Сукулент от Централна Америка, чий­то род наброява 14 члена, близки родни­ни на еуфорбията. Отглежда се единст­вено видът П. титималоидес (P. tithi­maloides), добре познат в чужбина под имена като „стълбата на Яков” (заради зигзагообразните стъбла), „гръбнакът на дявола” и „червеноптичи кактус” (зара­ди дребните, прилични на птички алени цветчета, които се появяват напролет, ако растението е презимувало на хлад­но). Изострените листа на това расте­ние са светлозелени с розово-червени, бели и тъмнозелени петънца. Има и пъс­тролистен педилантус, чиито восъчни листа са бели и розови по периферия­та. Млечният сок, който изпускат, драз­ни кожата. Размножава се от резници, натопени във вода през пролетта. Рез­никът трябва да се потопи в топла вода, за да се отстрани млечният сок, а след това да се изсуши. Младите рас­тения на няколко пъти трябва силно да се подкастрят през пролетта.

Кротонът, който расте като есте­ствена флора в Полинезия, Индонезия, Малайзия, Цейлон и Индия, е безспорен любимец като стайно растение и има защо. Ярката окраска на листата и ши­рокия спектър на формите им го изви­сяват над повечето останали растения, но той може да носи колкото радост, толкова и разочарования. Гледа се един­ствено видът Кодиеум вариагатум пик­тум (С. variagatum pictum) в цялото му многообразие. Стволът на кротона с времето става дървесен, листата са жилави и на пръв поглед непоклатими, но само малко да не му се угоди, и той е готов буквално за един час да изрони всичките си листа, които за жалост не израстват наново.

Сем: Euphorbiaceae –

Среща се из заветните места по сухите и скалисти райони, предимно из Южна България. На вид прилича много на пчелника. Съдържа един гликозид – меркуриялин, който е силно слабителен, триметиламин, етерно масло и др.

Отровно растение за всички домашни животни.