Бързорастящо растение от тропи­ческа Америка, Антилските острови и Южна Африка. Като стайно растение се е наложил бразилският вид М. терна­та (М. ternata = М. apiifolia). Той има висящи стъбла и спада към новото по­коление стайни питомници – на пазара се появи през 80-те години и у нас също се предАага вече по магазините. Мика­нията е доста ефектна – листа, а при добро осветление стават лилави. Цъфти с дребни жълте­никави цветчета през лятото. Всъщ­ност не се чувства особено добре в домашни условия, тъй като обича високa влажност, а пръскането вреди на ли­стата й. Затова създайте на микания­та необходимата въздушна влажност, като пръскате около нея и я разположи­те в близост с други влаголюбиви рас­тения. Размножава се от резници, на­топени във вода през пролетта. Носи името на Йозеф Микан (1783-1814), професор по ботаника в Пражкия уни­верситет или по-вероятно на сина му Йохан Кристиан, който е колекционирал растения в Бразилия и наследява баща си в университета.

Културно растение, произхождащо от Америка. Привнесено и култивирано в големи количества из цялата страна, предимно заради слънчогледовото масло, което се извлича от семената.

Берем средно големите пити. Една пита се начупва и се вари в 1 литър вода докато изври наполовина, Пие се три пъти на ден по 1 винена чаша. Отлично средство против малария. За износ се търсят околоцветните (венечните) жълти листа (Flores helianthi). Тях берем по време на цъфтеж, което не пречи на оплождането на питата. Имат апетитовъзбуждащо, темературопо-1 нижаващо, омекчаващо лигавиците действие. Отвара та от цвят се прилага още и при стомашно-чревни за болявания.

С баня от същите венечни листа се запазва русият цвят на косата.

Слънчогледът съдържа соланова киселина, холин, жълта багрилка – ксантофил, каучукови материи (особено в листата) и др.