Цветя и билки » градина

Чемшир

admin — Thu, 30 Sep 2010 13:52:28 +0000

Чемширът е вечнозелено, дълговечно растение с ареал на разпространение Европа, Северна Африка и Мала Азия. Ботаническа характеристика. Представлява вечнозелено дърво или храст, което с възрастта нараства и може да достигне до 6 м височина. Притежава гъста, тъмнозелена корона. Листата му са неголеми, разполагащи се срещуположно по клонките. Те са кожести, с елиптична или яйцевидна форма. Цветовете са дребни, белезникави, с жълтеникави тичинки и лек приятен аромат, наподобяващ мед.

Популярни видове и сортове
У нас в България масово се използва Вечнозеленият чемшир (Buxus sempervirens). Негови използвани сортове са “Angustifolia” – с ланцетни и дълги до 3,5 см листа; “Argenteo variegata” – с пъстри в сребристо и зелено листа, „Rotundifolia” – един от търсените сортове, с по-едри закръглени обратнояйцевидни листа, дълги около 2,5 см и разположени рехаво по клонките, и „Suffruticosa” – бавнорастящ и сравнително нисък сорт, достигащ на височина само до 1 м. При Aureovariegataw листата са много декоративни, с кремавожълти петна. „Elegantissimatt е с изправени клонки, а сивозелените листа са със сребрист кант; „Pyramidalis” – пирамидална форма с удълженояйцевидни листа, подходящ за разнообразно оформление, a “Bullata” е сортът с най-дълги листа – до 3,5 см, и широки 2 см, които са в зелена багра с тъмносинкав оттенък.

Коколоба / Coccoloba

admin — Thu, 01 Apr 2010 06:31:32 +0000

сем. Polygonaceae – Лападови
Родината на коколобата е тропическа Америка. Макар в рода да съществуват 150 вида, в домашни условия се гледа само К. увифера (С. uvifera). Растението е храстовидно, вечнозелено, с лъскави и жилави закръглени листа с изпъкнали червени жилки, които с възрастта стават бели. Наричат коколобата „морско грозде”, защото в естествената й среда се появяват ароматни бели цветове, om кoumo после се развиват червени плодове като гроздове. Има и пъстролистна коколоба, която е много живописна – листата са почти безстеб-лени и са напръскани щедро с жълто. Размножава се от зряла клонка, но не е лесно и невинаги е успешно. Нуждае се от пространство, затова я засадете в просторен контейнер, за да могат да изпъкнат зрелищните й листа.

Иглика (Примула) Primula

admin — Wed, 17 Mar 2010 20:35:49 +0000

сем. Primulaceae – Игликови
Игликите са дошли при нас от провинция Юнан в Китай и се нареждат сред най-красивите цъфтящи през зимата и пролетта растения. Поради големия обхват на багрите си те внасят много пъстроцветие и настроение в домовете. Искат много светлина, но тъй като са горски растения, трябва да се пазят от преките слънчеви лъчи. Най-добро изложение за примулата е източен прозорец. Цъфтежът й продължава около шест седмици, ако се гледа при подходящи условия. Цветовете растат или на гроздове в центъра на розетката от листа, или на върха на дълги прави стъбла. Повечето примули се третират като едногодишни растения, но те могат да се гледат много години. След прецъфтяването намалете поливането, към края на март сменете саксийната пръст с нова, поддържайте я едва влажна, а появят ли се нови цветни пъпки, увеличете поливането, без водата да се задържа в подложката. През есента започнете да подхранвате растението и вие отново ще се радвате на обилен цъфтеж. Въпреки изброените грижи примулата си остарява и на две години е желателно да я обновявате от младите издънки, които отделяте от майчиното растение при смяната на пръстта. Някои от сортовете след прецъфтя-ването трябва да се подновят от семена, но други (P. obconica, P. sinensis) могат да се третират като многогодишни, ако се пресадят в нова пръст и се държат на хладно и сенчесто през лятото. Тогава се поливат много оскъдно, а на есен се почистват от изсъхналите листа и започва нормалното поливане.

Пъстра хризантема / Chrysanthemum coccineum

admin — Mon, 15 Mar 2010 21:53:21 +0000

В миналото позната като Pyrethrum.
Цветове: Розови до виненочервени или бели в кошнички, като на маргарита с жълти тръбести цветове в средата, обикновени или кичести. Листа: Фино нарязани, тъмнозелени.
Растеж: Гъст, често нестабилен.
Произход: Кавказ, Армения и Иран. По планински поляни. Местообитание: Силно слънчево, топло. Почва умерено суха до нормално влажна, добре пропусклива, умерено хранителна. Животът на пъстрата хризантема е кратък върху тежки почви. Отглеждане: През пролетта се наторява, а след цъфтежа се
подрязва. Нестабилните стъбла се подпират. Растенията трудно се преместват. Размножаване: Чрез разделяне и коренови резници. Приложение: В слънчеви бордюрни лехи, лехи за рязани цветя.
Подходящи партньори: Achil-lea-Millefolium-хибриди, Campanula glomerata, Salvia nemo-rosa, Scabiosa caucasica. Сортове:
• ‘Robinson’s Rosa’, различни розови тонове, обикновен, размножава се от семена.
• ‘Robinson’s Rot’, червен, обикновен, размножава се от семена.
• ‘Regent’, виненочервен, обикновен.
• ‘Alfred’, вишневочервен, кичест.

Жасмин / Jasminum

admin — Sun, 14 Mar 2010 14:13:17 +0000

сем. Oleaceae – Маслинови
У нас жасминът открай време е познат като градински храст, но има няколко разновидности, които са много подходящи за отглеждане и в домашни условия. Те са пълзящи, цъфтят в розово, жълто или бяло и, естествено, ароматът на цветовете е най-привлекателното в тях. Най-важното, което трябва да помните за успешното им отглеждане, е да ги съхранявате на хладно през зимата, да ги изваждате на открито през лятото, да им предоставяте максимално количество светлина и да дадете някаква подпорка на стъблата. Почвата никога не бива да пресъхва. Размножава се от млади резници, потопени във вода. Най-подходящи са: Ж. ангуларе (J. angulare) от Южна Африка, който е полукатерлив храст и ако получи подпора, може да израсне до 2 м; Ж. меснейи (J. mesneyi = J. primulinum) от Китай, наричан „игликин жасмин”, който е виещ се храст и цъфти в яркожълто; Ж. нитидум (J. nitidum) или „звезден жасмин” поради звездовидната форма на цветчетата; Ж. офици-нале (J. officinale) или „обикновен бял жасмин”; изключително ароматният Ж. полиантум (J. polyanthum) от Китай, наричан „розов жасмин” и „китайски жасмин”; Ж. рекс (J. rex) от Тайланд и Камбоджа, който е най-фрапантен, с най-едри цветове от белите жасмини; и Ж. самбак (J. sambac) от Индия, Бирма и Шри Ланка, известен като „арабски жасмин”. С цветовете на последния китайците ароматизират прочутия си жасми-нов чай, а индусите го вият на гирлянди и имат цветовете му за свещени.

Глехома / Glechoma

admin — Sat, 27 Feb 2010 13:52:52 +0000

сем: Labiatae / Устоцветни
Пълзящо растение, чието стъбло достига до 1 м дължина. Бързо се отблагодарява за малкото грижи, които изисква, лесно се размножава и освен че ефектно гарнира почвата на саксиите, възнаграждава и с бледовиолетови цветчета. Наричат глехомата „земен бръшлян”. Листата й са бъбрековидни, лъскави, вълнисти по периферията, по два срещуположно на възлите, където се образуват и цветовете. След прецъфтяването образува семена и много скоро всичките ви саксии ще се застелят приятно с глехома. Това от една страна е добре, но от друга от един момент нататък от глехомата няма спасяване и искате – не искате тя ще бъде навсякъде. Подобно на бръшляна това растение е сред малкото стайни, чиято родина е Европа, и поради това е устойчива на студ и расте добре и в градината. През зимата не обича да е на топло. Има и пъстролистна глехома, поръбена с бяло, което я прави и доста по-декоративна (G. hederacea variegata или Nepeta hederacea).

Изисквания
Добро осветление, обилно поливане през лятото и оскъдно през зимата. През лятото е желателно листата да се пръскат с вода.

Бугенвилия / Bougainvillea

admin — Sun, 14 Feb 2010 16:48:58 +0000

сем. Nyctaginaceae
Бугенвилията е бразилски храст и е рядко красива, но за жалост трудно се гледа в домашни условия. В много топли страни ще я видите да краси градини, огради и къщи, но у нас може да бъде само стайно растение. Носи името на Луи Антоан дьо Бугенвил (1729-1811), френски мореплавател, обиколил света. Представлява силно разклонен храст, достигащ 2 м височина. Заема доста място в дома и се нуждае от подпора. Листата й са удължени, овални, и през есента опадват. Цветовете са дребни, с красиви тичинки и плодник. Красотата им идва от прицветниците, които са розови, лилави или аленочервени, и те именно придават на храста веч-ноцъфтящ вид. Най-предпочитани са хибридът бутиана (В. х buttiana) с предлаганото многообразие от култивари и Б. глабра (В. glabra), наричана „хартиено цвете”, чиито брахтеи са в различни оттенъци на цикламеното.

Червена ряпа

admin — Fri, 12 Feb 2010 13:06:18 +0000

Пречиства организма и помага при тумори

Тя е изключително полезен зеленчук. Варена има по-висока концентрация на минерални вещества. Червената ряпа е ценно подмладяващо средство. Съдържа лесноусвоим силиций, който укрепва съединителната тъкан, костите и кръвоносните съдове, придава на кожата еластичност и подобрява състоянието на косата. Към това трябва да добавим фолиевата киселина, която играе важна роля при бременност, и същевременно засилва образуването на хормони като норадреналина и допамина, отговорни за душевното ни благополучие. Високото съдържание на калий спомага за отводняване на организма и го освобождава от токсичните вещества. Сокът от червена ряпа е богат на витамини и минерали и се препоръчва за лечение на тумори. Той понижава нивото на холестерола, засилва имунитета, спомага растежа на клетките и прогонва умората, затова може да бъде наречен панацея.

От суровата червена ряпа най-често се прави сок, а варена се използва в салати, супи и зеленчукови ястия. Не се препоръчва беленето й преди топлинна обработка, за да не изтече сокът. Има най-високо съдържание на захар от всички зеленчуци – една лъжичка на сто грама.

ОБИКНОВЕН ЗВЕЗДЕЛ, ОБИКНОВЕНО ДИМИТРОВЧЕ Aster amellus

admin — Mon, 18 Jan 2010 15:33:41 +0000

Местно диво многогодишно растение с много и красиви сортове.

Цветове: Лилави, виолетово-сини или розови, в средата на кошничката с жълти цветове, подобни на маргарити. Листа: Широки ланцетни, матовозелени, мъхести.
Растеж: Изправен, гъст. Произход: Европа до Мала и Западна Азия. По сухи и слънчеви места край горите, варовити бедни, както и степни поляни.
Местообитание: Силно слънчеви, топли, също така горещи и сухи места. Почва умерено суха до нормално влажна, пропусклива, съдържаща калций.
Отглеждане: Засажда се само през пролетта, засаждането през есента често е неуспешно. Подхранва се умерено. Върху тлъсти почви живее кратко и през 3 години трябва да се разделя. През есента, веднага след цъфтежа, се подрязва.
Размножаване: Чрез резници, чрез разделяне през пролетта. Приложение: Слънчеви, предимно сухи бордюрни лехи. Подходящи партньори: Achillea filipendulina, Anaphalis. -Calamagrostis x acutiflora.

Сортове:

*’Lady Hindlip’, розов
*’Dr. Otto Petschek’, лаван-дуловосин
*’Sonora’, тъмновиолетов
*’Veilchenkoenigin’, тъмновиолетов, късноцъфтящ
* Aster pyrenaeus ‘Lutetia’, лавандуловорозов, 50 см
* Aster x frikartii ‘Wundervon Staefa’, нежносин c жълта среда, цъфти седмици наред, 60-80 см.

Какво значи многогодишни тревисти растения?

admin — Mon, 28 Dec 2009 08:01:15 +0000

Многогодишните тревисти растения имат стъбла, които не натрупват дървесина или натрупват малко, за разлика от дърветата и храстите. С изключение на листата на няколко вида, които остават зелени и през зимата, надземните части на тези растения умират всяка година. И също така всяка година те отново покарват от намиращите се близо до земята или под нея обновителни пъпки. Изминаващата година се отразява в техния годишен вегетационен цикъл, пускането на издънки, цъфтеж, връзване на плодове и закърняване много по-ярко, отколкото при другите растения.