Дифенбахия Dieffenbachia

сем. Аrесасеае – Палмови

Родът на дифенбахията включва 30 вида вечнозелени многогодишници с яки изправени стъбла, често месести и сочни, по които израстват едри овални листа. Кръстник на растението е Й. П. Дифенбах (1790-1863), администратор на градините към кралския дворец Шонбрун във Виена. Дифенбахията произхожда от тропическа Америка и Антилските острови и е едно от предпочитаните стайни растения по света и у нас. Това се дължи както на високата декоративност, така и на относителната непретенци-озност и лесна размножаемост. Добре гледан екземпляр може да достигне два метра във височина, но в повечето случаи това подсказва, че е време да се скъси. Много често собственици на дифен-бахии се оплакват, че долните листа засъхват и трябва да се махат, което оголва ствола, но, от друга страна, това прави растението дори по-привлекателно, като му придава вид на палма. Някои вариетети са доста деликатни и страдат от сухия въздух и промяната в температурата, но най-разпространените Д. пикта и Д. амена (D. picta и D. атоепа) са прекрасно пригодени към стайните условия. Дифенбахия пикта макулата е най-често срещаната, а Д. амена е с гигантски листа, достигащи половин метър дължина, и е изключително атрактивна като самостоятелно растение в просторно помещение. Има и доста по-дребни дифен-бахии като сортовете „Камила” и „Мариан”, както и една с чисто зелени листа – Д. epcmeguu (D. oerstedii) с бяла централна жилка. Много е красива жъл-то-зелената Д. баузеи (D. bausei) и нейният гигантски вариант (с листа около 30 см дълги) Д. боумании (D. bowmannii). Сокът на дифенбахията е отровен, но умрели от отравяне с него засега няма и най-страшното, което може да сполети човека, е краткотраен сърбеж по ръцете. Бъдете нащрек за подлите па-муклийки и веднага ги чистете с паму-че, натопено в спирт. Дифенбахията обича почвата й да е влажна, но препо-ливането води до загниване на стъблото. Размножаването е много лесно. Понякога от стъблото израстват издънки, които можете да срежете, да ги сложите във вода и когато пуснат корени, да ги засадите. Ако екземплярът е станал прекалено висок, отрежете върха с около една-две педи ствол, сложете го в буркан с вода и чакайте да пусне корени. Може да се засади и направо в почвата, но успехът не е стопроцентов. Допълнителен размножителен материал е самият ствол, който също нарежете на парчета около една педя дълги, сложете ги във вода (внимавайте за посоката на листата) и ги изчакайте да пуснат корени.

Още по темата

• Пахистахис / Pachystachys
• Монстера / Monstera
• Мирта / Myrtus