Каланхое / Kalanchoe
сем. Crassulaceae – Дебелецови
Има много разновидности на калан-хоето и те силно се различават едно от друго. Родът наброява от 125 до 200 сукулента, някои от които са класифицирани като Бриофилум. Най-разпространено е К. блосфелдиана (К. blossfeldi-апа) и неговите хибриди. Расте храстовидно, има месести листа и дава едри гроздове от цветове, които поединично са съвсем дребнички. Цветът им е най-често червен, но се среща и в оранжево, жълто, розово и лилаво. Растението цъфти, когато денят е къс, обикновено по Коледа и през зимата, но има нови хибриди, които целогодишно радват с цветовете си. Обича слънцето и може да достигне на височина половин метър, макар че повечето хибриди на пазара са доста по-дребни. Каланхое мангинии (К. manginii) е по-рядко срещано и доста по-живописно. Листата му са по-тесни, цветовете висят надолу като камбанки, цъфти през пролетта и иска по-голяма влажност, затова е препоръчително саксията да се постави в чинийка с мокри камъчета, а листата често да се пръскат с вода. Каланхое бехарензис (К. beharensis) има едри листа, целите покрити с гъсти кафяви власинки. А К. томентоза (К. tomentosa) е с дребни листенца, покрити с белезникав мъх с леко назъбени кафяви връхчета. Описаните в тази книга бриофилу-ми също се водят понякога като каланхое, съответно К. tubiflora (змиорчето) и К. daigremontianum. Размножаването е много лесно от издънка, клонче, натопено във вода, а може и само от листо, забодено в почвата.
