Маранта Maranta


Maranta 300x277 Маранта Marantaсем. Marantaceae - Марантови
Марантата е сред най-прелестните представителки на растителния свят. Нейната забележителност идва от кра­сотата на листата, зрелищно изпъстре­ни с контрастни жилки или тъмни масленокафяви петна. Марантата е пренесена от тропическите гори на Брази­лия и си запазва в стайни условия изискванията към обилната влага и висока­та температура. Цветовете й се по­явяват върху изправено цветоносно стъбло и са дребни, бели или светлоли­лави. Марантата е от стелещите се растения, но е по-ефектна, ако се опи­тате да я изправите, за да расте око­ло увита с мъх подпора. Не е от трудните за гледане растения, макар че не е и за начинаещи, защото при неспазва­не на някои от жизнените условия създа­ва проблеми. Ако върховете на листата съхнат и са кафяви, ако растението не нараства, значи въздухът е прекалено сух, а може и да страда от червено па­яче. Затова трябва често да пръскате марантата с вода. Свият ли се на тръ­бичка листата, тогава почвата е пре­калено суха. За разлика от много стай­ни растения марантата не иска пръст­та й да засъхва между две поливания, особено в периода на активен растеж. От друга страна, ако прекалявате с по­ливането през зимата, има опасност от загниване. Обезцветяването на листа­та и загубата на ярките шарки е при­знак, че са били изложени на прекалено силно слънце. Марантата обича да е на светло, но не и на слънце. Най-разпрост­ранените видове са триколор с яркочервени жилки върху тъмнозелен велурен фон. Марантата с бели жилки е масангеана (М. leuconeura masangeana), която лови още повече окото, но у нас се среща за жалост доста рядко. По-често може да се види М. керховеана (М. leuconeura kerchoveana) с кафяво-зелени петна на по-светлозелен фон. Много е красива и М. амабилис (М. amabilis = Stromanthe amabilis = Calathea amabilis) c тъмнозе­лени петна покрай жилките върху светлозелен фон. Размножаването не е труд­но – отрежете върха под прешлена и го сложете във вода да пусне корени, или при пресаждане внимателно разделете туфата, като внимавате всяко ново растение да има оформена коренова си­стема и поне три листа. Пресаждайте на две години през пролетта.

Маранта Marantaсем. Marantaceae
Марантата е сред най-прелестните представителки на растителния свят. Нейната забележителност идва от кра­сотата на листата, зрелищно изпъстре­ни с контрастни жилки или тъмни масленокафяви петна. Марантата е пренесена от тропическите гори на Брази­лия и си запазва в стайни условия изискванията към обилната влага и висока­та температура. Цветовете й се по­явяват върху изправено цветоносно стъбло и са дребни, бели или светлоли­лави. Марантата е от стелещите се растения, но е по-ефектна, ако се опи­тате да я изправите, за да расте око­ло увита с мъх подпора. Не е от трудните за гледане растения, макар че не е и за начинаещи, защото при неспазва­не на някои от жизнените условия създа­ва проблеми. Ако върховете на листата съхнат и са кафяви, ако растението не нараства, значи въздухът е прекалено сух, а може и да страда от червено па­яче. Затова трябва често да пръскате марантата с вода. Свият ли се на тръ­бичка листата, тогава почвата е пре­калено суха. За разлика от много стай­ни растения марантата не иска пръст­та й да засъхва между две поливания, особено в периода на активен растеж. От друга страна, ако прекалявате с по­ливането през зимата, има опасност от загниване. Обезцветяването на листа­та и загубата на ярките шарки е при­знак, че са били изложени на прекалено силно слънце. Марантата обича да е на светло, но не и на слънце. Най-разпрост­ранените видове са триколор с яркочервени жилки върху тъмнозелен велурен фон. Марантата с бели жилки е масангеана (М. leuconeura masangeana), която лови още повече окото, но у нас се среща за жалост доста рядко. По-често може да се види М. керховеана (М. leuconeura kerchoveana) с кафяво-зелени петна на по-светлозелен фон. Много е красива и М. амабилис (М. amabilis = Stromanthe amabilis = Calathea amabilis) c тъмнозе­лени петна покрай жилките върху светлозелен фон. Размножаването не е труд­но – отрежете върха под прешлена и го сложете във вода да пусне корени, или при пресаждане внимателно разделете туфата, като внимавате всяко ново растение да има оформена коренова си­стема и поне три листа. Пресаждайте на две години през пролетта.

Leave a Comment