Сидеразисът е бразилско растение и по-рано се водеше към традесканциите, но се отличава от типичните представители на групата с това, че не се стели, а образува красива розетка. Видът, който се отглежда, е С. фуската (S. fusca-ta = Pyrrheimia fuscata = Tradescantia fus-cata). Листата му са едри, яркозелени, надлъжно нашарени със светли ивици и достигат go Z0 см дължина, а красивите лилави цветове са с диаметър до 3 см. Най-добре се чувства в терариум, тъй като обича постоянна висока влажност. Размножава се от семена или чрез разделяне на розетките през пролетта.

Изисквания
Като всички традесканции иска висока влажност, обилно поливане и добро осветление. През зимата поливането трябва да се намали.

сем. Apocynaceae – Зимзеленови

Южноамериканската мандевила е едно от най-ловящите окото катерли­ви растения. Родът наброява около сто вида. Много е подходяща за слънчеви зимни градини. Листата са като коже­ни, на дължина до 20 см. Цъфти през ля­тото и есента със 7-8-сантиметрови розови, лилави, наситено-червени или бели цветове с формата на фунийки. Като стайно растение, най-добре да бъде засадена в голяма саксия и да бъде пусната да пълзи по рамка, направена от тел или друг материал. Ако се нало­жи подкастряне, най-добре е това да се стори през пролетта. Остави ли се да расте на воля, може да достигне 3-5 м дължина. Мандевила боливиензис (М. Ьо­liviensis) достига 3 м и има лъскави, зеле­ни, продълговато-овални листа, 5-8 см дълги. Цветовете са 5 см в диаметър, бели с жълто гърло. Мандевила лакса (М. laxa = М. suaveolens), наричана чи­лийски жасмин, израства до 5 м във ви­сочина и дава ароматни бели цветове, които растат на гроздове. Растението е изключително отровно – отровни са както листата, така и цветовете, но това не се отразява ви­димо на неговата популярност. Размно­жава се от натопени във вода резници.

Миртата от хилядолетия се отглеж­да като стайно растение, но все още е рядкост в дома. Дребните овални лис­та, напомнящи донякъде за чемшира, са лъскави и ароматни, през лятото се появяват бели цветчета, а през есента лилави плодове. Миртовото храстче може да израсне на 50-60 см височи­на, ако не се подкастря, а през летни­те месеци може да се изнесе навън. Мир­тус комунис (М. communis) или гръцката мирта има бели цветчета с форма­та на чинийка, цялата изпълнена със зла­тисти тичинки, от което общото впе­чатление е по-скоро за жълт цвят. Има и по-дребна мирта – М. с. microphylla, ­ ако пространството ви е ограничено. Новозеландската М. булата (М. bullata = Lophomyrtus bullata) има единични бели цветчета през лятото, след кои­то се появяват челни продълговати плодчета около 5 см в разрез. Растението е много лесно за гледане, приспосо­бено е към култивиране в саксия и се размножава лесно от резници през зимата. Пресаждането, ако е необходимо, да става през пролетта.

Охната расте в тропическите и суб­тропическите области на Африка и Азия. Родът наброява около 9О вида дървета и храсти с цели нечифтно разположени листа и зеленикави или жълти цветове, след които се появяват зрелищни пло­дове. За стайно отглеждане е подходящ видът О. серулата (О. serrulata), известна като „Мики Маус”. Израства като доста високо (дo 2 м) храстче и има яркожълти цветове, които се появяват поединично или на малки китки. След прецъфтяването се появяват трайни черни плодчета, които стоят много ефектно в червените си „чашки”. Размножава се от връхни резници, натопени във вода през пролетта и лятото.

Всички нерине са от Южна Африка и са сред най-красивите и необичайни цъфтящи луковични растения. Листата им са мечовидни, 30-ина сантиметра дълги, и се появяват с образуването на цвето­вете. Често цъфтят от края на лято­то до края на зимата. Цветовете са върху изправено цветоносно стъбло, по ня­колко наведнъж, в бяло или най-различни оттенъци на червено. Характерен за цветовете им е начинът, по който из­правените тичинки стърчат доста из­вън накъдрените листенца. Нерине флек­суоза (N. flexuosa) дава цветовете си през есента върху стъбло, достигащо 60 см височина; Н. курвифолиа (N. curvi­folia) има яркочервени цветове; Н. сар­ниензис (N. sarniensis) цъфти в розово или оранжевочервено. Засаждайте луковицата през лятото или есента, като я оставите наполовина извън пръстта. Не поливайте, докато не се появи цветна пъпка или листо. Тогава започнете да поддържате почвата равномерно влажна и подхранвайте на две седмици от септември до май. От май до септември дръжте растението сухо и не го торете. През август свалете най­горния слой от пръстта и го подменете с нов. Необходимо е пресаждане на 3-4 години, и тогава можете да раз­множите растението от издънките.

Либерцията произхожда от Австра­лия, Нова Зеландия и Южна Америка. Родът наброява 12 вечнозелени много­годишници, образуващи ветрилообраз­ни туфи от мечоподобни листа. Трили­стните цветчета са появяват през лятото върху тънки дръжки. Растението е взискателно спрямо въздушната вла­га, поради което е най-подходящо за зимна градина, но по време на цъфте­жа може да се внесе в дома. След цъфте­жа може да се размножи чрез деление. Носи името на белгийската ботаничка Мари Либер (1782-1863). Култивират се Л. формоза (L formosa) от Чили с листа до 45 см дълги и бели цветове; Л. гранди­флора (L grandiflora) от Нова Зеландия с малко по-дълги листа и снежнобели цве­тове върху дълги до 1 м дръжки; и Л. ик­сиоидес (L ixioides) също от Нова Зе­ландия, чиито бели цветове са жълте­никави от външната страна.

Растението е донесено от Индия и се отглежда заради прекрасните оранжеви цветове, които го отрупват от пролетта до есента. Родът включва 60 вида. Започва да цъфти още докато е само на няколко месеца. Цветовете са разположени върху относително високо, дебело, четириъгълно цветоносно стъбло и имат формата на широко разтворени тромпети с тежки зелени брахтеи (видоизменени листа). Недостатъкът на кросандрата е постоянната й нужда от влажен въздух – трудно ще оцелее, ако не се пръска често или не е разположена сред други растения за по-висока влажност. За да продължите цъфтежа, веднага премахвайте прецъфтелите цветове. Размножава се през пролетта и лятото от млад резник, вкоренен във вода. Отглеждат се видовете К. ундулифолиа (С. undulifolia = С. infundibuliformis) от Индия и Шри Ланка, която цъфти от пролетта до есента с розовати цветове до 3 см широки, върху 10-сантиметрови цветоносни стъбла. Кросандра нилотика (С. nilotica) от Източна Африка е храстовидна, с елиптичнлиста, а цветовете й са от бледокеремидени до кайсиевожълти.

По листата на тези бегонии се срещат сребристобели, розови, яркочервени, зелени, бронзово-кафяви, виолетови до почти черни оттенъци. При много от сортовете те са покрити и с мъхести власинки, придаващи на листата мекота и кадифен блясък. Долната страна на листата, листните дръжки и късите стъбла също са покрити с власинки. При някои от сортовете листата може да достигнат 15-25 см дължина и 20 см в ширина.