Ехмея / Aechmea
Сем: Bromeliaceae – Бромелиеви
Родината на тази бромелия е Южна Америка и са познати над 150 нейни разновидности. Повечето са епифити, което ще рече, че растат над земята, като се прикачва с корените си към дърветата или загниващите пънове. Листата са дъговидно извити навън, жилави, сиво-зелени, назъбени по краищата, образуващи водосъбираща розетка. Като при останалите бромелии цветоносното стъбло излиза от розетката. То е изправено, относително дебело и завършва с голямо и ефектно съцветие, донякъде с формата на магарешки бодил. Най-разпространен е бразилският вид Е. фасциата (A. fascia-ta), известен също като Билбергия родо-цианеа (Billbelgia rhodocyanea), който достига 50 см височина и има отворена розетка от десетина груби листа, образуващи улейчета в основата си и втъкнати едно над друго. Цветът им е сиво-зелен с хоризонтални сребристи петна и бодлива повърхност и връх. Ко-ничното съцветие върху цветоносно стъбло се появява в разгара на лятото, излиза от центъра на розетката и достига 15 см дължина. То е съставено от голям брой розови брахтеи с бодливи ръбчета. От пазвите им периодично излизат тръбести цветчета, които първоначално са сини, а по-късно поро-зовяват. Ако условията са добри, съцве-тието може да се запази свежо до половин година. След прецъфтяването листата на ехмеята постепенно завяхват и умират. Това е началото на периода на покой. Поливането трябва да се намали, но почвата не бива да пресъхва. През зимата температурата да не пада под 12°С. Напролет встрани от старото растение се развиват няколко розетки. Щом укрепнат, те непременно се отделят от майката и се засаждат. В противен случай растенията остават дребни поради недостиг на хранителна площ в саксията. Отделянето на младата розетка от майката става с остър нож, като се внимава да не се нарани. Други красиви ехмеи са Е. фулгенс дисколор (A. fulgens discolor), чиито листа са лилави от опаката страна, а цветовете алени, последвани и от дълготрайни плодове; Е. хантинии (A. chan-tinii), която е по-едра, с по-ярък и разтворен цвят, и Е. каудата (A. caudata) с разклонени глави от жълти цветове. Вече съществуват и прекрасни хибриди с разкошни листа, раирани в кремаво и яркорозови като съвсем млади.
