Представителите на този род сукуленти силно се различават помежду си по форма на листата, растовитост, зимоустойчивост и трайност на надземните части. Някои са разпространени до баналност, други са доста редки и екзотични. След най-често срещаните е С. морганианум (S. morganianum) от Мексико, който има нежни увиснали стъбла, гъсто осеяни с месести цилиндрични листа с дължина около 1,5 см, наредени no стъблото като керемидки. Цялото растение се белее заради восъчния налип, който го покрива. В Европа го наричат „магарешка опашка”. Листата му са леснораними и не бива много да се докосват. Трябва да се гледа на добро осветление, защото иначе стъблата се изтеглят, листата се разреждат и избледняват, а декоративността на растението се губи. Друг седум с увиснали стъбла е сиеболдии (S. sieboldii) от Япония, който има едногодишни стъбла, достигащи около 15 см дължина, по които на възли са наредени по три широки, плоски, заоблени листа. Те са синкави от восъчния налип. По-красив е пъстролистният С. сиеболдии с жълте-никаво-кремави петна. През зимата губи декоративната си стойност, но запазва кореновата система и напролет бързо се развива. Размножава се чрез разделяне на кореновата система през пролетта или чрез стъблени резници, натопени във вода през лятото. Друг ефектен седум, разпространен у нас, е вайнбергианум (S. weinbergianum), наричан от народа „тлъстига”. Има месесто, падащо стъбло до 1 см в диаметър, силно разклонено. Разклоненията завършват с розетки от месести овални, заострени на върха листа, които силно напомнят на ехеверии. Цялото растение е синкаво от восъчния налип. Седум спектабиле (S. spectabile) е популярната Дебела Мара. Има месесто стъбло, достигащо 40 см височина. Листата са срещуположни, пръстеновидно заловени по три на възел, до 8 см дълги и около 5 см широки. Цветовете са розово-виолетови, събрани на върха на стъблото в гъст
грозд. Растението е много невзискател-но, издържа на горещо и на продължително неполиване. Седумите се размножават чрез разделяне на възрастните растения, или от стъблени резници.

Изисквания
Добро осветление и умерено поливане, което през зимата трябва да се сведе до минимум.

Този сукулент е близък роднина на ехеверията. Родът наброява около 60 вида. Носи името на Уилям Ръсел Дъдли (1849-1911), професор по ботаника в калифорнийския университет Станфорд. Дудле-ята расте в Мексико, където покрива като с бяла пелена цели скалисти хълмове, огрени от жаркото слънце. Достига на височина около 30 см, а диаметърът на розетката й може да нарасне до 25 см. Тя се причислява към многобройните растения, които са сякаш плътно посипани с брашно. Природата си служи с този похват, за да ги предпазва от пресушаващото въздействие на слънцето. Всяко докосване до листата, както и поливането, могат да оставят следи върху финото бяло покритие. За да не се мокрят листата, водата трябва много внимателно да се налива или в подложката, или (още по-внимателно) направо върху почвата. Дудрея атенуата (D. attenuata = Echeveria attenuata = Е. edulis) израства до полухраст на 30 см височина и има изправени, цилиндрично закръглени листа. Дудлея хасеи (D. hassei = Echeveria hassei) има силно издължени, остроцилиндрични, образуващи гъста розетка листа, с височина до 30 см. Дудлеята не може да се завъди от листо като повечето сукуленти, но в основата на растението-майка се появяват млади розетки и служат за размножителен материал.

сем.

Много атрактивен сукулент от ост­ровите на Микронезия, който често се гледа в България. Продава се и в някои цветарски магазини, понякога като ео-ниум, който му е близък роднина. Изве­стни са 10 вида аихризони. Листата са дребни, месести, фино мъхести или глад­ки, закръглени по края лопатки, разпо­ложени в розетки. Често се образува стъбло, което при някои аихризони поч­ти се закрива от гъстите туфи с ро­зетки, но при други е изправено като на дръвче и често прилича на красив бонзай. Подобно на еониума и другите красули, от стъблото му висят „конци”, които са по същество въздушни корени. Най-разпространен в света е хибридът А. доместикум (A. х domesticum = Аео-nium х domesticum), който достига 10 см височина, но с възрастта заема до­ста голяма площ на ширина. Пъстролистната му форма е най-красива, като младите листа израстват чисто бели. По-често може да попаднете на А. лак-сум (A. laxum), който произхожда от Канарските острови и образува изпра­вен ствол до 30 см висок. Листата му са мъхести. Също от Канарските ост­рови е и А. тортуозум (A. tortuosum), който образува гъсти туфи от розет­ки, натежаващи върху крехкия ствол. Ако се отчупи някоя розетка, можете про­сто да я боднете в пръст или пясък и тя ще се вкорени. Същото се отнася и за всички останали аихризони.

Изисквания

Аихризонът е сукулент, затова трябва да се държи на светло и слънчево и да се полива оскъдно чак когато му пресъхне поч­вата. През зимата издържа на темпера­тури до 10°С, но предпочита да е на по-топло.

сем.

Много интересен и ефектен сукулент, произхождащ от Южна Африка, но слабо познат и относително рядко сре­щан у нас. Познати са около 50 негови разновидности. Адромисхусът е много близък роднина на котиледона. Расте­нието е дребно и е много подходящо за стайно отглеждане, защото радва це­логодишно с привлекателната си зеле­нина. Листата му са месести, вълнооб­разни по краищата, сиво-зелени, често с по-тъмни петна и червеникави власин­ки в основата, които са всъщност въздушни корени. Цветовете му са дреб­ни, петлистни, червеникави или бели и се появяват през лятото. Сред най-раз­пространените е А. макулатус (А. maculatus = Cotyledon maculata = Crassula maculata), който достига 10 см височи­на. Листата му са закръглени, приличат на лопатка, имат бодлички по краища­та и са зелени на кафяви петънца. Адромисхус фестивус (A. festivus) има мно­го месести, до тумбести лопатковид-ни листа, достигащи 3 см дължина. Цветът им е наситено зелен на тъмни петна. Адромисхус триколор (A. tricolor) има по-едри листа, до 6 см дълги и об­разува туфи. Листата му са тесни, продълговато цилиндрични, сивозелени на лилави петна. Растението се размно­жава от листо, престояло едно дено­нощие на сухо, боцнато след това в пясък или обикновена пръст.

Изисквания

Силно слънце и много оскъдно поливане като при всички сукуленти.