Луковично растение, пренесено от колумбийските Анди. Еухарис произлиза от гръцката дума за прелестен и растението с основание се нарича така. Прелестни са както широките елипсовидни тъмнозелени листа, така и разкошните бели цветове, които са едри, елегантни, леко увиснали на гладкото и безлистно високо цветоносно стъбло. До цветовете на върха на стъблото се образуват и няколко тесни прицветни листа. В гърлото на цвета се намира малка коронка, зелена отвътре, която допринася за красотата на цвета. Растението израства от яйцевидна луковица. Затова след увяхването на листата поливането трябва силно да се намали, без изцяло да се преустановява. В противен случай при следващата вегетация броят на цветовете ще намалее. Семената могат да се използват за размножаване, както и издънките, които дава. Една от причините еухарисът да не се радва на популярността, която заслужава, е неговата непоносимост към студените нощи – дори през зимата той изисква температура от минимум 16-17°С. Най-гледаните видове са Е. грандифлора (Е. grandiflora = Е. amazonica), наричан „ама-зонска лилия”, с цветоносни стъбла, достигащи 60 см височина, и Е. корсаковии (Е. korsakovii), чиито размери са наполовината, но затова пък издържа на малко по-сурови условия.

• Tweet This
• Digg This
• Save to delicious
• Stumble it
• RSS Feed