сем. Apocynaceae – Зимзеленови

Южноамериканската мандевила е едно от най-ловящите окото катерли­ви растения. Родът наброява около сто вида. Много е подходяща за слънчеви зимни градини. Листата са като коже­ни, на дължина до 20 см. Цъфти през ля­тото и есента със 7-8-сантиметрови розови, лилави, наситено-червени или бели цветове с формата на фунийки. Като стайно растение, най-добре да бъде засадена в голяма саксия и да бъде пусната да пълзи по рамка, направена от тел или друг материал. Ако се нало­жи подкастряне, най-добре е това да се стори през пролетта. Остави ли се да расте на воля, може да достигне 3-5 м дължина. Мандевила боливиензис (М. Ьо­liviensis) достига 3 м и има лъскави, зеле­ни, продълговато-овални листа, 5-8 см дълги. Цветовете са 5 см в диаметър, бели с жълто гърло. Мандевила лакса (М. laxa = М. suaveolens), наричана чи­лийски жасмин, израства до 5 м във ви­сочина и дава ароматни бели цветове, които растат на гроздове. Растението е изключително отровно – отровни са както листата, така и цветовете, но това не се отразява ви­димо на неговата популярност. Размно­жава се от натопени във вода резници.

Ксантозмата е сред най-екзотични­те представители на тропическата флора. Естественият й хабитат е Южна Америка. Родът се състои от над 40 представители, повечето с удебе­лени коренища и грудки. В много отно­шения прилича на алоказията и колока­зията. В тропиците грудките и листа­та на някои видове се използват за хра­на. Листата на това растение са стреловидни като на младия сциндапсус, раз­положени на дълги стъбла, излизащи от почвата. Цветовете са типични за се­мейството – прилистници, носещи от­делни зони миниатюрни безлистни мъжки и женски цветчета. Размножава се през пролетта при пресаждането, като се разделя туфата. Колумбийската К. лин­дении (X. lindenii) има тъмнозелени лис­та до 30 см в дължина, крещящо изпъ­стрени с широки бели жилки. Антилска­та К. виолацеум (X. violaceum = Alocasia violacea) е с по-едри листа – до 45 см дълги, наситено зелени с лилави жилки и стъбла. В родината й я отглеждат за­ради високото качество на нишестето в грудките.

Диооните са примитивни палмопо-добни растения от Мексико и Централна Америка, които донякъде напомнят на по-добре известните палми цикас. Образуват изправени късовати стволове, увенчани от розетки издължени гребеновидни листа с твърда повърхност. „Цветовете”, които се появяват само върху едрите екземпляри, израстват в центъра на розетката. Те са последвани от едри нишестени плодове, които се стриват на брашно и се използват за храна. Диооните са много ефектни в големи контейнери, поставени в слънчева стая или зимна градина. Размножават се от семена през пролетта и лятото.

Изисквания
Много слънце, светлина и умерено поливане.

Диксонията произхожда от областите, разположени между Малайзия и Австралия. Родът наброява 30 вида едри папрати с красиво извити, елегантни, дантелени петури. Името си дължи на английския ботаник и собственик на големи оранжерии Джеймс Диксън (1738-1832). Мястото на тази крайно необичайна и екзотична папрат е по-скоро в парник или зимна градина, отколкото в нашенския хол. На зряла възраст тя дава як ствол, достигащ 6 м височина, коронясан на върха от мътнозелени широки лъскави петури. Диксония сквароза (D. squamosa) е красиво саксийно растение, докато е малко, но с възрастта става цяло дърво. Най-подходяща за отглеждане в дома е австралийската Д. антарктика (D. antarctica), наричана „меко папратово дърво”.

Централноамериканско растение, понякога цитирано като Бругманзия (Brugmansia). Едрите тромпетоподобни цветове на датурата са изключително изкушаващи, но въпреки това не си трошете краката в бързината да го купите, тъй като датурата се нуждае от много пространство и грижи, без никаква гаранция, че ще се отблагодари за главоболията. Всичките й части освен това са отровни и трябва много да се внимава при боравенето с нея. (Датура страмониум – D. stramonium -е нашенският татул, но не се отглежда като стайно растение.) Най-подходяща е за просторна зимна градина. На пазара най-често се предлагат два вида: Д. кандида (D. Candida), или „ангелски тромпет”, и Д. суавеоленс (D. suaveo-lens). И двете имат бели до кремави цветове. Датура сангвинеа (D. sanguinea) се среща по-рядко, но е много ефектна с дългите си до 25 см оранже-во-червени „тромпети”. Размножавайте от връхни резници през пролетта.