Необичайно природно творение, кое­то навлезе твърдо и на нашия пазар. Но­си името на френския автор на селскос­топански трудове П. С. Нолен, творил преди два века. Трудно е да се повярва, че това растение е от семейство лили­еви. Родина са му мексиканските пустин­ни райони и това предопределя чудно­ватата форма на стъблото. В основа­та си е удебелено като голяма лукови­ца, като при това може и да е раздвое­но. От върха на луковицата струи буйна розетка с много дълги (над 1 м) и леко навити спираловидно листа. В някои страни удачно наричат нолината „слон­ски крак” или „конска опашка”. Всъщност удебеленият ствол складира целогоди­шен запас от вода, необходим на рас­тението в родната пустиня. С години­те нолината може да достигне височи­на от 10 м, но тя нараства изключи­телно бавно. Отглеждат се видовете Н. бигеловии (N. bigelowii = Beaucarnea bigelowii = Dasylirion bigelowii), израс­тваща go 1,5 м в голям контейнер и с около 1 м дълги листа; и Н. рекурвата (l. recurvata = N. tuberculata = Beaucar­nea recurvata), която е доста по-разпро­странена. Тя образува удебелен ствол, което е една от характерните й чер­ти. Растението е светлолюбиво, но не обича преките слънчеви лъчи. Затова пък си пада по високата въздушна влажност. Саксията трябва да е с много добър дре­наж, защото всяко застояване на вода­та може да се окаже пагубно. Внимавай­те в чинийката никога да няма вода. От май до октомври трябва да се полива умерено, но редовно, а през зимата из­ключително оскъдно. Един от проблеми­те на нолината е, че голяма част от долната половина на листата й съхне. Някои специалисти съветват да се под­рязва засъхналото. През две години пре­саждайте в по-голяма саксия, като в поч­вата трябва да има торф и пясък.

Драцените произхождат от тропическите и субтропическите области на Африка и Азия. Родът им наброява 150 вида, които в естествената си среда са палмоподобни дървета и храсти. Те са едни от най-красивите листнодекоратибни стайни растения и тъй като не са и кой знае колко капризни, се радват на огромен успех в цял свят. Листата им са дълги, заострени, с формата на меч, събрани във върха. Някои екземпляри достигат голяма височина и са много подходящи за големи помещения. Наричат ги също фалшиви палми, особено когато долните листа окапят и стъблото се оголи, но драцените нямат никаква родствена връзка с истинските палми. Тези прекрасни растения подхождат изключително добре на съвременното жилище, но като стайни растения се използват още от средата на миналия век.

Естествената среда на това растение е в Мексико и южните щати на САЩ. Родът включва 15 вида вечнозелени многогодишни палмоподобни красавци, които силно наподобяват на юките и ага-ветата. Тънките, дълги, копиевидни листа са подредени в гъста розетка, оформяща почти кръгла, тумбеста туфа. Макар да не е чисто сукулентно, растението е родом от сушави региони и затова издържа стоически на продължително пренебрегване и нередовно поливане. Размножава се от издънки през пролетта.