Еписция / Episcia
Разделяне, Стайни растения | admin | March 26, 2010 at 12:15 pm
сем. Gesneriaceae – Геснериеви
Родът произхожда от тропическа Америка и Антилските острови и включва 40 вида. Еписцията е едно от най-красивите растения с падащи стъбла, което ще рече, че е много подходящо за висяща кошница. Въпреки южноамериканския си произход тя е близка роднина на африканската (или узамбарска) теменужка, най-разпространеното стайно растение в България, и трудно може да се обясни защо не се радва на подобна популярност, след като е дори по-декоративна. Листата са едри, покрити с гъсти нежни власинки, ярко очертани сребристи жилки и назъбена периферия. Цветовете са аленочервени, срещат се и бели, и това силно увеличава декоративния ефект на растението. Можете да го гледате както отделно във висяща кошница, така и като покритие за почвата на големи саксии. Непрекъснато пуска нови издънки, които са добър размножителен материал. Най-ефектна е мексиканската Е. купреата (Е. cupreata) с нейните прелестни хибриди: „Сребърна царица” („Silver Queen”) с нежнозелени овални листа, целите изпъстрени покрай жилките със сребро, и яркочервени тръбни цветенца, които се появяват обилно през лятото; „Арлекин” с набръчкани сребристо-зелени листа с кафяв бордюр и същите алени цветове; „Клеопатра” с кафяви кадифени листа и зелени жилки, също цъфтяща в алено (тя е и най-капризна); и „Лилацина” („Lilacina”), чиито листа са като на „Клеопатра”, но тъмнозелени със сбетлозелени жилки, а цветовете са пухкави, светлолюлякови. Еписция диан-тифлора (Е. dianthiflora) има чисто зелени, овални, много пухкави листа и снеж-нобели цветове с дълги косми по края. Съществуват и множество хибриди.
Еписцията непрекъснато пуска нови розетки върху дълги дръжки. Ако откъснете една (заедно с дръжката) и я натопите във вода, след няколко седмици пуска корени.



Tweet This
Digg This
Save to delicious
Stumble it
Висока влажност. Почвата не бива никога да пресъхва, а в горещо бреме пръскайте около растението, ако условията позволяват. През зимата поливането на Еписция да се свежда до минимум, колкото да не пресъхне напълно почвата, а температурата да не пада под 16°С.