Сингониум / Syngonium
сем. Araceae – Змиярникови
Сингониумът е сред най-популярните стайни растения и на пазара се предлагат доста негови разновидности (понякога се продава и като Нефтитис (Nephthytis). Това южноафриканско растение обича топлина, влага и защита от преките слънчеви лъчи. Зрялото растение пуска от колената на стъблото въздушни корени. Там се образуват и листата – по едно на всеки възел. Те са доста едри, имат дълга дръжка и стреловидна или сърцевидна гладка петура. Напоследък се продава и хибрид, чиито листа като млади силно розовеят. Интересна черта на сингониума е драматичната промяна във формата на листата, която настъпва със стареенето на растението. Младите листа са стреловидни върху изправени стъбла, а вариететните шарки са силно изявени. С възрастта стъблата стават катерливи, а листата стават едри, петделни и почти изгубват вариегатността си (пъстротата на листата). Ако желаете да избегнете това, започнете да режете стъблата при коляното, където се образува въздушният корен. Отрязаният връх е чудесен размножителен материал. Ямайският С. ауритум (S. auritum = Philodendron auritum) има дълги go 20 см триделни или петделни листа, като централният дял е винаги най-дълъг. Страничните имат в основата си малки дялове като ушенца. Кистариканският С. хофмании (S. hoffmannii = Nephthytis hoffmannii) има стреловидни листа, докато са млади, и триделни в зрялата им фаза. Централноамериканският С. подофилум (S. podophyllum) е може би най-широко разпространен.
Като млади листа са дребни и компактни, донякъде стреловидни, често със сребристо-бели жилки, но по-късно преминават към триделни с пет до девет листа. Костари-канският С. уендландии (S. wendlandii = Nephthytis wendlandii) има стреловидни млади листа, наситено-зелени с бели жилки. Зрелите листа са триделни, като централният дял достига 18 см дължина.
