Това е една от най-фрапантните бро­мелии. Носи името на Алберт фон Регел (1815-189Z), директор на императорска­та ботаническа градина в Санкт Петербург. Произхожда от тропическите гори на Бразилия, където се настанява в ня­коя дупка на дървесния ствол. Листата на повечето неорегелии са яркозелени, изправени, с назъбени остри ръбове. Най­любопитната им черта е, че по време на цъфтежа те се обагрят към основата на розетката в кървавочервено или розово и по този начин растението за­приличва на ярък пламък. Ситните синкаво-лилави цветчета се образуват в плът­но пръстеновидно съцветие, достигащо 5 см в диаметър и разположено ниско в розетката, но за разлика от повечето други бромелии те не са главната атракция. Неорегелия спектабилис (N. specta­bilis) е наричана „лакирани нокти”, тъй като връхчетата на листата са алени. Цветовете й са сини от зелени брахтеи. Неорегелия каролине (N. carolinae = Aregelia marechalii = Nidularium meyendorfii) има розово-червени листа, а нейният хиб­рид триколор е може би най-зрелищният. Зелените му листа са изящно раирани по дължина с ивици в слонова кост, а през пролетта се пропиват с фосфоресцент­но розово. Това оцветяване се запазва до средата на есента. Неорегелия мар­мората (N. marmorata = Aregelia mar­morata) или „мраморно растение” има светлозелени листа на червеникаво-ка­фяви петна с рубинено по края. Цветовете й са бледолилави до лавандулови. Ако растението се държи на прекале­но сенчесто място, яркото оцветява­не може да се загуби, затова е препоръ­чително да се постави на добро освет­ление, но да се пази същевременно слън­цето да не го прегори. Размножава се от издънки през лятото след прецъф­тяването, но трябва да са добре вко­ренени. Да се пресажда всяка година през пролетта.

Родината на тази бромелия е Южна Америка и са познати над 150 нейни разновидности. Повечето са епифити, което ще рече, че растат над земята, като се прикачва с корените си към дърветата или загниващите пънове. Листата са дъговидно извити навън, жилави, сиво-зелени, назъбени по краищата, образуващи водосъбираща розетка. Като при останалите бромелии цветоносното стъбло излиза от розетката. То е изправено, относително дебело и завършва с голямо и ефектно съцветие, донякъде с формата на магарешки бодил. Най-разпространен е бразилският вид Е. фасциата (A. fascia-ta), известен също като Билбергия родо-цианеа (Billbelgia rhodocyanea), който достига 50 см височина и има отворена розетка от десетина груби листа, образуващи улейчета в основата си и втъкнати едно над друго. Цветът им е сиво-зелен с хоризонтални сребристи петна и бодлива повърхност и връх. Ко-ничното съцветие върху цветоносно стъбло се появява в разгара на лятото, излиза от центъра на розетката и достига 15 см дължина. То е съставено от голям брой розови брахтеи с бодливи ръбчета. От пазвите им периодично излизат тръбести цветчета, които първоначално са сини, а по-късно поро-зовяват. Ако условията са добри, съцве-тието може да се запази свежо до половин година. След прецъфтяването листата на ехмеята постепенно завяхват и умират. Това е началото на периода на покой. Поливането трябва да се намали, но почвата не бива да пресъхва. През зимата температурата да не пада под 12°С. Напролет встрани от старото растение се развиват няколко розетки. Щом укрепнат, те непременно се отделят от майката и се засаждат. В противен случай растенията остават дребни поради недостиг на хранителна площ в саксията. Отделянето на младата розетка от майката става с остър нож, като се внимава да не се нарани. Други красиви ехмеи са Е. фулгенс дисколор (A. fulgens discolor), чиито листа са лилави от опаката страна, а цветовете алени, последвани и от дълготрайни плодове; Е. хантинии (A. chan-tinii), която е по-едра, с по-ярък и разтворен цвят, и Е. каудата (A. caudata) с разклонени глави от жълти цветове. Вече съществуват и прекрасни хибриди с разкошни листа, раирани в кремаво и яркорозови като съвсем млади.

Южноамериканска бромелия, чийто род се състои от около 80 вечнозелени многогодишници, растящи на туфи и оформящи розетки като повечето бромелии. За разлика от голяма част от посестримите си обаче, дикията не е епи-фит, което ще рече, че не впива корени в сухи пънове и дървесни кори, а расте в почва и се е адаптирала към безводни условия. Щръкналите листа са обикновено полу-сукулентни и са поръбени с остpu шипчета. Жълтеникавите цветове имат 3 венцелистчета и израстват върху дълги, безлистни, тънки стъбла високо над листата. Описаните тук видове виреят еднакво добре в стая и зимна градина и са впечатляващи и интересни екземпляри, но трябва да се внимава с шиповете на някои от видовете. Дикията е кръстена на немския ботаник принц Йозеф Залм-Райфершайд-Дик (1773 -1861), автор на няколко ценни книги за сукулентните растения. Най-разпространена е Д. фостериана (D. fosteriana) от Бразилия, която е прелестен миниатюрен екземпляр с разперени розетки go към 15 см в диаметър. Цъфти в наситено жълто и оранжево. Дикия бревифолия (D. brevifolia = D. sulphurea = D. princeps) също от Бразилия има листа с дължина до 30 см, люспесто-бели от долната страна и с бодливи ръбове.

Размножавайте от семена или чрез отделяне на издънки през пролетта.

Сем. Bromeliaceae

Според книгите, ако отрежете горната розетка на плода и я заровите във влажна почва на 2-3 см дълбочина, тя ще пусне корени и вие ще се радвате на изключително красиво растение, а след две години ще си откъснете от него и сладък плод. На практика това трудно се осъществява в домашни условия, но затова пък в магазините за цветя продават разкошни екземпляри в цъфнало състояние. Ананаси с чисто зелени листа не се предлагат, а само красиви ва-риетети с жълти или бели ивици по края на листата. Новата розетка трябва да се пресажда два-три пъти по време на растежа. Първия път три месеца след отделянето й от майката, а втория път, когато саксията й стане тясна. Не използвайте много обемисти контейнери, а само с един размер по-голям от предишния. Не притискайте силно почвата, тъй като ананасът обича тя да е рохка, въздушна. Слагайте ръкавици, за да не се убодете.

Най-често за продажба се предлагат А. комозус (A. comosus = A. sativus), който достига височина до 90 см в естествени условия, но е доста по-дребен в саксия. Цветовете му са лилаво-сини със зелени прицветници. А. брактеатус (A. brac-teatus striatus) е пъстролистна форма на дивия ананас и има дръзко раирани с кремаво листа, които при силно осветление стават розови. Ананас нанус (A. nanus) е много по-дребен, както сочи названието (nanus – джудже), с обикновени тъмнозелени листа и дребни плодове, които не стават за консумация. Продава се обаче както е с плода, който му стои много ефектно и екзотично.

Изисквания
За предпочитане е да се държи на пълно слънце, но може да издържи и на по-умере-но осветление. Минималната температура трябва да е около 18°С. При по-ниски температури се забавя растежът. Почвата трябва добре да засъхне между две поливания. Обича висока въздушна влажност, затова пръскайте често листата през лятото, а през зимата, ако въздухът в стаята е сух, продължете да пръскате.