Размножаването става чрез семена. Кълняемостта си те запазват 3-4 години. Засяват се рядко през месеците юни/юли в открити лехи. Теменужката вирее на места със слънчево изложение и богата на хранителни вещества почва. Освен като ценен декоративен вид теменужката е и лекарствено растение.

Отглеждането на орхидея вкъщи

admin — Thu, 19 Aug 2010 14:15:44 +0000

Отглеждането на орхидея вкъщи не е работа за лениви. Това растение изисква специални грижи, но пък дарява стопаните си с истинско вълшебство. Какви грижи и условия изисква орхидеята?

Съществува легенда, че прекрасната Венера, докато се наслаждавала на любовни игри, загубила обувката си. И тя се превърнала във възхитително цвете, символизиращо сексуалността. Това цвете е орхидеята. На орхидеята и до ден-днешен се приписват вълшебни свойства, а от листата и семената й приготвят любовни еликсири. Като всяка красавица и тя изисква трепетно отношение и нежна грижа, затова на начинаещите препоръчваме фаленопсис – при правилни грижи той цъфти около шест месеца в годината и е много приспособим към домашните условия на отглеждане.