Това луковично растение от Южна и Източна Африка има тънки, често неугледно оголени, пълзящи, достигащи 2 м височина стъбла и може да се квалифицира повече като куриозно и оригинално. Въпреки това бовиеята е доста декоративна и бързината, с която израстват нови стъбла от сребристо-зелената луковица, е направо забележителна. Листата й са дребни, подобни на парчета изкривена тел и лесно опадват, като оставят на дългите стъбла да поемат грижата за фотосинтезата. Иначе бовиеята е лесна за гледане, а тъй като родните й места често са подвластни на засушавания, тя е толерантна и към нередовни поливания. Наричат я „пълзящ лук” или „морски лук”. Цветчетата й са дребни, звездовидни, зеленикаво-белезникави. В края на пролетта стъблата отмират, но през зимата отново се появяват. Пресажда се, когато издънките запълнят саксията, а самите издънки се използват за размножаване. Видът, който се гледа, е Б. во-лубилис (В. volubilis). Растението е кръстено на английския градинар Джеймс Бауи (Bowie), който бил изпратен през миналия век от Лондонската ботаническа градина „Кю гардънс” да събира редки растения в Бразилия и Южна Африка.

• Tweet This
• Digg This
• Save to delicious
• Stumble it
• RSS Feed