Цветя и билки » Liliaceae

Хавортия / Haworthia

admin — Sun, 29 Apr 2012 18:00:59 +0000

сем. Liliaceae, Кремови
Хавортията е южноафрикански сукулент, по форма приличащ на алоето, но листата му не са сочни и воднисти, а твърди, дебели и покрити със ситни белезникави брадавички. Горната им повърхност е вдлъбната, долната изпъкнала, постепенно се стесняват и в края са заострени. Най-често се отглеждат X. маргаритифера (Н. margaritifera) и X. фасциата (Н. fasciata), чиито розетки достигат в диаметър 10-12 см. Хавортия теселата (Н. tessellata) и X. куспидата (Н. cuspidata) имат полупрозрачни „прозорчета” вместо брадавички в горната част на листата. Растението дава странични розетки, които могат да се оставят да гарнират саксията или да се използват за размножаване. Саксийната пръст трябва да е примесена с пясък и отцедлива.

Сцила / Scilla

admin — Fri, 08 Jul 2011 19:08:11 +0000

сем. Liliaceae – Кремови
Това южноафриканско растение произхожда от умерените региони на Европа и Азия, но се въди също в тропическа и южна Африка. Дребните южнафрикански видове вече се класифицират като Ледебурия (Ledebouria). Сред най-атрактивните е С. социалис (S. socialis = Ledebouria socialis). Месестите лан-цетни листа, достигащи 10 см дължина, са красиво изпъстрени с оловно-сребри-сто и израстват от луковица, която наполовина се показва от почвата. През зимата изстрелват върху тънко стъбло дребни бели цветчета със синкав нюанс. Сцила виолацея (S. violacea) е култивар на С. социалис и се нарича така, защото долната страна на листата е светло-лилава. Сцила сибирика (S. sibirica) произхожда от Турция, Иран и Кавказките планини. Това е всъщност нашенският синчец. Цветовете са наситеносини клюмнали камбанки и се появяват рано напролет.

Смилакс / Smilax

admin — Sat, 15 Jan 2011 13:16:24 +0000

сем. Smilacacea (Liliaceae) – Кремови
Широкоразпространено из тропиците и субтропиците пълзящо растение, като родът му (6 зависимост от ботаническия класификатор) наброява между 200 и 300 многогодишници. Те имат нечифтно разположени прости лъскаво-зелени листа и дребни цветчета, последвани от черни, лилави, сини или червени дребни плодчета. Размножава се млади резници през лятото, натопени във вода. Растението обикновено се пуска да запълни с приятна зеленина някоя неугледна задна стена или междупокривно пространство в зимна градина. Смилакс аспера (S. aspera) от Южна Европа и Азия цъфти с ароматни жълтеникаво-зелени цветчета и дава тъмночервени плодове. Мексиканският С. орната (S. ornata) има тук-таме и бодли по четириъгълните си, достигащи 6 м стъбла.

Сандерсония / Sandersonia

admin — Mon, 04 Oct 2010 14:07:37 +0000

сем. Liliaceae – Кремови
Южноафриканско растение, чийто род се състои единствено от С. ауран-тиака (S. aurantiaca) – многогодишно растение с удебелено коренище, добре пригодено за отглеждане в стайни условия. Стъблото може да расте изправено, висящо или частично пълзящо до 60 см във височина. Листата са тесно-линейни, до 10 см дълги, а на края понякога завършват като кукички. Цветовете са дълги около 2,5 см, като увиснали оранжеви камбанки върху тънки стъбълца. Размножава се от семена през пролетта или чрез разделяне на коренището при пресаждане. Името се дължи на Джон Сандерсън (1820-1881), секретар на Дружеството на градинарите в Натал и откривател на това растение.

Офиопогон / Ophiopogon

admin — Sun, 04 Jul 2010 11:15:35 +0000

сем. Liliaceae – Кремовите
Естествената среда на офиопогона е 6 Югоизточна Азия от Япония до Филипините. Това интересно растение се отглежда заради красивите листа, подобни на дълги стръкове трева, и заради яркосините плодове, които понякога дава. Листата му са вечнозелени и могат да бъдат обикновени или пъстролистни, нашарени с жълто по дължина. Цветовете са обикновено бели, увиснали върху дълги около 30 см стъбла. Повечето офиопогони израстват от дебели грудки с подземни корени, които впоследствие се удебеляват. Не обичат през зимата отоплените помещения, но иначе са крайно непретенциозни. Раста т и на слънце, и в сянка. Размножават се чрез разделяне на растението при пресаждане, което трябва да се прави всяка година. Най-интересен е О. арабикус (О. arabicus = О. planiscapus), който има почти черни листа и плодове, а цветовете му са светловиолетови. Офиопогон японикус (О. japonicus) има къси листа и не особено впечатляващи червеникави цветове. Офиопогон ябуран (О. jaburan = Mondo jaburan) е по-висок – до 0,5 м – и белите му летни цветове са много ефектни.

Ксанторея / Xanthorrhoea

admin — Sun, 16 May 2010 13:33:36 +0000

сем. Xanthorroeaceae (Liliaceae) – Кремови
Австралийско растение, наричано „тревно дърво”. Родът му наброява около 15 многогодишни растения с дървесна основа, а също u дребни дръвчета. От разстояние дървесните видове наподобяват големи туфи груба трева, кацнала върху късо, тъмно до черно палмовидно стъбло. Когато цъфтят (което рядко се случва в стайни условия), дават високи, свещоподобни стъбла, осеяни с дребни бели цветчета, последвани от експлозивни капсули, съдържащи семената. Както става ясно, притежателите на ксантореята могат само да се гордеят с нея, защото тя представлява трудно забравим акцент в зимна градина, където й е мястото. Размножава се от семена през пролетта. Ксанторея арбореа (X. arborea) достига 3 м височина, но за това са необходими дълги години. Листата й са много тъсти, издължени, тънки, около 1 м дълги и 5 мм широки. Ксанторея аустралис (X. australis) е подобна на вид, но има по-тесни листа и по-къс ствол. Ксанторея преисии (X. preissii) също не се отличава съществено, но no-зрелите екземпляри имат по няколко разклонения.

Лахеналия / Lachenalia

admin — Mon, 26 Apr 2010 18:52:54 +0000

сем. Liliaceae – Кремови
Атрактивно растение, даващо букет от тръбовидни цветове през зимата. Въпреки че е изключително ефектна и необичайна, лахеналията никога не е била сред особено популярните стайни растения заради непоносимостта си към централното отопление. Засаждането на луковиците (най-добре по 6-7 в една саксия) трябва да става в края на лятото. По-голямата част от луковиците да се подава над пръстта. След това саксията да се постави в хладна и светла стая, да се полее веднъж и да не се полива повече до появата на кълновете. След това започва редовното поливане и подхранване. Лахеналия алоидес (L aloides) има жълти цветове, изпъстрени със зелено и червено, на върха на 30-сантиметрови цветоносни стъбла с кафяви или лилави петна. Цветовете на Л. лутеа (L lutea) са чисто жълти. При пресаждането отделяйте издънките и така размножавайте лахеналията.

Крем (Лилия) / Lilium

admin — Sun, 18 Apr 2010 08:02:25 +0000

сем. Liliaceae – Агавови
Кремът е бил любимец на нашите баби, но те са го гледали предимно в градините си и дори сега той се среща доста рядко в българския дом. Това е несправедливо, защото по цял свят се гледа успешно в саксии заради несеква-щото очарование на изправеното стройно стъбло с ароматни едри и красиви цветове, чиито размери, форми и окраски са изключително разнообразни. У нас най-често се култивира Л. марагон, наричан Петров кръст, тъй като цъфти около Петров-ден – в началото на юли. Растението достига на височина 1 м и образува два етажа корени. Листата му са заловени пръстеновидно за стъблото и са тесни, заострени. Цветовете са увиснали, с диаметър около 5 см, с извити нагоре най-често алени листчета. Броят на цветовете достига над 20. Лилиум лон-гифлорум (L longiflorum) е друг много разпространен вид, родом от Япония, наричан „великденски тромпет”. Неговите цветове, които се появяват през лятото, са бели и много ароматни. За да се продължи животът им, се препоръчва растението да се държи на хладно. Лилиум ауратум (L. auratum) е също японски вид, наричан „златни лъчи”, защото едрите бели цветове имат ярка жълта полоса през средата и са напръскани с жълти и червени точки. Лилиум регале (L. regale) от Китай или „кралска лилия” има бели, ароматни, фуниевидни цветове с дължина до 15 см, жълтеникави отвътре в основата и лилаво-черве-ни от външната страна. Съществуват и безброй хибриди на това прекрасно цвете. След прецъфтяването поливането на крема трябва постепенно да се намали, докато листата пожълтеят и стъблата повехнат. Тогава започнете да поддържате почвата едва влажна, а през есента пресадете луковицата. За съжаление новото растение ще е по-дребно, затова най-добре да се отгледа ново от прясна луковица.

Лириопа / Liriope

admin — Fri, 16 Apr 2010 15:46:32 +0000

сеm. Liliaceae - Кремови

Естествената среда на лириопата ев Китай, Япония и Виетнам. Родът включвапет вечнозелени многогодишници стесни линейни листа и обаятелни цветовевърху дълги стъбла. След прецъфтя-ването се появяват дребни черни плод-чета. Лириопата е кръстена на горскатанимфа от гръцката митология, майкана Нарцис. Размножава се през пролеттачрез разделяне на туфата или отзрели семена. Много е непретенциознаи може да се гледа дори от начинаещия градинар. Лириопа екзилифлора (L exiliflora)расте на туфа и образува целиколонии. Цветовете й са лилави и се появяватв края на лятото. Лириопа мускари (L. muscari = L. platyphylla) има дългидо 60 см листа и виолетови цветовев края на лятото и през есента.

Зюмбюл / Hyacinthus

admin — Sun, 21 Mar 2010 15:08:18 +0000

сем. Liliaceae – Кремови
Зюмбюлът носи много радост с прекрасните си едри цветове и неповторим аромат и затова освен в градината можете да го гледате от луковица и в стайни условия. В началото на есента поставете луковицата в напълнена с преварена вода ваза със стеснено гърло, така че луковицата да се задържи и да не падне на дъното. Между долната част на луковицата и водата да има 5-6 см, а между вазата и водата поставете мъх или просто памук, който да прикрепи луковицата и да пречи на изпаряването на водата. Отнесете вазата в тъмно и хладно помещение, а по липса на такова я захлупете с някакъв съд или черна найлонова торбичка. Много е важно в това време луковицата да не е на топло – температурата трябва да е 5-6°С. За около два месеца тя ще се вкорени и от нея ще израснат листа. Когато се покаже и част от стъблото, преместете вазата на светло и хладно място. Жълтите листа бързо ще станат зелени, а когато се покаже цветът, вече може да пренесете вазата в топло помещение.

Зюмбюлът, също като нарцисите, лалетата и други луковични растения може да се гледа и в саксия. Сипете малко почва на дъното на съда, наредете луковиците близо една до друга, но без да се докосват и без да се допират до ръбовете на съда. Сипете още пръст, като я притискате добре, но не прекалено силно около луковиците. Върховете на луковиците трябва да се подават над пръстта, която не бива да достига върха на съда. След това важат изброените по-горе правила за отглеждане във ваза с вода. През двата месеца на тъмно и хладно проверявайте от време на време дали е влажна пръстта.

Евкомис – Eucomis

admin — Sat, 13 Mar 2010 13:24:14 +0000

сем. Liliaceae – Кремови
Родът произхожда от тропическа и Южна Африка и включва 14 вида луковични многогодишници. Луковиците са с широка основа, почти като стъбло, а листата на евкомиса са панделковидни, дълги, леко вълнообразни. Дребните звездовидни цветове са обикновено зеленикаво-бели, събрани в цилиндрични съцветия. Много благодатни стайни растения, koumo е препоръчително ga се пре-саждат всяка пролет 6 свежа пръст. Размножават се от издънки на пролет или от семена. Най-подходящи за отглеждане са Е. аутомналис (Е. automnalis = Е. unciulata), която има дълги до 60 см листа с къдрави периферии и дълбока като улей средна жилка; и Е. комоза (Е. comosa = Е. punctata), наричана „ананасова лилия” заради цилиндричния цвят, увенчан от зелена коронка.

Глориоза / Gloriosa

admin — Sat, 27 Feb 2010 17:47:14 +0000

сем: Liliaceae – Кремови
Пълзящо растение от тропическите области на Азия и Африка. Родът наброява пет вида, всичките с тесни и доста крехки грудки. На височина нараства до 2 м и се нуждае от подпора, по която да се увие. Има лъскави продълговато-ланцетни листа, като най-горните са оформени като мустачки и това прави растението интересно дори когато не цъфти. Декоративната му стойност все пак се дължи на великолепните цветове, които се появяват през лятото (глориоза на латински означава великолепна). Приличат на пламъци със своите отметнати нагоре алени, накъдре-ни по краищата листенца с жълта основа. Срещат се и само жълти цветове. Цветоносните стъбла са много крехки и се прекършват лесно, ако не им се предостави опора. Предимно се отглеждат видовете Г. ротшилдиана (G. rothschildiana) с червено-жълти цветове и Г. суперба (G. superba) със зелени и оранжеви цветове, преминаващи в червено. По време на цъфтежа растението се нуждае от топлина и добро осветление. Размножавайте чрез отделяне на кълновете, които се появяват встрани от основната грудка, или от семена през пролетта.

Гастерия / Gasteria

admin — Wed, 24 Feb 2010 22:53:18 +0000

сем. Liliaceae
Гастерията е южноафрикански суку-лент с месести, брадавичести листа с формата на език, поради което в някои страни я наричат „волски език”. Родът наброява около 70 вида. Листата на гастерията достигат в дължина до 15 см и са наредени плътно 6 една плоскост. Горната повърхност е леко вдлъбната, долната е изпъкнала. Стъбло почти липсва, като по-старите листа са полегнали, а най-младите са изправени. Като всички сукуленти и гастерията обича слънце, умерено поливане и не страда от сухия въздух на съвременните жилища. Чувства се най-добре на южен прозорец и дори ще понесе известно занемаряване, но от друга страна, ще се отблагодари на грижливата стопанка с множество издънки и красиви розови или червени цветове върху високо стъбло. Гастерия верукоза (Gasteria verrucosa) има малки брадавички по листата, докато Г. макулата (Gasteria maculata) е с гладки листа. Размножава се от издънките, появяващи се встрани от майката.
Изисквания
Добро осветление, може и пълно слънце, умерено поливане, което съвсем да намалее през зимата.

Бовиея / Bowiea

admin — Fri, 19 Feb 2010 08:54:51 +0000

сем. Liliaceae – Кремови

Това луковично растение от Южна и Източна Африка има тънки, често неугледно оголени, пълзящи, достигащи 2 м височина стъбла и може да се квалифицира повече като куриозно и оригинално. Въпреки това бовиеята е доста декоративна и бързината, с която израстват нови стъбла от сребристо-зелената луковица, е направо забележителна. Листата й са дребни, подобни на парчета изкривена тел и лесно опадват, като оставят на дългите стъбла да поемат грижата за фотосинтезата. Иначе бовиеята е лесна за гледане, а тъй като родните й места често са подвластни на засушавания, тя е толерантна и към нередовни поливания. Наричат я „пълзящ лук” или „морски лук”. Цветчетата й са дребни, звездовидни, зеленикаво-белезникави. В края на пролетта стъблата отмират, но през зимата отново се появяват. Пресажда се, когато издънките запълнят саксията, а самите издънки се използват за размножаване. Видът, който се гледа, е Б. во-лубилис (В. volubilis). Растението е кръстено на английския градинар Джеймс Бауи (Bowie), който бил изпратен през миналия век от Лондонската ботаническа градина „Кю гардънс” да събира редки растения в Бразилия и Южна Африка.

Скрипка / Smilax excelsa

admin — Mon, 15 Feb 2010 18:09:58 +0000

Семейство Liliaceae
Расте сред храсталаците на Южна и Източ на България. Рядък вид. Прикрепва се към другите храсти и дървета. Цъфти в началото на лятото в жълто зелено.
Отварата от корените действа тонизиращо, пречиства кръвта, употребява се против ревматизъм, подагра, скрофули и лишеи. Доза: 10/500.

Acпидucтра (Семейно щастие) / Aspidistra

admin — Sun, 07 Feb 2010 10:31:07 +0000

сем. Liliaceae
Стара любимка като стайно растение, може би благодарение и на силната й издръжливост, поради която англичаните наричат аспидистрата „чугунено растение”. Листата напомнят тези на момината сълза, само че са доста по-едри – достигат 10 см широчина и 25 см дължина. Гледаният вид е А. елатиор (A. elatior = A. lurida) от Китай. Може да понесе продължително неполиване, ако температурата не е прекалено висока, но изпитва една неприязън – не обича подгизнала пръст и умира, ако често се пресажда. Има пъстролистни форми на бели и кремави ивици. Рядко цъфти и цветовете й не са първи красавци, но компенсират това с оригиналност. Наподобяват розетки, които отвън са кафяви, а отвътре виолетови, и се появяват по повърхността на почвата върху коренищата. Размножавайте аспидистрата чрез разделяне на старото растение през пролетта.

Аспарагус (Тревичка) / Asparagus

admin — Fri, 05 Feb 2010 10:27:52 +0000

сем. Liliaceae

Аспарагусът винаги е бил популярно стайно растение в цял свят. Родът включва около 30 пълзящи, висящи или изправени вида, някои тревовидни, други храстоподобни. Произхожда от Южна Африка и най-разпространени са едролистният А. спренгери (A. sprengeri) и дребнолистният А. плумозус (A. plumosus), който е и най-декоративен. Първият е по-непретенциозен и затова е по-силно разпространен. Понася до 6-10°С през зимата, стига да се полива оскъдно, но през лятото иска обилно подаване на вода. При добро гледане А. спренгери образува гъста маса от елегантно падащи листа с наситен зелен цвят. Аспарагус плумозус, наричан удачно „аспарагусова папрат”, е подчертано по-нежен и взискателен. Листата му са полуизпра-вени, с многобройни тънки като нишка листенца, които придават олекотеност и елегантност на растението (плумозус означава перовиден). През зимата иска по-висока температура – 15-18°С, повече светлина и по-висока влажност. Аспарагус денсифлорус (A. densiflorus) е изключително ефектен, тъй като иглич-ките му образуват дебели колкото един пръст змийчета, достигащи 60 см дължина. Съществуват множество други видове, чиито условия за гледане са обобщени по-долу. За да ги размножите, разделяйте ги по всяко време на годината. Може и от семена през пролетта. Пре-саждайте растенията всяка пролет.

Синчец / Scilla bifolia

admin — Wed, 27 Jan 2010 14:51:00 +0000

Семейство Liliaceae – лилиецветни

Среща се из храсталаците и младите и малки гори – навсякъде из България. Тревисто растение с луковица с диаметър до 3 см и рехаво съцветие. Цъфти в ранна пролет (почти едновременно с кокичето) в светло синьо. Берем луковиците рано напролет и от август нататък. Употребява ме кафявите им люспи. Отварата от тях е силно пикочогоно средство, Scilla bifolia но не е подходящо за страдащи от нефрити. Доза: 1-3/500. От люспите на синчеца се при готвят диуретично вино и други медицински препарати. Съдържа гликозида сциларен и смолистото веще ство сцилиптерин.

Албука / Albuca

admin — Tue, 15 Dec 2009 14:01:01 +0000

сем. Liliaceae

Африканско луковично растение с около 50 разновидности. Образува туфи от мечоподобни месести листа. Цветовете, издигнати върху дълги стъбла, са бели или жълти, като вътрешните три венчелистчета са винаги по-къси от външните. Размножава се от издънки или от семена през пролетта. Най-често се отглежда А. канаденсис (A. canadensis = A. major = A. minor), чиито листа са тесни, линейни, сивкаво-зелени и растат на ниска туфа, от която стърчат цве-тоносните стъбла. Листата на А. нелсонии (A. nelsonii) са доста дълги (до 1 м) и широки 3-5 см, а цветоносното стъбло достига 1,5 м височина. Цъфти в бяло в началото на лятото. Всички албуки са много топлолюбиви и са най-подходящи за зимна градина.

Изисквания

Албуката се чувства най-добре на пълно слънце, но може да понесе и по-умерено осветление. Да се полива добре, без да се оставя почвата да засъхва между две поливания, но и без да се задържа вода в подложката. Температурата през зимата да не пада под 15°С.