сем: Aizoceae

Изисквания
Типичен сукулент – иска много слънце и много малко поливане.

Този сукулент е близък роднина на ехеверията. Родът наброява около 60 вида. Носи името на Уилям Ръсел Дъдли (1849-1911), професор по ботаника в калифорнийския университет Станфорд. Дудле-ята расте в Мексико, където покрива като с бяла пелена цели скалисти хълмове, огрени от жаркото слънце. Достига на височина около 30 см, а диаметърът на розетката й може да нарасне до 25 см. Тя се причислява към многобройните растения, които са сякаш плътно посипани с брашно. Природата си служи с този похват, за да ги предпазва от пресушаващото въздействие на слънцето. Всяко докосване до листата, както и поливането, могат да оставят следи върху финото бяло покритие. За да не се мокрят листата, водата трябва много внимателно да се налива или в подложката, или (още по-внимателно) направо върху почвата. Дудрея атенуата (D. attenuata = Echeveria attenuata = Е. edulis) израства до полухраст на 30 см височина и има изправени, цилиндрично закръглени листа. Дудлея хасеи (D. hassei = Echeveria hassei) има силно издължени, остроцилиндрични, образуващи гъста розетка листа, с височина до 30 см. Дудлеята не може да се завъди от листо като повечето сукуленти, но в основата на растението-майка се появяват млади розетки и служат за размножителен материал.

сем.

Изисквания
Топлина, обилно слънце и много оскъдно поливане, колкото да не е без хич.

сем. Aizoceae

Южноафрикански сукулент, подобен на титанопсиса, с 16 разновидности. Дребно растение с удебелено коренище и много месести ръбести листа, осеяни с бодлички, пригодено от природата да се слива с камънаците, сред които рас­те. Дава много приятни цветове с фор­мата на маргаритки, които се разтва­рят късно следобед или през нощта. Раз­множава се от семена или чрез деление през пролетта. Едно от условията за домашното отглеждане на алоинопсиса е по-ниската температура през зима­та – около 10°С.

Изисквания

Силна слънчева светлина. Да се полива оскъдно като всички сукуленти.

сем.

Много атрактивен сукулент от ост­ровите на Микронезия, който често се гледа в България. Продава се и в някои цветарски магазини, понякога като ео-ниум, който му е близък роднина. Изве­стни са 10 вида аихризони. Листата са дребни, месести, фино мъхести или глад­ки, закръглени по края лопатки, разпо­ложени в розетки. Често се образува стъбло, което при някои аихризони поч­ти се закрива от гъстите туфи с ро­зетки, но при други е изправено като на дръвче и често прилича на красив бонзай. Подобно на еониума и другите красули, от стъблото му висят „конци”, които са по същество въздушни корени. Най-разпространен в света е хибридът А. доместикум (A. х domesticum = Аео-nium х domesticum), който достига 10 см височина, но с възрастта заема до­ста голяма площ на ширина. Пъстролистната му форма е най-красива, като младите листа израстват чисто бели. По-често може да попаднете на А. лак-сум (A. laxum), който произхожда от Канарските острови и образува изпра­вен ствол до 30 см висок. Листата му са мъхести. Също от Канарските ост­рови е и А. тортуозум (A. tortuosum), който образува гъсти туфи от розет­ки, натежаващи върху крехкия ствол. Ако се отчупи някоя розетка, можете про­сто да я боднете в пръст или пясък и тя ще се вкорени. Същото се отнася и за всички останали аихризони.

Изисквания

Аихризонът е сукулент, затова трябва да се държи на светло и слънчево и да се полива оскъдно чак когато му пресъхне поч­вата. През зимата издържа на темпера­тури до 10°С, но предпочита да е на по-топло.

сем.

Много интересен и ефектен сукулент, произхождащ от Южна Африка, но слабо познат и относително рядко сре­щан у нас. Познати са около 50 негови разновидности. Адромисхусът е много близък роднина на котиледона. Расте­нието е дребно и е много подходящо за стайно отглеждане, защото радва це­логодишно с привлекателната си зеле­нина. Листата му са месести, вълнооб­разни по краищата, сиво-зелени, често с по-тъмни петна и червеникави власин­ки в основата, които са всъщност въздушни корени. Цветовете му са дреб­ни, петлистни, червеникави или бели и се появяват през лятото. Сред най-раз­пространените е А. макулатус (А. maculatus = Cotyledon maculata = Crassula maculata), който достига 10 см височи­на. Листата му са закръглени, приличат на лопатка, имат бодлички по краища­та и са зелени на кафяви петънца. Адромисхус фестивус (A. festivus) има мно­го месести, до тумбести лопатковид-ни листа, достигащи 3 см дължина. Цветът им е наситено зелен на тъмни петна. Адромисхус триколор (A. tricolor) има по-едри листа, до 6 см дълги и об­разува туфи. Листата му са тесни, продълговато цилиндрични, сивозелени на лилави петна. Растението се размно­жава от листо, престояло едно дено­нощие на сухо, боцнато след това в пясък или обикновена пръст.

Изисквания

Силно слънце и много оскъдно поливане като при всички сукуленти.