Красула / Crassula

сем. Crassulaceae
Има много разновидности на красу-лите, но повечето толкова не си приличат на външен вид, че често само специалистите ги различават правилно. Листата им варират от дребни и люспести до дълги 5-6 см. Има красули с изправени като дърво стъбла и други, които са пълзящи. Цветът на листата им може да е зелен, сив или червен. Най-малко може да се сбърка К. аргентеа (С. argentea), наричана още К. портулацеа (С. рог-tulacea), известна у нас като дърво на живота. Стъблото на зрялото растение е наистина като на малко дръвче и може да надвиши 1 м. Листата са тъмнозелени, с тънко червено кантче по края, месести, закръглени. Красула ар-боресценс (С. arborescens) е много по-добна на K. аргентеа, но листата не са толкова закръглени и имат сивкав цвят. Има няколко красули, чиито стъбла сякаш пробождат гъсто наредените, слели се като в едно листа. От тях най-привлекателна е К. перфората (С. perforata), достигаща половин метър височина. Много подобна е К. pynecmpuc (С. rupestris), която образува гъста туфа и има по-дребни жълтеникави листа. Красула ликоподиоидес (С. lycopo-dioides) има изправени, разклонени стъбла, изцяло скрити от миниатюрни тъмнозелени месести люспички, което я кара да прилича на сплетено синджирче. В някои страни успешно наричат тази красула „миша опашка”. За разлика от другите красули през лятото обича да е на полусянка. Листата на К. фалката (С. falcata), наричана още Рохея фалката (Rochea falcata), са по-едри отколкото на останалите красули, имат формата на витло, грапава повърхност и дължина до 10 см. Красулата се размножава от листа или резници, оставени да по-засъхнат и след това забодени във влажен пясък.

Още по темата

• Тицитус / Tacitus
• Седум / Sedum
• Рохея / Rochea