Панданус / Pandanus
сем. Pandanaceae – Панданови
Панданусът расте в тропическа Афркия, Азия и Австралия, предимно по морските брегове и острови, и представлява импозантна гледка. Израства до внушителни размери, развива мощна коренова система, дава множество издънки и ярки плодове. Листата му са като тесни заострени ленти, някои с бодливи ръбчета, и са забележителни с идеално спиралния начин, по който са наредени около стъблото – затова в някои страни го наричат „тирбушонена елха”. Друга негова черта са въздушните корени, които увисват надолу до почвата и сякаш подпират растението да не падне. В някои отношения напомня на драцената, тъй като с времето (панданусът нараства доста бавно) също дава ефекта на фалшивата палма, но със спираловидно стъбло. Като дете на топлите страни, за нормалния растеж са му необходими температури около 2О°С , но за стайно растение не е много взискателен, добре се приспособява, не боледува и не страда от вредители. Размножава се от издънките, които трябва да измъкнете внимателно, когато станат около 15 см високи, и да ги сложите във вода да пуснат корени. На всеки 2-3 години е препоръчително да се прехвърля в малко по-голям съд. Тъй като интензивният му растеж е от средата на зимата до средата на лятото, пресаждането е добре да стане именно в този период. Най-широко е разпространен П. веитхии (P. veitchii), който може да достигне 2 м височина. Листата му са много красиви, широки 5-7 см и дълги до 1 м, яркозелени на бели надлъжни ивици. Панданус баптизии (P. baptisii) е с тесни зелени листа около 4О см дълги, без бодлички по края, много стегнато наредени като спирала около стъблото; П. сандери (P. sanderi) достига 2 м височина (но нараства бавно) и има дълги до 75 см листа, много ситно назъбени, с централна жълта ивица; П. утилис (P. utilis) в диво състояние е цяло дърво, но като младо растение лесно се контролира в контейнер до под 2 м. Листата му са до 1 м дълги с широки кремавобели ръбове с бодлички.
