Латинското название на кокичето е “ГАЛАНТОС , произлизащо от гръцката дума ГАЛА – мляко и “АНТОС – цвете, т.е. млечно бяло цвете. Няма да правя описание на така известното кокиче. Използваема за лекарство е надземната му част. Бере се по време на цъфтежа, малко преди да прецъфти, след като наедрее камбанката. Суши се на сянка. Откъснатите цветове да се сушат в стая, където по-малко се влиза. Същите се разстилат на маса с бяла покривка или върху чиста бяла хартия. Ако хартията е оцветена, цветето може да поеме част от боята.

Нашите баби са сушили билките си вързани на снопчета под стряхата или под асмата на проветриво, чисто и засенчено място. Ако изсушеното цвете е цяло, срокът на неговото лечебно действие е 2 години, а ако е нарязано – 1 година.

Moraceae

За родина на смокинята се сочи Югозапад на Малая Азия. Тази култура има промишлено значение в страните около Средиземно море и в други страни с по-мек климат. България се смята като северна граница на разпространение на смокинята. У нас смокинята е разпространена главно в дворовете и лични стопанства. Напоследък тази култура започна да добива промишлено значение по Южното Черноморие и района на Петрич.
Смокиновите плодове се използуват в прясно и преработено състояние, като конфитюри и сладка от зелени плодове, мармелади и компоти. Подходящи са и за сушене. Богатият химичен състав обуславя високата им хранителна стойност. Те се ценят като диетично и лечебно средство за регулиране дейността на храносмилателната система и при сърдечно съдови заболявания. Плодовете на смокинята действат слабително. Кафе от сухи смокини се пие при астма и об лекчава болките на дихателните органи. С разполовени пресни плодове се налагат инфектирани венци и циреи за да узреят и пробият по-бързо. Отвара от лис-татачисти пърхута и заздравява епидермиса.

Настойка от билката в силна ракия (1:10) се препоръчва за разтривка при подагра, ревматизъм, ишиас, натъртване, ставни болки, лумбаго. Пресен сок се употребява за капване при възпаление на външното ухо и за компреси при преумора на очите.
Растението е отровно, да не се приема продължително и без лекарски контрол Да не се употребява при бременност! Внимание! При допир растението може да предизвика раздразнения на кожата и слизестите части.

Сем.: Labiatae –

Прилича на кошутината, на Nepeta cataria и др. Стъблата на листата са покрити по същия на чин с власинки. Листата, обаче, са кръгли, сърцевидни, назъбени, с дълги дръжки. Расте по влажните места, храсталаците и покрай горите Glechoma hederacea u диуретично действие. Използва се при бронхити и други заболявания на дихателните пътища. Отварата от корена служи за пречистване на кръв та, против скрофули, ревматизъм, сифилис, бяло течение. Дрога - Radix saponariae.

Доза за отварата: 5/500.

С прясна трева в миналото жените перяли и избел вали прането.

Коренището съдържа сапонини, а листата- гликози-да сапонарин. У домашните животни растението пре дизвикват вътрешни възпаления.

Растението е отровно! Да се използва само по лека рско предписание и под лекарски контрол.

Храст или ниско дърво до 4 метра високо с дълбока коренова система. Младите клонки са зелени или червеникави, лъскави, голи; стари те са кафяви с прости отгоре зелени, отдолу сивозелени листа и бледожълти цветове. Цъфти май-юли. Расте из храсталаци и дъбови гори, по сухи и каменисти почви, често върху варови ти терени, в равнините и предпланините докъм 800 метра надморска височина в почти цяла България.

Берем листата от младите клонки на смрадликата – Folia Cotini през юни-август – от началото на цъфтежа до образуване то на зелените плодове, а корените – през есента

Сем: Euphorbiaceae –

Среща се из заветните места по сухите и скалисти райони, предимно из Южна България. На вид прилича много на пчелника. Съдържа един гликозид – меркуриялин, който е силно слабителен, триметиламин, етерно масло и др.

Отровно растение за всички домашни животни.

Сем:

Повсеместно из културите може да се открие. Цъфти през цялото лято в синьо. Берем Herba и Radix от юли до ок томври. Рандеман 5:1.

Отварата от корените действа стимулиращо на храносмилателната система, пречиства кръвта, ук репва организма, лекува болестите на черния дроб, жълтеница, малария, язва в стомаха, ликвидира кисели ните. Корените се употребяват при приготвянето на на т. нар. франк-кафе (повече от културния вид). Доза: 10 – 15/500.

Съдържа: интибин, инулин, левулин, левулоза, млечен сок, горчиви вещества и др.

Семейство Liliaceae – лилиецветни

Среща се из храсталаците и младите и малки гори – навсякъде из България. Тревисто растение с луковица с диаметър до 3 см и рехаво съцветие. Цъфти в ранна пролет (почти едновременно с кокичето) в светло синьо. Берем луковиците рано напролет и от август нататък. Употребява ме кафявите им люспи. Отварата от тях е силно пикочогоно средство, Scilla bifolia но не е подходящо за страдащи от нефрити. Доза: 1-3/500. От люспите на синчеца се при готвят диуретично вино и други медицински препарати. Съдържа гликозида сциларен и смолистото веще ство сцилиптерин.

Семейство Umbellifarae

Достига и go 2 м височина. Култивира се из градините и бостаните, но и понякога се среща като поди вяло. Известно е с това, че листата му се използват за овкусяване на ястия, особено в южноевропеиската кухня. Външно и на вкус прилича донякъде на целината. Отечество – западна Азия. Вадят се корените през есента. Нарязват се и се сушат на слънце. Рандеман 8:1. Съдържат ябълчна киселина и танин. Отварата засилва кръвообръщението и храносмилането, намалява газовете, пикочогонно, против водянка. Регулира недостатъчна менструация. Отварата – външно – против лунички и петна по лицето. Смесен с анасон и див копър – против жълтеница. До за: 5 – 10/500. Съдържа етерно масло, смола и др.

Семейство Rutaceae

Расте по храсталаците и откритите горски райони, бедни на почва места почти из цяла България. Цъфти в края на пролетта и началото на лятото с ро зови цветове. Тревисто храстче, с лекоперести листа и петделна плодна кутийка. Отровно растение. Упот­ребяваме кората на корена, която мирише доста при ятно. Отварата от нея действа потогонно, пикочогонно, регулира менструацията, успокоява нервите, против хистерия и епилепсия. Доза: 10/500.

Съдържа алкалоида диктамин, латон, подобен на сапонина, и др.

Семейство Papaveraceae – макови

Разпространено по обра ботваемите земи, покрай пътищата, оградите и из цялата страна. Цъфти през лятото в розово. Прилича на познатото на всички пролетно    цвете    Куха лисичина (Corydalis cava). Берем тревата от май до октомври. Рандеман – 6:1. Отварата  действа пикочогонно, потогонно, пречиства кръвта, против скрофули, жълтеница, обриви по кожата, хемороиди, лишеи и пъп ки, против тения, а отчасти и аф-родизиачно. Лечебният росопас проявява спазмолитично действие, стимулира образува нето и секрецията на жлъчен сок, нормализира моторно-секреторната функция на храносмилателния тракт, повишава апетита, влияе благоприятно на ра ботата на сърцето, нормализира обмяната на веществата, притежава отхрачващо действие, повишава
общия тонус на организма. Неговата употреба се препоръчва при дискинезия на жлъчните пътища и дебелото черво със застойни явления, при хипоацидни гастрити, язвена болест на стомаха, холецистити, бъбречно-каменна болест, цистити, подагра, туберку лоза на белите дробове.
Доза: 10/500. Съдържа алкалоиди (фумарин), флавоно-иди (рутин), органични киселини (хлорогенова, фумарова, кафеена) и др.

Семейство Borraginaceae

Многогодашно коренище с едногодишни стъбла, тревисто растение, срещащо се из храсталаците и влажните места в широколистните гори до 1700 м н.в. из цялата страна, но особено често в западната й част, южните склонове на Балкана и Средна Гора. Ме чата пита е с високо до 30 см ръбесто и покрито с власинки стебло и разклонено коренище. Листата й са окосмени, отгоре зелени, с характерни белезникави петна, а отдолу бледозелени, без петна.
Цъфти през пролетта. Събрани на върха на стеблото, цветовете изменят обагрянето си – отначало са червени, впоследствие виолетовосини, а на края ста ват тъмносини. Тази промяна в обагрянето се дължи на промени в химическия състав на клетъчния сок.
Берем цялата треба с корен през време на цъфтежа (април-май) и go септември. Рандеман -5:1. Изсушените растения са със зелен цвят и без миризма. Пазим в чували. Билката действа омекчително, леко за­тягащо, кръвотворно и облекчава задуха.
Отварата улеснява отделяне на храчките и затова се употребява против ангина, възпаление на гърлото, глътката и дихателните тръби, обикновена кашлица, бронхит, астма, туберкулоза. Отварата от корена – против неволно напикаване, хемороиди и кръвохрачене.

Доза: 10/500