Цветя и билки » Геснериеви

Стрептокарпус / Streptocarpus

admin — Tue, 10 May 2011 11:27:30 +0000

сем. Gesneriaceae – Геснериеви
Това е едно от най-масово отглежданите растения с над 100 вида. Произхожда от субтропическите райони на Южна Африка и е внесено в Европа в края на миналия век. Има удължени тъмнозелени, релефни листа и дава бели, розови, лилави, сини или червени цветчета с формата на фунийки с по-тъмен център. Най-интересни са С. грандис (S. дгап-dis) и С уенландии (S. wenlandii), които през целия си живот развиват един-единствен голям лист. Първият цъфти в синьо, а листът на втория е червен от долната си страна. Най-разпространен е С. рексии (S. rexii), може би защото е устойчив на сухия въздух в домовете. Достига височина около 30 см и много бързо образува странични разклонения. При добро гледане оформя розетка с множество листа и красиво кълбо от цветове. Стрептокарпус примули-фолиус (S. primulifolius) образува туфа от издължено-овални листа до към 40 см дълги и дава чудно ефектни фунийкооб-разни цветове върху високи стъбълца.
Интересен е начинът, по който най-често се размножава това растение (като изключим разделянето на туфата при пресаждането). Взема се лист, който с много остър нож се срязва покрай централния нерв, а после се слага в измит пясък на топло място. Покрай този централен нерв се образуват нови растенийца.

Смитианта / Smithiantha

admin — Sun, 09 Jan 2011 12:50:22 +0000

сем. Gesneriaceae – Геснериеви
Смитиантата е пренесена от Мексико и Гватемала и доскоро беше известна като Негелия (Naegelia). Кръстена е на Матилда Смит (1854-1926) – озе-ленителка, работила в Лондонската ботаническа градина. В много отношения прилича на близката си родственица колерията – има същите кадифени тъмнозелени листа, но докато на колерията са чисто зелени с червена нерва-тура от долната страна, сърцевидните листа на смитиантата са изпъстрени отгоре с червеникави петна и са изключително декоративни. Също като при колерията се появяват разкошни цветове-камбанки, пухкави, жълти, оранжеви или червени, но не са единични, а събрани на върха във формата на грозд. Цъфти от ноември до април. Смитиантата е трудна за стайно гледане, тъй като се нуждае от топлите и влажни условия на парника. Отглежда се от грудки, които се полагат странично в пръстта в края на зимата на 1 см под повърхността. Размножава се чрез разделяне на грудките при пресаждането.

Синингия Sinningia

admin — Sun, 19 Dec 2010 17:21:23 +0000

сем. Gesneriaceae – Геснериеви
Красиво цъфтящо растение от Южна Америка, подходящо за топли помещения. Родът наброява около 75 вида, включително растения, по-рано класифицирани като Рехстеинерия, Геснерия, Глок-синия и Коритолома. Корените на синин-гията са дебели като грудки, а листата са едри, елиптични, със ситно назъбена периферия. Близка роднина е на глоксинията и гледането й е сходно, ала формата на цветовете е по-различна – те са събрани в съцветие тип алени тръбички за разлика от разтворените камбанки на глоксинията. Цъфти през лятото. След прецъфтяването намалете поливането, а щом листата пожълтеят, приберете саксията в топло помещение и я забравете до пролетта -за растението ще се грижат дебелите му корени. През пролетта изрежете остатъците от миналогодишното растение и го пресадете в прясна пръст. Внимавайте челото на корена да остане над повърхността и започнете постепенното поливане, отначало съвсем с малко вода. Синингията поначало не иска обилно поливане, но е толкова топ-лолюбива, че саксията можете да оставите и върху топъл радиатор. Бразилската С. кардиналис (S. cardinalis), наричана „кардинал”, има подчертано дву-устни яркоалени цветове, които се разтварят през лятото. Синингия левкот-риха (S. leucotricha = Rechsteineria leuco-tricha), също от Бразилия, има тръбовидни тесни светлочервени мъхести цветове и овални листа, гъсто посипани със сребристи косми. Синингия специ-оза (S. speciosa = Gloxinia speciosa) от Бразилия, наричана у нас каменно цвете, има дълги go 20 см зелени листа, овални или продълговати, зелени отгоре и червеникави от долната страна. Цветовете са 4-5 см дълги, единични, леко месести, от червени до виолетови и се отварят през лятото. Под това име най-често се култивират две груnu хибриди: максима и фифиана. Много често цветарите ги продават като глоксинии.

Изисквания
Минимална температура 16°С. Обича ярка светлина. Почвата да се поддържа равномерно влажна (виж и по-горе), но листата и цветовете да не се мокрят. Пръскайте с вода около растението, ако това е възможно.

Сенполия / Saintpaulia

admin — Mon, 25 Oct 2010 08:37:48 +0000

сем. Gesneriaceae – Геснериеви
Африканската теменужка е всеобща любимка с нейните красиви, месести, мъхести листа и дребни цветчета в бяло, розово, синьо, виолетово и цикламено. Основното й достойнство е способността да цъфти по всяко време на годината, а поради компактните й размери може да се отглежда и по най-тесните первази на прозорците. Оригиналната сенполия (наречена в чест на барон фон Сен Пол Илер (1860-1910), който я открил в Узамбарските планини на Южна Африка през 80-те години на миналия век) е много трудна за отглеждане, но съвременните видове са доста издръжливи и щедро цъфтят. Те биват от миниатюрни до доста едри – 20-40 см напречно, с единични, двойни, къдрави, звездовидни и кичести цветове, а листата им специалистите ги делят „момчешки” и „момичешки”. Момчешките са чисто зелени, а момичешките са със същата форма, но имат малко бяло петънце в основата. Някои листа са на дълги дръжки и са изострени към върха, други са като лъжички – с повдигнати крайчета. Има и вариегатни листа, изпъстрени бели или кремави петна. Начинаещите градинари да не се отчайват, ако теменужките им не цъфтят непрестанно, а да упорстват и да спазват петте основни правила при гледането им: постоянна топлина, внимателно поливане, добро осветление, висока въздушна влажност и регулярно подхранване. Дръжте ги освен това встрани от стъклата на прозорците, а мъртвите или наранени листа отстранявайте незабавно, без да оставяте стъбла. За предпочитане е да се засаждат в пластмасови саксии и да се пресаждат само ако наистина им стане много тясно. Размножават се много лесно от листо, натопено във вода.

Колуллнея / Columned

admin — Fri, 16 Apr 2010 07:53:03 +0000

сем. Gesneriaceae – Геснериеви
Видовете колумнея са безбройни, над 200, всички пренесени от тропическитe райони на Америка, главно от Коста Рика. Кръстени са в чест на италианския ботаник Фабио Колона (1567-1640) в латинизирания вариант на името му (Fabius Columna). Колумнеите имат дребни, срещуположни, тъмнозелени go ка-феникаво-червени листа, целите покрити с микроскопични власинки, и цъфтят обилно предимно в яркочервено. Цветовете са дребни, извити като тръбички и красят растението от октомври до късна пролет. Стъблата на колумнеите са нежни, падащи надолу, и достигат до 1 м дължина, което ще рече, че растението е изключително подходящо за висяща кошница. Колумнея глориоза е с кафеникави кадифени листа и оранжево-червени цветове, чиито размери стигат до 7 см. Колумнея хирта (С. hirta) е по-дребна, с no-издължени листа. Колумнея линеарис (С. linearis) има тесни лъскави листа върху полуизправе-ни стъбла, а цветовете й са розови. У нас е най-разпространена К. микрофила (С. microphylla), което ще рече дребно-листна колумнея. Има ситни сърцевидни листа, покрити с червеникави власинки. Образува множество увиснали стъбла. Цъфти през пролетта и лятото в але-ночервено. Размножава се както чрез разделяне на зрелите растения, така и от натопен във вода резник.
Колумнията не е лесна за отглеждане. Тя може и да оцелее при недобри условия, но ако не я глезите, листата й ще опадат и ще отказва да цъфти година подир година. За успешното отглеждане на първо място е въздушната влажност около растението. Почвата трябва да се поддържа полусуха през зимата, а температурата тогава да е около 15°С. При преполиване растението много често заболява от ботрит и умира.

Колерия (Изолома) Kohleria

admin — Thu, 08 Apr 2010 15:44:50 +0000

сем. Gesneriaceae Геснериеви
Колерията е родственица на по-разпространената смитианта, но за разлика от нея не губи листата си през зимата. Името си дължи на швейцарския учител по естествена история Михаел Колер, живял през миналия век, но я наричат също Изолома. Произхожда от Колумбия и Мексико. Растението е дребно, със слаба коренова система, а връхчетата на корените са силно скъсени стъбла – ризоми. На вид са като зелени червеи, покрити с нежни люспи – всъщност това са бъдещите листа. Много често излизат над почвата на саксията, подобно на зелени гъсенички, и започват да се развиват като нови растения. Листата са мъхести, зелени, а от долната си част са червеникави с ясно очертани по-тъмни кафяво-вишневи жилки. Но всичко това бледнее, щом се появят цветовете. Те са като удължени оранжеви, червени или розови пухкави камбанки, които по края, от вътрешната страна на разширението, са посипани с по-тъмни точици. Тичинките са се сраснали на върха. Цъфти през пролетта и лятото, но често през цялата година се появяват цветове. Най-красивите колерии са: К. амабилис (К. amabilis = Isoloma amabilis), цъфтяща в наситено розово; К. боготензис (К. bogotensis), чиито цветове са червени с жълта основа отвън и на жълти и червени точици отвътре; К. дигиталифлора (К. digi-taliflora) с розово-бели цветове; К. ери-анта (К. eriantha = К. hirsuta) с оранже-во-червени цветове, чиито три долни дяла са на жълти точици.

Кодонанте / Codonante

admin — Fri, 02 Apr 2010 06:31:43 +0000

сем. Gesneriaceae – Геснериеви
Тропическа Америка е родина на всичките 15 вида кодонанте – вечнозелени епифитни многогодишници, някои от които са издръжливи стайни растения, носещи радост на притежателите им. Те са идеално пригодени за висящи кошници. Листата им са елиптични, чифт-норазположени, а цветовете макар и дребни, са много обилни. Размножават се от млади резници през пролетта и лятото. Бразилското К. карноза (С. саrnosa) израства до 40 см на височина и в крайна сметка се оформя като храст-че. След прецъфтяването на белите или розоватите цветове може да се появят червени плодчета; К. грацилис (С. gracilis) има висящи или разперени настрани стъбла, достигащи 50 см дължина, издължени овални листа и бели цветове.

Еписция / Episcia

admin — Fri, 26 Mar 2010 12:15:38 +0000

сем. Gesneriaceae – Геснериеви
Родът произхожда от тропическа Америка и Антилските острови и включва 40 вида. Еписцията е едно от най-красивите растения с падащи стъбла, което ще рече, че е много подходящо за висяща кошница. Въпреки южноамериканския си произход тя е близка роднина на африканската (или узамбарска) теменужка, най-разпространеното стайно растение в България, и трудно може да се обясни защо не се радва на подобна популярност, след като е дори по-декоративна. Листата са едри, покрити с гъсти нежни власинки, ярко очертани сребристи жилки и назъбена периферия. Цветовете са аленочервени, срещат се и бели, и това силно увеличава декоративния ефект на растението. Можете да го гледате както отделно във висяща кошница, така и като покритие за почвата на големи саксии. Непрекъснато пуска нови издънки, които са добър размножителен материал. Най-ефектна е мексиканската Е. купреата (Е. cupreata) с нейните прелестни хибриди: „Сребърна царица” („Silver Queen”) с нежнозелени овални листа, целите изпъстрени покрай жилките със сребро, и яркочервени тръбни цветенца, които се появяват обилно през лятото; „Арлекин” с набръчкани сребристо-зелени листа с кафяв бордюр и същите алени цветове; „Клеопатра” с кафяви кадифени листа и зелени жилки, също цъфтяща в алено (тя е и най-капризна); и „Лилацина” („Lilacina”), чиито листа са като на „Клеопатра”, но тъмнозелени със сбетлозелени жилки, а цветовете са пухкави, светлолюлякови. Еписция диан-тифлора (Е. dianthiflora) има чисто зелени, овални, много пухкави листа и снеж-нобели цветове с дълги косми по края. Съществуват и множество хибриди.
Еписцията непрекъснато пуска нови розетки върху дълги дръжки. Ако откъснете една (заедно с дръжката) и я натопите във вода, след няколко седмици пуска корени.

Есхинантус / Aeschynanthus

admin — Sat, 20 Mar 2010 17:42:51 +0000

сем. Gesneriaceae – Геснериеви
Много подходящо за висящи кошници растение със срещуположни зелени листа върху стъбла, достигащи дължина от половин метър, че и повече. В края на стъблата се образуват гроздове пухкави червени цветове като завити нагоре тръбички. На всеки възел от стъблата има малки зачатъци от коренчета, което прави есхинантуса лесен за размножаване по вегетативен път. Често го бъркат с колумнеята, но за да разберете разликата, вгледайте се в цветовете – тези на есхинантуса са с четири отделни листенца, докато горните две на колумнеята се сливат. Най-популярен е явайският Е. лобианус (A. lobbianus), наричан преди Трихоспорум (Trichosporum). Листата му са чисто зелени, достигат 50-60 см дължина, а в края им се появяват гроздове пухкави, щръкнали нагоре, тромпетоподобни алени цветчета с жълто гърло. Поради тази форма на цветовете есхинантусът е известен по света като „дамско червило”. Подобни на Е. лобианус са Е. пул-хер (A. pulcher), Е. яваникус (A. javanicus) и Е. радиканс (A. radicans), но Е. специо-зус (A. speciosus) е доста различен. Листата му са разположени пръстеновидно върху дългите стъбла, а дългите до 8 см цветове са изправени и от жълто в основата постепенно потъмняват до алени устенца. Има и един есхинантус, наричан „зебра”, който се отглежда заради листата, а не заради мътнозелените цветове. Това е Е. марморатус (A. marmoratus = A. zebrinus) от Бирма и Тайланд. Листата му са тъмнозелени със сложна жълтеникаво-зелена мрежа от горната страна, докато от долната са тъмночервени.
Растението се размножава чрез резници, натопени във вода. Понася сравнително добре сухия стаен въздух.

Геснерия / Gesneria

admin — Sun, 28 Feb 2010 14:47:50 +0000

сем. Gesneriaceae / Геснериеви
Това растение от тропическа Америка и Антилските острови се отглежда заради красивите цветчета, подобни по форма на цветовете на колерията и смитиантата, които са от същото семейство. Родът наброява 50 вечнозелени многогодишници и храсти. Геснерията е дребна и компактна, а листата й са прости, овални, понякога мъхести и растат на двойки. Цветовете са като разтворени мъхести тром-петчета. Името си дължи на знаменития немски естественик от XVI век Конpag фон Геснер, автор на прочутата за времето cu „Historiae Animalium” и родоначалник на библиографията. Сред най-отглежданите видове са Г. кунеифолиа (Gesneria cuneifolia), която цъфти в жълто и алено и израства до към 30 см, и Геснерия вентрикоза (Gesneria ventricosa) с височина около до 1 м, макар че в родината си достига и 5 м. Цветовете й са оранжево-червени с щръкнали навън тичинки. Размножава се лесно през пролетта и лятото от нецъфтящи клонки, вкоренени във вода.

Глоксиния / Gloxinia

admin — Sat, 27 Feb 2010 23:24:45 +0000

сем: Gesneriaceae / Геснериеви
Произходът на глоксинията е южноамерикански и родът се състои от шест вида, близки и подобни на ахименеса и също като него с люспести коренища. Преди време в рода се включваха още няколко вида, включително и сега вече категоризираната като Синингия специоза. Името си това растение дължи на немския ботаник Бенямин Петер Глоксин, автор на прочутата книга „Obsevationes Botanicae” (1785). Глоксинията се размножава чрез разделяне на люспестите коренища по време на зимната им почивка или при пресаждането, а може и от семена рано напролет. Видът Г. гимностома (G. gimnostoma = Achimenes gimnostoma) om Аржентина израства на височина go 60 см и дава право стъбло с овални, назъбени и мъхести листа върху доста дълги дръжки, с изпъкнали жилки. Цветовете са единични, до 4 см дълги, фуниевидни-розови на червени петънца и се отварят през лятото. Глоксиния перенис (G. ре-rennis = G. maculata) расте в областите от Колумбия до Перу. Стволът е до 60 см и повече във височина, а листата са широкоовални, до 18 см дълги, лъскави, грубо назъбени, наситенозелени, понякога червеникави от долната страна. Цветовете са единични до към 4 см дълги, нежносини с наситенолилаво гърло и също се отварят през лятото.

Ахименес / Achimenes

admin — Sat, 20 Feb 2010 11:08:54 +0000

сем. Gesneriaceae

Едно от любимите цъфтящи растения както за дома, така и за градината. Произхожда от тропическите райони на Америка и са познати голям брой негови хибриди. Цветовете често ги оприличават на петунии, орхидеи и глоксинии. Цъфти в бяло, синьо, лилаво, розово, жълто, но всеки цвят е краткотраен. Листата са тъмнозелени, понякога почти черни, мъхести. Ахименесът е много подходящ за висяща кошница на слънчево място. Ако искате да е по-кичест, откъсвайте връхчетата, а стъблото завържете за колче. Не е претенциозен, но почвата не бива да изсъхва дори за един ден. В английски говорещите страни народното наименование на ахименеса е „топловодно растение”, вероятно защото се препоръчва да не се полива със студена, а с хладка вода. Размножавайте чрез разделяне на растенията, от малки коренови резници или чрез семена, засети през пролетта.