Ехеверия / Echeveria
сем. Crassulaceae – Дебелецови
Ехеверията всъщност трябва да се произнася ечеверия, тъй като е кръстена на испанеца Атанасио Ечеверия, проектант на градини, придружил една от експедициите до Мексико през 1787-1797 г. Родът включва 150 вида нежни сукулен-ти от Мексико, които образуват месести розетки. При някои стъблото почти липсва и розетките опират направо в почвата, други образуват причудливи избити стъбла, осеяни с множество розетки. Тъй като са пустинни растения, в почвата им е желателно да има примесен пясък. Обичат силно слънце и умерено поливане, а размножаването им е изключително лесно – достатъчно е да откъснете една розетка и да я забодете в почвата, а понякога е достатъчен и само един лист от розетка. Много ефектни са Е. хармзии (Е. harmsii = Oliveranthus elegans), чиито листа са покрити с фин мъх и са червени по края, а стъблата често се разклоняват; едролистата Е. гибифлора (Е. gibbiflora), която достига 60 см височина и има розовато-бронзови листа; Е. агавоидес (Е. agavoides) с вдлъбнати сиво-зелени, белязани с червено листа; Е. глаука (Е. gla-иса), наричана „синя ехеверия” заради синкавия цвят на листата. Ехеверия левкотриха (Е. leucotricha) е известна като „гъсеничено растение”, защото листата й са целите мъхести и много наподобяват листата на бриофилум томентоза.


Силно слънце, оскъдно поливане. През зимния период, който е и период на почивка, желателно Ехеверията да се държи на хладно, като температурата може да падне и до 10°С.