Achillea х kellereri Suenderm, ахилея келерери, равнец
Произходът й е хибриден (A. Clypeolata х A. pseudopectinata). Продължителност на Живот: Многогодишен вид. Хабитус: Ахилея келерери е сравнително рядка, но много ефектна с листната си маса и цветове. Листата й са перести, дълги от 5 до 15 см, силно нарязани – като дантелена вълниста периферия; приятно сребристобели по багра и се запазват целогодишно. Растението се разпростира, като прави сравнително плътно покритие на почвата – възглавнички или чимоподобно покритие. Туфите са високи не повече от 10 см, когато растенията не са в цъфтеж. ЦъфтеЖ: При цъфтеж стъблата с типичните за семейството (Asteracea) съцветия кошнички се извисяват с около 10-12 см над листата на слабо облистени стъбла. Кошничките са бели. Цъфтежът е кратък, по-малко от месец – през май, но много ефектен.

В рода антенария се включват ниски многогодишни тревисти видове с пълзящо коренище и стъбла. Разпространени са предимно в умерените ширини на Северното полукълбо. Полувечнозелените им листа в розетки образуват килим върху почвата.

Цъфтеж: Цветоносните стъбла се появяват в средата на розетките, а съцветията са дребни, пухкави кошнички. По багра те са бели или розовеещи (към началото на масовия цъфтеж). Цветоносните стъбла се издигат доста над листните възглавници и достигат между 25 и 40 см на височина. Растението е много красиво в масов цъфтеж, който настъпва през април-май. Семената са хвърчилки, които при разнасянето си покриват растенията с бял мъх.

Кичест перлен равнец

Ареал на Вида: Източна Европа. Продължителност на Живот: Многогодишен вид. Хабитус: Височина до 60 см. Зелени до сиво зелени, малки, врязани по периферията листа.

Цъфтеж: Гроздовидни връхни съцветия със снежнобели цветове от юни до есента. При сорта „Perla” цветовете са кичести.

Отглеждане. Пряко слънце, дренирани песъчливо-глинести почви или всяка градинска почва. Толерантност към засушаване на субстрата – средна.
Размножаване. Делене на туфите лято или есен. Размножаването със семена изисква повече време и е възможно само за вида.

Използване. За скални кътове, за цветни бордюри, за цъфтящи ливади, за цветни лехи в средата или периферните части. За цъфтящи ливади върху покриви и субстрати, дълбоки поне 10-15 см (или повече), използвайте още следните ахилеи: A. chrysocoma, A. clavennae, A. millefolium.

Лигуларията принадлежи към много­броен род, но се отглежда единствено Л. тусилагинеа (L tussilaginea = Senecio kaemferi = Farfugium grande = F. japo­nicum), която расте естествено в Ки­тай, Япония, Корея и Тайван. Образува бавно нарастващо храстче с кръглова­ти бъбрековидни листа, вълнообразно изрязани по края, целите красиво обаг­рени с жълти петънца. В края на лятото и през есента се появяват жълтени­кави цветчета. Поради стелещия се нисък растеж лигуларията е много под­ходяща за ефектно покриване на поч­вата на големи контейнери с едри еди­нични растения, но е хубава и сама по себе си. Размножава се чрез разделяне или от резници през пролетта.

Местен вид c красиво оформени цветове.
Цветове: Сини, подобни на обикновената метличина, кошничките са единични върху прави стъбла.
Листа: Широко лаицетни, тъмно сивозелени. Растеж: Изправени, гъсти стъбла, които се развиват от пълзящото коренище. Понякога полягат.
Произход: Европа до Мала Азия. По горски поляни и слънчеви места покрай планинските гори. Местообитание: Полусенчесто, при достатъчно напояване и слънчево, умерено топло. Почва умерено суха до нормално влажна. Недопустими са мокри или уплътняващи се почви!
Отглеждане: Наторява се само понякога умерено, тъй като в противен случай е неустойчива. След като прецъфти, цветните дръжки се подрязват силно. Размножаване: Чрез разделяне през пролетта и чрез коренови резници.
Приложение: В източните и западните части на дървесни насаждения, в полусенчести и бордюрни лехи или в хладни, слънчеви цветни лехи. В алпинеуми и подобни на гора естествени градини.

Подходящи партньори: Anemone sylvestris, Digitalis grandiflora, Geum coccineum, Lamium, Lysimachia.

Сортове:
• ‘Alba’, бял
• ‘Grandiflora’, синьовиоле-тов c едри цветове.