Селагинела / Selaginella
сем. Selaginellaceae
Sedum sieboldii variegatum
Селагинелата е била много популярна през миналия век, но днес се използва предимно за терариуми. У нас се предлагат доста разновидности, внос от Холандия, но в топлите стаи на апартаментите ни ситните листенца бързо се свиват и съхнат. Растението не понася нито сухия въздух, нито въздушните течения. Сред най-разпространените е С. апода (S. apoda) от източното крайбрежие на Северна Америка. Има бледозелени листа, които образуват килимче като гъст мъх. Трябва да се гледа в плитка саксия с добър дренаж, встрани от слънчевите лъчи. Саксията да се огради с влажен торф, а листата често да се пръскат. Расте бързо и можете често да подрязвате ниско растенията. Друга разпространена селагинела е С. краусиана (S. kraussiana) от Южна Африка, чиито миниатюрни стелещи селиста напомнят на папрат. Най-добре изглежда във висяща кошница или в терариум. Също обича да е на топло и влажно. Вместо семена подобно на папратите дава спори. Още по-ефектна е мексиканската С. мартензи с месести светлозелени перести листа. Долната им половина е полегнала и образува допълнителни корени, а горната е изправена и достига височина от 20 см. Известни са още много видове селагинела и всички обичат да са на влажно, топло и сенчесто. Размножават се по всяко време от резници, които пускат коренчета във вода.
