Цветя и билки » секуленти

Сенецио роулеянус

admin — Mon, 29 Nov 2010 11:30:06 +0000

Третата група сенецио се представлява от сукуленти. Най-интересно сред тях е С. роулеянус (S. rowleyanus) от Южна Намибия. То има слабо развита повърхностна коренова система и тънки като нишки стъбла, които падат надолу и достигат 1 м дължина. По тях са нанизани последователно като броеница видоизменени топчести листа, които много приличат на грахови зърна (в много страни е известно като „наниз мъниста”). През есента растението цъфти с единични, дребни ароматни цветове. Размножава се лесно – отрязвате част от стъблото с Z-3 възела и го поставяте във влажен пясък. Листата на южноафриканския С. цитри- формис (S. citriformis) са с формата на малки лимончета, а С. скапозус (S. sca-posus), също от Южна Африка, прави розетки от дълги елегантни листа, целите покрити с бял мъх. Сенецио маритимус (S. maritimus = S. bicolor cineraria = Cineraria maritima = Senecio cineraria) има средиземноморски произход и дори у нас често може да се види из дворните градини на черноморските ни селища. Има силно нарязани, подобни на индрише листа, покрити с бял мъх, и цъфти през втората година с лимоненожълти цветче-та. Размножава се от семена в началото на пролетта или от млади, нецъфте-ли резници, забодени във влажна почва.

Пахиподиум / Pachypodium

admin — Sun, 11 Jul 2010 15:37:03 +0000

сем. Apocynaceae

Изумително ефектен южноафрикански сукулент, лесен за отглеждане и труден за набавяне. Пахиподиум сукулентум (P. succulentum) има тумбесто коренище, което расте до голяма степен над повърхността на почвата. То дава бодливи разклонения, които през пролетта цъфтят, после се покриват с листа, а през лятото отново цъфтят. Цветовете могат да бъдат бели или розови на червени ивички. Растението достига 2О-3О см височина и ширина. Желателно е всяка пролет да се пресажда в малко по-голяма саксия, като внимавате да не нараните корените. След като големината на контейнера достигне височина 15 см, пресаждането може да става на две-три години, но за сметка на това редовно подхранвайте пахиподиума. Размножаването да става за предпочитане от семена. По-лесно можете да си набавите (P. lamerei), наричан „мадагаскарска палма”, тъй като произхожда от Мадагаскар. Той има зелено сукулентно стъбло, цялото в дълги остри бодли като на кактус, и на върха на стъблото корона от зелени, тънки, дълги листа.

Пахифитум / Pachyphytum

admin — Wed, 30 Jun 2010 13:22:42 +0000

сем. Crassulaceae – Дебелецови
Популярен сукулент, наричан много удачно „захаросани бадеми”, „лунни камъчета”, „яйчица”, „дражета” и прочие заради формата на листата – сиви, топчести, разположени като розетка върху деликатно бяло стъбло. Пахифитумът е близък роднина на ехеверията. Семейната прилика си проличава особено при обагрения в мораво П. аметистинум (P. amethystinum = Graptopetalum amethystinum), но по-популярен е П. овиферум (P. oviferum) с яйцевидни топчести листа. Растението започва да расте изправено, след това тръгва настрани, докато покрие повърхност от 2О-3О см и отново тръгва нагоре на височина 8-1О см. Пахифитумът се гледа лесно, като повечето сукуленти. Пресаждайте растението напролет, като внимавате много при манипулирането, тъй като е лесноранимо.

Лампрантус / Lampranthus

admin — Thu, 06 May 2010 16:30:12 +0000

сем. Aizoaceae - Аизоеви
Южноафрикански сукулент, чийто роднаброява 160 вида близки роднини на карпобротуса и също като него класифицирани преди като Мезембриантемум(Mesembryanthemum). Има пълзящи илиизправени стъбла със срещуположни двойки месести цилиндрични листа. Основната атракция обаче са подобните намаргарити цветове, които се отварят само ако растението е разположено на слънце. Размножава се от вкоренени във вода резници през пролетта и лятото. Може да оставите резника едно денонощие да засъхне и след това да го боднете във влажен пясък. Отглеждат се видовете Л. ауреус (L aureus), който цъфти в оранжево; Л. бландус (L blandus), който расте no-изправено и има червени стволове и розови цветове; Л. хавортии (L hawortii), отличаващ се със сивозелени листа и светлолилави цветове и още няколко вида, чиято основна отлика е баграта на цветовете.

Котиледон / Cotyledon

admin — Sat, 17 Apr 2010 07:58:00 +0000

сем. Crassulaceae
Това е един от no-малко разпространените у нас сукуленти от Южна Африка, макар че се числи към многоброен род – известни са 41 негови вида. Котиледон ундулата (С. undilata) има сочно стъбло, достигащо 50 см височина, с месести листа, вълнисти по края и целите покрити с восъчен налип. Видът К. орбикулата (С. orbiculata) е с по-големи размери, храстовиден, а листата му са с формата на лъжица. Котиледон ар-боресценс (С. arborescens) има дървесно стъбло и гладки, закръглени, срещуположни листа с червеникава периферия, покрити с восъчен налип. Последният често се води като Красула котиледон (Crassula cotyledon). Котиледонът дава през лятото яркочервени цветове, разположени като чадърче. Като всички сукуленти растението обича слънце, добър дренаж, примесена с пясък почва, равномерно поливане с малко вода. Няма претенции към въздушната влажност, а се размножава лесно чрез вкореняване на листа в леко навлажнен пясък.

Конофитум (Живи камъчета) / Conophytum

admin — Sun, 11 Apr 2010 19:38:18 +0000

сем. Aizoaceae – Аизоеви
Живите камъчета са по-скоро интересни, отколкото красиви, но в крайна сметка, както е казал великият Шекспир, красотата е в очите на гледащия. Родът съдържа 270 вида сукуленти. Всяко растение се състои от двойка извънредно удебелени листа, сраснали се заедно така, че образуват нещо като цяло тяло, сцепено на върха. Това сцепване може да е съвсем незначително, като малка трапчинка, а може и да разделя растението до основата, в зависимост от вида. Размерите обаче не варират в големи граници и достигат до 5 см. Затова пък цветовете и шарките имат учудващо разнообразие и за някои хора колекционирането на живи камъчета се превръща в хоби.
Конофитумът е пренесен от Южна Африка, а приликата с морски камъчета е поразителна, както и при литоп-са. Той има no-закръглени очертания, цъфти с яркорозови цветчета като рехави маргаритки с жълти тичинки. Видът К. билобум (С. bilobum) е сиво-зелен на цвят с червеникаво по края, К. камку-лус (С. camculus) е бледозелен, К. пеар-сонии нана (С. pearsonii папа) образува голяма купчинка от по-дребни, кръгли „камъчета”, най-отгоре с трапчинка, К. фридрихе (С. friedrichae) е светлозе-лен, с преливащи по-тъмни петна.
Те нарастват изключително бавно и трябва през цялата зима да се държат на сухо, без да се поливат. Прочетете за тях и на „литопс”.

Еониум / Aeonium

admin — Wed, 24 Mar 2010 12:12:06 +0000

сем. Crassulaceae – Дебелецови
Съществуват около 40 вида от този сукулент, произхождащи от Арабия, Етиопия, Средизе мноморския регион и Северноатлантическите острови. Имат месести листа, събрани на розетка подобно на ехеверията, като при някои розетката е самотна, а други образуват цели колонии. Най-атрактивни са еониумите, чиито розетки стърчат от дървовидно стъбло. Звездовидните цветове имат от 6 до 12 листенца и са събрани на едри топки върху дръжка. След прецъфтяването се препоръчва дръжката да се среже в основата. Самотните еониуми умират изцяло след прецъфтяването, затова е препоръчително предварително да си подсигурите поколение.
Еониум табулеформе (A. tabulaeforte) от Канарските острови образува плоски като паници розетки без стъбло, достигащи 50 см в диаметър. Най-разпространен обаче е Е. арбореум (А. arboreum), който е изключително ефектен, тъй като лятно време на силно слънце листата му стават тъмнолила-ви до черни. През зимата губят драматичната си окраска и се връщат към семплото зелено, но растението пак си остава красиво. Под основната розетка след време се образуват множество по-малки, които гарнират красиво ствола, но са и прекрасен материал за размножаване. Могат да се боднат направо в пръстта, след като се оставят едно денонощие да съхнат.

Карпобротус / Carpobrotus

admin — Tue, 16 Mar 2010 22:42:42 +0000

сем. Aizoaceae – Аизоеви
Карпобротусът, също като лампран-туса, доскоро се класифицираше като Мезембриантемум (Mesembryanthe-тит). Произхожда от Южна Африка, Австралия, Америка и Тихоокеанските острови. Има цилиндрични, ъглова месести листа, растящи на двойки, и маргаритоподобни цветове в различни багри. Много подходящо растение за висяща кошница, но да се има предвид, че доста натежава, след като се разрасне. Тъй като е сукулент, трябва да се гледа на най-слънчевото място в стаята. Карпобротус едулис (С. edulis) има стъбла с дължина до 1 м и дълги до 12 см листа, триъгълни в напречен разрез. Цъфти през лятото в лилаво или жълто.

Доротеантус / Dorotheanthus

admin — Wed, 24 Feb 2010 06:44:53 +0000

сем. Aizoaceae / Аизоеви

Южноафрикански сукулент, чийто род наброява десет едногодишници, по-рано класифицирани като Мезембриантемум (Mesembryanthemum) и все още често включван към тази група. Растението е кръстено на Доротея, майката на големия специалист по мезембриантемумите проф. Швантес. Листата му са издължени, почти цилиндрични, а маргаритоподобните цветя върху издължени стъбла се отварят само на слънце. Много атрактивни растения за домашно стайно цвете, защото охотно цъфтят, ако саксията се постави на слънчев прозорец. Най-отглеждан е Д. белидиформис (D. bellidiformis = Mesembryanthemum criniflorum), известен повече като „Ливингстонска маргарита”. Той се стеле ниско по земята и има красиви цветове в разни оттенъци на червено, розово, оранжево и бяло. Размножава се от семена през пролетта.

Изисквания

Силно слънце и много оскъдно поливане.

Динтерантус (Жиби камъчета) Dinteranthus

admin — Mon, 22 Feb 2010 12:24:44 +0000

сем. Aizoaceae / Аизоеви

Южноафрикански сукулент, който е близък роднина на живите камъчета и силно наподобява на литопса. За разлика от него обаче всяко прораснало растение има от един до три чифта листа. Подобните на маргаритки цветове се появяват в края на лятото или през есента, в някои видове през пролетта. Името си сукулентът дължи на немския ботаник професор Курт Динтер (1868-1945), изучавал флората на Югозападна Африка. Размножава се от семена през пролетта.

Бриофилум / Bryophyllum

admin — Sun, 14 Feb 2010 15:28:56 +0000

сем. Crassulaceae

Отглеждат се два вида бриофилуми, и двата от Мадагаскар. Единият е с широки заострени листа (В. daigremontianit = Kalanchoe daigremontianum), a другият с цилиндрични листа почти без дръжки и с цилиндрично стъбло (В. tubiflorum = Kalanchoe tubiflora). Вторият е наречен от народа змиорче и като повечето народни названия е крайно удачно. И двата бриофилума се гледат лесно, ако са в топло слънчево помещение. По периферията на листата им се образуват миниатюрни растенийца, които пускат коренчета дори още върху майчиното растение, а паднат ли върху саксийната пръст, сами се засаждат. Това прави бриофилума много лесен за размножаване. Змиорчето освен това цъфти през зимата с прекрасни жълто-оранжеви камбанки.

Алое / Aloe

admin — Thu, 17 Dec 2009 14:04:10 +0000

сем. Liliaceae

Този лековит сукулентен член на семейство лилиеви, родом от Южна Африка, се радва на голяма популярност като домашно растение. Сокът му лекува изгаряния, полезен е за кожата и косата. Всичките му 275 видове имат месести стъбла с назъбени тлъсти листа. Много е устойчив, но не понася прекаленото поливане и мокренето на розетката, при което може да загние. Оставете почвата напълно да изсъхне, преди да го полеете отново. Ако листата станат сухи и кафяви, значи сте прекалили с пресушаването. Ако цветът е белезникав, преместете го на по-светло. Размножава се през пролетта чрез разделяне на розетките. Оставете новата розетка едно денонощие да поизсъхне, преди да я забодете в леко влажна почва или пясък. Алое вариегата (A. variegata) е поразително ефектен -изправените му триъгълни листа имат бял кант и са напречно нашарени със светлозелено върху тъмнозелено до мораво. Алое аристата (A. aristata) е по-дребен. Листата му образуват топчес-та розетка, която след време дава голям брой издънки. Алое митриформис (A. mitriformis) има бодли, а листата на А. хумилис (A. humilis) са фино назъбени, синьо-зелени на цвят. Алое вера или бар-бадензис (A. vera = A. barbadensis) от Aloe variegata Канарските острови, Мадейра и Капо Верде е изключително устойчиво и безпроблемно растение, стига да се гледа на слънчево и сухо място. Образува розетка от месести изправени и заострени по края листа, осеяни с бодлички.

Изисквания

Обича пряка слънчева светлина. Поливането през лятото да е умерено като при всеки сукулент, а през зимата почти да не се полива. През зимата температурата не бива да пада под 8°С.