Пахистахис / Pachystachys
сем. Acanthaceae - Страшникови/Акантови
Пахистахисът, наричан в други страни „близалка”, често се бърка с белопероне и е всъщност наскоро внесен в Европа вариетет на това растение. Приликата е наистина голяма – и той има овални, тъмнозелени, срещуположно наредени листа и яркожълти класовидни съцветия на върха на стеблените разклонения. Стъблата са изправени и с времето се вдървяват. Жълтите прицветници са много декоративни и имат трайност около 3 месеца, а от тях излизат самите краткотрайни цветове, които са дребни и бели. Култивира се видът П. лутеа (P. lutea) с височина до 1 м. Родината на пахистахиса е тропическа Америка, където расте като многогодишно растение, но в стайни условия се препоръчва подновяването му на 2-3 години, тъй като стъблата се източват, листата се разреждат и пахистахисът губи естетическия си вид. За целта е много важно всяка пролет да се подкастря до височина 1О-12 см, за да расте компактно. Отрязаните връхни клонки натопете във вода за размножаване. Когато долните листа започнат да падат, това е сигнал, че не се гледа при подходящи условия. Ако не се появяват цветове, започнете да подхранвате с минерални торове през лятото, за да цъфне следващата година. Растението е много лакомо и всяка пролет трябва да се пресажда в свежа пръст. Колкото е по-просторна саксията, толкова повече ще израсне на височина, което не е желателно, затова внимавайте съдът да е само един размер по-голям от предишния.
