Гроздовидна цимизифуга / Cimicifuga racemosa
Атрактивни дълго живеещи растения, които развиват напълно красотата си за няколко години.
Цветове: Бели, с тръпчив аромат. Многобройните дребни
цветчета са разположени в гъсти, валчести гроздовидни съцветия, които изглеждат като четка за миене на бутилки и достигат дължина до 60 см. Съцветията с дългите си дръжки стърчат над листните стъбла. Те често са огънати и елегантно наведени. Листа: Перести, продълговати, яйцевидни и грубо нарязани, тъмнозелени. Растеж: Гнездовиден, не винаги стабилен.
Произход: Източната част на Северна Америка. В широколистни и смесени гори. Местообитание: Светлосенчесто или на шарена сянка, хладно с влажен въздух, защитено от вятър. Почва нормално влажна до влажна, рохкава, богата на чернозем. Недопустими са горещи места или лесно изсъхващи почви! Отглеждане: Многократно слабо подхранване с органичен тор. В периоди на суша се напоява обилно. Размножаване: Чрез разделяне през пролетта. Приложение: В светлата сянка на високи дървета или на северната страна на зидове. Добре е цветята да не бъдат смущавани и да не растат в съседство с буйно растящи растения.
Подходящи партньори: Aconitum napellus, Astilbe, Campanula lactiflora, Hosta. – Красиво стои и пред вечнозелени дървета.
Сортове:
• w. cordifolia, остролистна цимицифуга кремавожълта, в разклонени гроздовидни съцветия, от август. Малко по-ниска от гроздовидната цимицифуга.
• Cimicifuga ramosa, разклонена цимицифуга, също кремавобяла. Цъфти в продължение на седмици от септември до октомври, достига височина над 2 м. Много красиво стои до променящи цвета си през есента дървета, Aconitum carmichaelii и Anemone-Japonica-хибриди.
• ‘Atropurpurea’ с пурпурно-кафяви листа.
• Cimicifuga simplex, обикновена цимицифуга, бяла, цъфти след края на октомври. С височината си от 150 см е значително по-дребна от грозд овидната цимицифуга
• ‘Armleuchtt , чисто бял, богато разклонени цветни стъбла.
