Билбергия / Billbergia

Билбергията е от семейството на бромелиите (виж Бромелии) и произхожда от Южна Америка, където расте епи-фитно, или казано иначе, се прикачва с корените си към дърветата или загни-ващите пънове. Кръстена е на шведския ботаник Билберг (1777-1844). Листата й са изправени, теснолинейни, твърди, жилави, понякога назъбени по краищата, понякога не, но се отглежда преди всичко заради изключителните цветове. Те растат на гроздове върху дълго изправено или увиснало стъбло, излизащо от розетката. Видоизменените листа (брахтеи) около същинските цветове са яркоцветни и често контрастират с тях. Бирбергия амена (В. атоепа) от Бразилия например има розови брахтеи и зелени цветове със син кант. Билбергия нутанс (В. nutans), която също има бразилски произход, е със силно увиснали цветоносни стъбла и жълтеникаво-зелени цветове със синьо кантче в ярко открояващи се розови брахтеи. Билбергия венецуелана (В. venezuelana) също има розови брахтеи, но е с бели чашечни листчета и отровно-зеленикаво-жълти цветове. Билбергия уиндии (В. windii) и нейните хибриди е с дълги до 60 см цве-тоносни стъбла, розово-червени брахтеи и жълти цветчета с лилаво-синка-ви кантчета. Хибридът фантазио (В. х fantasio) се характеризира с едри, изправени пепеливо-зелени листа, тук-таме изпъстрени с кремаво, което я прави по-листнодекоративна от повечето други. Цветоносното й стъбло е изправено с яркорозови брахтеи и зеленикави цветове с наситено-синьо ръбче.

За билбергията е добре да се знае, че цъфти обикновено един-единствен път и рядко живее повече от три години. Затова пък цветовете и брахтеите са дълготрайни. След като прецъфти, растението като типична бромелия умира, но преди това в основата избиват нови розетки. Когато станат достатъчно големи, за да могат да се отделят, без да се наранят, извадете ги и засадете всяка поотделно.