Бегония / Begonia
сем. Begoniaceae
Поради това богато разнообразие бегониите не се класифицират с педантична яснота, а най-често ги групират според типа корени – например онези, чиито корени растат на грудки, се наричат Б. тубероза (тубер – грудка).
Тук ще се спрем на онези бегонии, които са най-разпространени у нас.
Сред тях са вечноцъфтящите (В. sem-perflorens), наричани още восъчни бегонии, с множество компактно растящи клончета, осеяни с почти кръгли зелени или червеникави листа, покрити като с восъчен налип. Те цъфтят на интервали почти целогодишно и затова се радват на голяма популярност. Много са подходящи за балконите през лятото. Тъй като тези бегонии са сукуленти, почвата им трябва почти да изсъхне, преди да се полеят отново. За да проявят вечноцъфтящите си качества, необходимо им е слънце и през зимата, а през лятото издържат и на най-жарките лъчи.
Бегония тубероза е един от предпочитаните у нас видове. Тя има два вида стъбла – многогодишно във формата на подземна грудка, и едногодишно, което израства от грудката всяка пролет и умира през есента. Цветовете й са два типа: женски само с плодник и мъжки само с тичинки, поради което народът я нарича кавалер и дама. Като всички бегонии и тя е топлолюбива и се нуждае от влажен въздух. През есента, щом листата започнат да жълтеят, намалете поливането и оставете стъблото да изсъхне. Сетне го отрежете, а грудката заедно със саксията приберете на хладно, където обаче температурата да не пада под нулата. През март извадете грудката, пресадете я в нова пръст, полейте я и я внесете на топло. Когато се покажат новите стъбълца, извадете грудката и я разделете на части така, че всяка да има поне едно стъбло, u засадете новите растения. Най-популярни сред туберозите са хибридите на Б. туберхибрида (В. tuberhybrida), тъй като се отличават с изумително разнообразие на цветовете.
